Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 17.02.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 900/2025
Вид
Решение № 50
Подписан
17.02.2026
В сила
03.07.2026
Състав
МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр.Велинград, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100900 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

Предявени са от И. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: град Велинград, ул. „Криволак” № 16, против Прокуратурата на Република България с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което е признат за невиновен с Присъда № 27 от 08.07.2024 г., по н.о.х.д. № 58 по описа за 2024г. на PC Велинград, която Присъда е потвърдена с Решение № 38 от 11.02.2025 г., постановено по ВНОД № 48/2025 г. на ОС Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата 10 000 лева, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 11.02.2025 год. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,6. а“ от НК , вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, същото по досъдебно производство № 564 по описа на РУ Велинград за 2022г., и номер 6215 от 2022г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград, по което обвинение е признат за невиновен и оправдан с Присъда № 27 от 08.07.2024г. по Наказателно общ характер дело № 58 по описа на Районен съд Велинград за 2024г., която Присъда е потвърдена с Решение № 38 от 11.02.2025г., постановено по ВНОД № 48/2025 г. на ОС Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата 1 000 /хиляда/ лева, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 11.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че с Постановление на разследващ орган от 29.11.2023 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл.

343, ал. 1, б. а“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и бил привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 564 по описа на РУ Велинград за 2022г., и номер 6215 от 2022г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално 1 отделение Велинград. Излага, че след извършване на процесуално-следствени действия Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград изготвили обвинителен акт и го внесли в компетентния Районен съд Велинград, където било образувано НОХД № 58 по описа за 2024г., по което дело е постановена Присъда № 27 от 08.07.2024г., с която бил признат за невиновен в това, че на 28.10.2022 г. на главен път II - 84, километър 23+800, в района на община Велинград, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай Атос“ с рег.№ РА2488ВМ, е нарушил правилата за движение, посочени в чл.42, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата: като водач, който изпреварва е бил длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 15593,80 лева по лек автомобил „Форд Екоспорт“ с per. № СВ9698СН, собственост на Николай Димитров Христов от град София и в размер на 2828,00 лева по лек автомобил „Шевролет Калос“ с per. № РА9044КА, собственост на Петър Димитров Дерменджийски от град Пазарджик, или общо бил причинил имуществени вреди в размер на 18421,80 лева. Сочи, че срещу цитираната Присъда е подаден Протест от прокурор от РП Пазарджик, ТО Велинград като по същия в Окръжен съд Пазарджик е образувано Въззивно наказателно дело от общ характер № 48 по описа за 2025г. Излага, че образуваното въззивно дело завършва с Решение №

38 от 11.02.2025г., с което обжалваната първоинстанционна присъда е потвърдена.

Твърди, че по времето на цялото досъдебно и в последствие съдебно производства, които неоснователно са се водели срещу него за нещо, което не бил извършил, бил изключително притеснен за един сравнително голям период от над 2 години от привличането му за обвиняем до окончателното му оправдаване. Сочи, че през времетраенето на досъдебното и съдебното производство бил с ограничени граждански права, бил с наложена мярка подписка и му било забранено да напуска местоживеенето си, което не му позволявало да пътува извън Велинград за сравнително дълъг период от две години. Предвид изложеното моли исковете му да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Излага се, че в настоящия случай липсват действително претърпени вреди, доколкото изложеното от ищеца представляват негови субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди, а освен това описват едно нормално съСие на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следва да се вменяват в отговорност на прокуратурата.

Сочи се, че липсва и причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди. Счита, че в случая Прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс, и предявения срещу нея иск е изцяло неоснователен. Твърди се, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението, не е доказана връзката на твърдените вреди с повдигнатото обвинение. Сочи се, че наказателното производство е приключило в разумен и кратък срок, повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление, била е взета най - леката мярка за неотклонение - подписка и спрямо ищеца не са налагани други мерки за процесуална принуда. Оспорва както исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, така и за имуществени вреди в размер на 1000 лева като силно завишени и несъобразени, както с практиката на Съда по такива дела, така и с принципа, прогласен в чл.52 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото 2 доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени вследствие на обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“а“ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, по което обвинение ищецът е признат за невиновен от първоинстанционния съд, чиято присъда е била потвърдена при въззивно обжалване.

От приетите писмени доказателства по делото е видно, че на основание чл. 212, ал. 3 от НПК на 28.10.2022 г. е започнато ДП № 367ЗМ 564/2022 г. по описа на РУ Велинград, по повод на настъпило ПТП между лек автомобил с рег. № РА 2488 ВМ, собственост и управляван от И. Николо А. и лек автомобил с рег.№ СВ 9698 СН, както и ЛА с рег. № РА 9044 КА.

От материалите по досъдебното производство е видно, че на 07.12.2023 г. е било повдигнато обвинение срещу ищеца, за това, че на 28.10.2022 г. на главен път II – 84, километър 23+800 в района на Община Велинград,при управляване на МПС е нарушил правилата за движение, посочени в чл. 42, ал.

2, т. 2 от ЗДвП, като водач, който изпреварва е бил длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 15593,80 лв. по лек автомобил с рег. № СВ 9698СН и в размер на 2828 лв. по лек автомобил с рег. № РА 9044 КА, или общо е причинил имуществени вреди в размер на 18421,80 лв., престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. В деня на повдигане на обвинението ищецът А. е упълномощил адв. Р.А да го представлява по наказателното производство, водено срещу него. Сключен е също и договор за правна защита и съдействие между обвиняемия и неговия защитник, в който е отбелязано, че защитата се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

На 20.02.2024 г. е внесен обвинителен акт срещу И. Н. А., с който последният е обвинен в извършване на престъплението, описано по-горе, по което е образувано НОХД № 58/2024 г по описа на РС Велинград.

Производството по делото е приключило с Присъда № 27/08.07.2024 г., с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатото от прокуратурата обвинение, заради което е оправдан, а на основание чл. 305, ал. 6, във вр. с чл.301, ал. 4 от НПК, във вр. с чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, предл. 6 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

На 16.07.2024 г. е постъпил протест от прокурор към РП Пазарджик, ТО Велинград, по който е образувано в. н. д. о. х. № 48/2025 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик. Пред въззивния съд е представен нов договор за 3 правна защита и съдействие от 03.02.2025 г., видно от който ищецът е заплатил на адв. А сумата от 1000 лв. в брой, за защита по ВНОХД 48/2025 г. по описа на ПОС. С Решение № 38/11.02.2025 г. въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда на РС Велинград, а решението е окончателно и не подлежи на обжалване, т. е. влязло е в сила в деня на неговото постановяване.

От събраните по настоящото дело писмени доказателства става ясно, че на И. А. не е извършвана криминалистическа регистрация. От приложената справка за съдимост се установява, че същият е неосъждан.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства. Разпитани са свидетелите С А. и Р.А.

От показанията на свидетеля С А., който е син на ищеца, съдът счита за установено, че обвинението, заедно с последвалите съдебни производства са се отразили изключително зле на баща му. Когато получил книжата установил, че сумата, представляваща вреди от деянието е много голяма, а той нямал финансовата възможност да посрещне такова задължение. През целия му живот не се бил сблъсквал с държавни правораздавателни институции, което също му се отразило негативно. Преди инцидента баща му ходел само с бастун, но след това започнал да се придвижва с патерици, като свидетелят отдава това именно на притеснението от процеса срещу него. Заявава, че в началото цяла седмица А. отказвал да се храни, заради което се налагало насила да го хранят. Известно му е, че е плащал на адвокат, за да го защитава.

От показанията на свидетелят А, съдът счита за установено, че обвиняемият се наложило да изкачи три етажа стълби в РУП Велинград, за да бъде разпитан в качеството му на обвиняем, като използвал две патерици. Бил съсипан психически, защото не знаел как ще плати щетата по ПТП. Случило се да го заварва как плаче с жена му. Никога не бил ходил в прокуратура, съд и полиция. Свидетелят имал контакт с ищеца около две години.

Притесненията били значителни до оправдателната присъда на РС Велинград, като след това не изчезнали, но поне били с по-нисък интензитет. След инцидента не поискал повече да управлява МПС, макар че бил шофьор от около 50 години. Адв. А бил получил възнаграждение от ищеца.

Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано; настъпване на твърдените вреди вследствие на воденото наказателно производство.

В случая не се спори, че ищецът е имал не само качество на обвиняем, но е бил и подсъдим. Производството е преминало през две съдебни инстанции. Оправдан е с присъда от РС Велинград, като ОС Пазарджик е потвърдил оправдателната присъда на първоинстанционния съд.