Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 11.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 726/2024
Вид
Решение № 83
Подписан
11.02.2025
Състав
Нина Русева Моллова Белчева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 586, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 177, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 181, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 181, ал. 3 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20242100100726 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Ж. И. И.-[1]Чанева, ЕГН **********, живуща в гр. Н., ж.к.М., бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, против “Експенсив Вю“ ЕООД, ЕИК 204464936, представлявано от Мария Пенчева, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент в гр.Несебър, с идентификатор ***, с административен адрес гр. Несебър, м.“Кокалу“, вх.А, ет.2, ап.9.

Твърди се, че на 29.11.2006г. майката на ищцата сключила предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с “Евроден“ ЕООД, с предмет продажбата на гореописания апартамент. Била догорена цена от 116 000 лева.

Посочена била дата на изповядване на сделката при изплащане на последната вноскадо 01.03.2007г., като било уговорено апартаментът да бъде предаден напълно завършен до ключ. Твърди се, че при сключване на предварителния договор и изплащане на първата вноска от 50 000 лева, фирмата предала ключа от жилището, което било вече напълно завършено. Цената по договора била заплатена на няколко вноски. Майката на ищцата й дала да ползва имота, като той трябвало впоследствие да бъде записан на нейно име при сключване на окончателния договор. Ищцата, след заплащане на цялата продажна цена, много пъти разговаряла с управителя на дружеството-продавач, за да сключат окончателен договор, но той все отлагал, оправдавайки се с административни пречки. След получаване на ключа, ищцата и съпругът й се нанесли в жилището и го обзавели, като направили и допълнителни подобрения. Твърди, че от 2007г. до сега владее спокойно и необезпокоявано имота, като през целия период е заплащала разходите за ток, вода, разноски за общите части, такса за басейн и др. През 2021г. ищцата узнала, че имотът е продаден на ответника с постановление, издадено в хода на производство по несъстоятелност на “Евроден“ ЕООД. Заявява, че владее жилището от 2007г. със съзнанието, че е собственик. Владението й е спокойно и непрекъснато, поради което тя е станала собственик на имота.

Ответникът, в срока по чл.131 ГПК, подаде отговор, с който оспорва иска.

Оспорва твърденията, че е сключен от майката на ищцата и “Евроден“ ООД предварителен договор за покупко-[1]продажба на имота; че ищцата е дъщеря на лицето, подписало договора; основанието, на което ищцата е допусната в обекта и кога 1 е станало това. Оспорва се съществуването на оригинала на предварителния договор, неговата автентичност и датата на подписване. Сочи се, че ищцата не е допусната в имота на основание на този договор, като не й е предавано владение, тъй като тя няма договорни отношения с „Евроден“ ООД. Представената декларацията от трето лице е без достоверна дата, като съдържанието й изключва възможността ищцата да е владяла имота. Намерението на третото лице Недялка И. е било да придобие за себе си имота.

Оспорва се твърдението, че е заплатена продажната цена на описаните вноски и че тя е платена от ищцата. Добавените саморъчни записи в договора са без достоверна дата и не доказват кога и на кого е платена цената. Ищцата не е посочена като платец.

Квитанцията на името на ищцата не доказва за какво е сумата и дали се отнася до договора. Приложените приходни касови ордери са без номер, дата, вносител и получател, нямат достоверни дати. Квитанциите са също без достоверна дата и номер, не става ясно от кой и на кого са платени суми. Разходните касови ордери и фактури са без реквизити, и не доказват заплащане на консумативи. Те не се издадени от доставчика на съответните услуги и са без достоверна дата. Част от документите са разписки за заплатен наем за 2014г., което сочи на извод, че лицето е било наемател на имота. Оспорва се твърдението, че са заплащани консумативи; че са заплащани от ищеца; че са заплащани на дружествата, които доставят ток и вода и че се отнасят до процесния имот. Водата се е плащала от „Евроден“ ООД, а не от ищцата. Сочи се, че ответникът е станал собственик на имота на 13.05.2019г., с издаването на постановление. Още тогава представител на дружеството е направил контакт с част от хората, за които се е знаело, че имат предварителни договори. Така че от страна на ответника е имало противопоставяне още в момента на придобиване на имота. До този момент синдикът на “Евроден“ ООД е упражнявал правото на собственост чрез делото по несъстоятелност и чрез опис и оценка на обектите в сградата. Имотът е бил в процес на строителство по време на сключване на предварителния договор. Всъщност предварителният договор е такъв и за бъдещо строителство, така че е било невъзможно предаване на владение и осъществяване на фактическа власт върху правото на строеж. Сградата тогава не е била завършена в груб строеж и не е можело да бъде владяна. Тя е била в процес на строителство и не е била предадена от строителя на възложителя, още по-малко на трето лице. Сградата е била негодна за обитаване, защото е била недовършена и апартаментите не са могли да бъдат обекти на индивидуална собственост. Правото на строеж не може да се придобива по давност.

Обектите в сградите, като самостоятелни такива, са нанесени в кадастъра едва през ноември 2018г. Ответникът заявява, че от 14.05.2014г. е бил назначен синдик на „Евроден“ ООД и оттогава дружеството е осъществявало дейност само чрез синдика.

Липсата на осъществявано непрекъснато давностно владение се доказва и от приетата в делото по несъстоятелност пазарна оценка на обектите в сградата. Оценителят не е установил обзавеждане на процесния обект и обитаването му от трето лице, което да не го е допуснало до обекта. Ответникът преди да направи наддавателно предложение за имота, е извършил оглед на сградата и обектите в нея, като трети лица не са били във владение на тези обекти. Оспорва се, че ищцата е заплащала през годините консумативни разходи за имота. Индивидуални партиди за отделните имоти били открити едва с придобиването на собствеността от страна на дружеството. Ответникът оспорва всички приложени разписки, РКО, квитанции, ПКО и др. Заявява, че от тях може да се направи извод само за това, че ищцата е била наемателка на имота. Самото наличие на предварителен договор изключвало намерението на бъдещия купувач да придобие имота по давност. Не се доказва, че ищцата е манифестирала владение спрямо “Евроден“ ЕООД и спрямо ответника. Дори и да е имало владение, то не е било непрекъснато, явно и необезпокоявано, понеже е имало дело по несъстоятелност, били са наложени възбрани, бил е назначен синдик, а обектът е бил описан и оценен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Претенцията носи правното си основание в чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС.

По делото е представен предварителен договор от 29.11.2006 г. за покупкопродажба на сочения имот, сключен между „Евроден“ ООД, БУЛСТАТ 102901382, представлявано от Я. Д. А., и Н. К. И., ЕГН **********. Последната, видно от представеното копие от акта за раждане на ищцата, е нейна майка. Уговорена е била продажна цена в размер на 116000 лева, платима на две вноски- първата вноска от 50 000 лв.- при подписване на договора, и втората вноска от 66 000 лв.- при нотариалното оформяне на сделката, което е следвало да се осъществи в срок до 01.03.2007 г.

Продавачът е следвало да предаде апартамента в напълно завършен вид „до ключ“. На представеният по делото екземпляр от договора на ръка е дописано, че на 29.06.2006 г. е получена сумата от 50 000 лв.; на 02.10.2007 г. е получена сумата от 10 000 лв.; на 03.07.2007 г. е получена сумата от 50 000 лв. Представена е квитанция, в която е посочено, че „Евроден“ ООД е получило от ищцата сумата от 4 000 лв. в брой, с посочено основание- апартамент № 9, вх.А.

По делото е приложена декларация- разписка, с която Я. А., в качеството си на управител на „Евроден“ ООД, е удостоверил, че е получил от Н. К. И. сумата от 114000 лв., представляваща цялата продажна цена за апартамент № 9, втори жилищен етаж, блок А, изградена в отдел 562 на ДС- Несебър.

Представена е и декларация, с която Н. К. И. е декларирала, че предоставя на дъщеря си Ж. И. И.- Чанева да ползва безвъзмездно имота, предмет на предварителния договор, като при сключване на окончателния договор пред нотариуса, „същият да бъде записан на нейно име.“.

Приложени са множество разписки, касови ордери, квитанции, обективиращи заплатени консумативи за ток и вода, с посочени на тях дати от 2007 г. до 2024 г.

В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства.

Св. Линков- живущ в същата сграда, заяви, че познава ищцата от 2006 г., когато се засичали с Ж. И. и настоящия й съпруг в сградата, като сочи, че двамата се нанесли в апартамента през 2007 г. Същата година всички живущи се „кооперирали“ да изчистят басейна. Свидетелят бе категоричен, че през 2007 г. сградата е била завършена до ключ. През 2006 г. засичал ищцата в апартамента да си избира плочките в банята, къде в какъв цвят да бъдат стените. През 2016 г. се сочи, че ищцата правила „сериозен ремонт“ по думите на свидетеля поради несъответствие на строежа. Дълги години ел. захранването на всички апартаменти било на подотчетни електромери, като консумацията се заплащала в намиращия се в сградата магазин, за което били издавани касови ордери. Свидетелят сочи, че знае, че за сградата няма издаден акт образец 16, тъй като имало незаконно надстрояване. Многократно Линков и ищцата питали Я. А. какво се случва. Сочи се, че до 2021 г. никой нямал претенции към апартамента на ищцата, както и към останалите жилища в сградата. През 2021 г. от „Експенсив Вю“ започнали да звънят по телефоните на живущите в сградата с искане да се заплатят отново апартаментите. Същата година било залепено и съобщение с покана да се уредят отношенията между живущите и ответното дружество. Свидетелят сочи, че през 2016 г. разбрал за фалит на „Евроден“ поради задължения.

Свидетелят Попов, съсед на ищцата, живущ през един апартамент, сочи, че живее в сградата от 2010 г., като ищцата и семейството й вече били нанесени, и живеели и понастоящем в апартамента. Никой не бил имал претенции към жилищата до 2021 г., когато на входната врата поставили съобщение, че сградата била продадена.

Заяви се същата схема на заплащане на ел.енергията /в магазина/, а водата- директно във ВиК- Бургас.

Свидетелят Я. А.- управител на „Евроден“ ООД към 2006 г., посочи, че родителите на ищцата дошли при него и казали, че желаят да закупят процесния апартамент за дъщеря си- Ж., и за това сключили предварителен договор. Последният бил подписан лично от свидетеля, като продавач, както и ръкописните текстове под 3 печатания текст на договора, в които е посочено заплащането на сумите, също били написани от него. Само една от вноските била заплатена от майката, а останалите били заплатени от ищцата.

С оглед на така изложеното съдът намира предявената претенция за основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В случая обстоятелството, че предварителният договор не е сключен с ищцата, а с нейната майка, не води до извода, че закона не дава правото на Ж. И. да придобие имота на основание сочената норма. Предвид на това, че ищцата не е била купувач по договорното правоотношение налага единствено извода, че същата не може да се възползва от „кратката“ придобивна давност съобразно ал.2 от чл.79 ЗС. В този смисъл в тежест на ищцата бе указано да докаже, че е демонстрирала явно, непрекъснато и несмущавано владение върху имота за период от 10 години, което в случая бе сторено.

От показанията на разпитаният св.Я. А. стана ясно, че предварителният договор е бил сключен именно от него. Съгласно справка в ТР, от създаването на „Евроден“ ООД през 2004 г. до 13.02.2009 г. свидетелят е бил управител на дружеството. В тази връзка и предвид личното му изявление, съдът приема за доказано твърдението, че предварителния договор е бил подписан именно от Я. А., както и сочените след печатния текст суми са били заплатени. Ето защо приема, че уговорената в договора продажна цена е била заплатена в цялост.