Решение № 4200 от 13.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4200 гр. Пловдив, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330109136 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Й. С. П. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 930, 58 лева по чл.8 от сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № **********/********* към Искане № **********, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Креди Йес” ООД – гр. Хасково оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представено писмено становище по делото съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ищцата размер на адвокатското възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № ********/******* към Искане № *******, по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата паричен заем в размер на 1 000 лева със срок за 1 връщане 12 месеца – на 12 равни месечни вноски, платими на 11-то число, считано от ********** г., като в чл.6 от Договора страните са се съгласили Договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към Договора и с още едно от следните обезпечения по избор на Заемателя: Ипотека върху недвижим имот, Особен залог върху движимо имущество, Банкова гаранция или Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя, а в чл.8 – че с подписването на Договора Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 930, 58 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към Договора.

Както се установява от посочените разпоредби на Договора и Общите условия към него и от заключението от ********* г. на вещото лице по **** М. М. , с включването на неустойката в размер на 930, 58 лева към годишния процент на разходите по Договора, тя оскъпява кредита с 93, 058 % годишно (и 7, 755 % месечно).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищцата в заем сума, клаузата за заплащане на неустойка в размер на 930, 58 лева по чл.8 от Договора за кредит противоречи на принципа на добрите нрави и заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените основания и следва да бъде прогласена нищожността й.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 200 лева – платена ДТ и депозит за ****, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид обстоятелството, че посоченият размер е минималният такъв по Наредбата на ВАдв.С, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на неустойка в размер на 930, 58 лева по чл.8 от сключения в гр. П. между Й. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул.

„**********“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „********” № **, адв. Е. И., И “Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.

“Лозарска” № 12, представлявано от ********** В. М. И., със съдебен адрес: гр. С., ЖК „*******************“, бл.****, вх.**, ет.**, ап.**, адв. Д. М., Договор за паричен заем № 2

************/***** г. към Искане № *****, КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Й. С. П., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 200 лева.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Е. Г. И., със служебен адрес: гр. П., ул. „*********” № **, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3