Решение № 145 от 13.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500239 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №69 от 02.03.2026г., постановено по гр.дело №683/2025г. по описа на Окръжен съд-Хасково, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. П. Г. с ЕГН:**********, от гр.**********, ул.“******* *******“№6, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.301,ал.1, пр.1 от НК, наказателното производство по ДП №33/2015г. по описа на СЗ“Антикорупция при СГП“ за което е прекратено, в размер на 15000 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 06.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 15000 евро до пълния предявен размер от 40000лв. искът е отхвърлен като неоснователен и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. П. Г. с ЕГН:**********, от гр.**********, ул.“******* *******“№6, разноски по 1 делото в размер на 1078,36 евро, съобразно уважената част от иска, като в останалата част до пълния претендиран размер над 1078,36 евро до 4012,10лв. искането е оставено без уважение.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Прокуратура на Република България, която го обжалва в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 15000 евро със законна лихва и разноски по съображения за неправилност, касаещи обстоятелствата от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД досежно продължителността на наказателното производство, фазата, на която е приключило, липсата на негативни преживявания във връзка с наложените мерки на процесуална принуда, липсата на трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца, страданията на членовете на чието семейство да са ирелевантни, както и ограниченото във времето медийно отразяване на наказателното производство. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и за намаляване на размера на обезщетението и на разноските.

Въззиваемата страна К. П. Г. е подал чрез пълномощника адв.В. О. писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от К. П. Г. против Прокуратурата на Република България иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.301,ал.1,предл.1 и 2 от НК по образуваното ДП №33/2015г. по описа на СГПСЗ“Антикорупция“, по което му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и производството по което е прекратено с влязло в сила на 06.07.2024г. Постановление от 08.04.2024г. на Окръжна прокуратураХасково, до присъдения размер от 15000 евро със законна лихва от 06.07.2024г., до който размер първоинстанционното решение е обжалвано.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил оспорване на 2 претенцията по основание и размер, излагайки съображения единствено досежно размера, поради оспорване на част от обстоятелствата, касаещи същия.

С първоинстанционното решение е прието да са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на произтеклите от незаконното обвинение в извършване на престъпление неимуществени вреди за ищеца. Прието е въз основа на събраните доказателства воденото спрямо Г. наказателно производство да е започнало на 30.09.2016г., когато е извършено претърсване в дома му, и приключило на 06.07.2024г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване, през което време да е пребивавал в условията на следствения арест като задържан за 68 дни, през които бил изолиран от професионалната и семейната среда, а интензитетът на преживения в ареста шок бил обективиран чрез настъпили физиологични изменения в организма, изразяващи се в драстична загуба на телесна маса от 23кг, съпроводена от развитието на специфично соматично заболяване – гнездовидно окапване на косата /алопеция/. Наложената след освобождаването му мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000лв. ангажирала значителен финансов ресурс на семейството в момент на пълна трудова несигурност. Наложената паралелно с това забрана за напускане на страната за близо две години преустановила обичайните му жизнени навици за пътуване, засилвайки усещането за социална изолация. Задържането му било извършено зрелищно на работното място, пред очите на колеги и пътници, което довело до незабавен срив на изградения авторитет. Институционално инициираната медийна разгласа чрез официални брифинги превърнала ищеца в обект на обществено презрение в малката общност на гр.**********, като липсата на последваща публична рехабилитация след осемгодишното разследване затвърдила неговата социална стигматизация. Претърпял морални страдания от невъзможността да полага грижи за своите болни роднини – брат и психично болна снаха, които изцяло разчитали на него. Това обстоятелство, съчетано с травмата на неговото 12-годишно дете, сочено от съученици като „син на престъпник“, генеририрало у ищеца перманентно чувство за вина и непълноценност. Лишаването му от правото на лов и отнемането на оръжието му за период от близо осем години завършило процеса на социална изолация, лишавайки го от единствената му среда за психологическо разтоварване 3

Принудата ******* ********, образован човек с висше образование да работи като „общ работник“ е приета за тежка морална вреда от деквалификация и срив на самочувствието. При съобразяване с тези конкретни обстоятелства първоинстанционният съд е приел за справедлив, съгласно чл.52 от ЗЗД, размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди такъв от 15000 евро.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо.

Видно е от приложените материали, че на 30.09.2016г. със заповед по чл.63,ал.1 от ЗМВР ищецът е бил задържан за срок от 24 часа и на същата дата с разрешение на съда са извършени обиск и претърсване в дома му, а на 01.10.2016г. е бил привлечен като обвиняем по ДП №33/2015г. по описа на СлО на СГП/СЗ“Антикорупция“, образувано с Постановление от 26.01.2015г. на Окръжна прокуратура-Русе срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.301 от НК след изпращане в друг съдебен район въз основа на постановление от 02.02.2015г. на Главния прокурор, за това, че на 24.08.2016г., на митнически пункт „Капитан Андреево“, в качеството си на длъжностно лице – ******* ********, заемащ длъжността „митнически инспектор“ в Митница Бургас е поискал дар – парична сума в размер на 300 щатски долара с левова равностойност в размер на 520,72лв. от свидетел с тайна самоличност, като на същата дата и място приел този дар, който не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не подложи на митнически надзор и контрол чрез извършването на митнически проверки при преминаването на превозно средство, управлявано от свидетел с тайна самоличност, през Митнически пункт „Капитан Андреево“, съставляващо престъпление по чл.301,ал.1,предл.1 и 2 от НК. С Постановление от 01.10.2016г. ищецът е задържан за срок от 72 часа, а с влязло в сила на 11.10.2016г. като потвърдено от въззивната инстанция определение от 02.10.2016г. по ЧНД №739/2016г. на Окръжен съд-Хасково спрямо Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „парична гаранция“ в размер на 5000лв. с влязло в сила на 06.12.2016г. определение от 23.11.2016г. по ЧНД №882/2016г. на Окръжен съд-Хасково. Паричната гаранция от 5000лв. е внесена с платежно нареждане от 06.12.2016г. С 4

Постановление от 01.11.2016г. на ищеца е наложена забрана за напускане пределите на страната, която мярка за процесуална принуда е отменена с Постановление от 18.06.2018г. На 24.07.2017г., на 16.08.2023г. и на 12.12.2023г. е извършено предявяване на разследването на ищеца. С Постановление от 08.04.2024г. наказателното производство спрямо него е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК. Според отбелязването, постановлението е обжалвано по реда на чл.243 от НПК и е изменено с Определение №241/17.06.2024г. по ЧНД №335/2024г. на ОС-Хасково, влязло в сила на 06.07.2024г.

Прекратяването на воденото спрямо Г. наказателно производство на основание чл.243,ал.1,т.2 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, поради недоказаност на обвинението, обосновава наличие на основанието по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в хипотезата на прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето, за ангажиране на отговорността на държавата и за пасивната материалноправна легитимация на ответната Прокуратура на Република България като държавен орган, под чието ръководство и надзор е водено.

Спорът във въззивното производство се свежда до размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при отчитане на обстоятелствата от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.

Във връзка с характера и интензитета на търпените от ищеца негативни преживявания през време на воденото спрямо него наказателно производство, следва да се има предвид, че всеки индивид, подложен на незаконно наказателно преследване, търпи типичните за това му положение неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с воденото производство, страх от осъждане, накърняване на доброто име и достойнството, отчуждение, за каквито и причинно-следствената им връзка с наказателното производство дори не е необходимо да се събират нарочни доказателства.

Воденото спрямо Г. наказателно производство е било за престъпление по чл.301,ал.1,предл.1 и 2 от НК. Касае се за „тежко престъпление“ по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до шест години, пред угрозата от налагане на каквото е нормално 5 тревогите и притесненията да са с по-голям интензитет. Същият е бил задържан за 24 часа по ЗМВР, за 72 часа с прокурорско постановление и му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, като задържането му е продължило общо 2 месеца и 6 дни или 68 дни, през който период е бил лишен от правото си на свободно придвижване и от правото на упражняване на труд, което допълнително е дало негативно отражение върху психоемоционалното му състояние. В тази връзка следва да се отбележи, че неговото задържане е извършено на работното му място пред колегите и пътниците, според показанията на св.Г.Г., което е било шокиращо и унизително. Последващото претърсване на дома му и неговото отвеждане от полицията са извършени в присъствието на съпругата и 12-годишния му тогава син, според представеното удостоверение за раждане и показанията на св.Д.Г.-негова съпруга, което е засилило интензитета на първоначалния стрес.

Самият престой в следствения арест е понесъл изключително тежко до степен на физически изменения, свързани със значителна загуба на телесно тегло, в каквато насока са и показанията на св.А.А., и поява на гнездовидно окапване на косата, от което се е възстановил много бавно, според св.Г.. Това се потвърждава и от обстоятелството, че ищецът е бил ******* ******** с контролни функции към Агенция „Митници“, в каквото длъжностно качество му е било повдигнато обвинението, с оглед на която негова социална позиция неминуемо положението му на задържан и то за не малък период от време за лице с този статус, познато при това като скромна личност с добър и неконфликтен характер, според неговия колега и началник св.Г., независимо, че, както изтъква жалбоподателят, е под предвидения в чл.63,ал.4 от НПК максимум, е оказало силно негативно въздействие в психо-емоционален план с физически проявления, характерът на които не изисква, противно на оплакванията на жалбоподателя, ангажиране на специални знания за установяването им, тъй като се касае за видими такива, и тяхната причинноследствена връзка с преживения по време на задържането стрес. Същият е бил подсилен и от невъзможността на ищеца да се грижи за близките си, включително за слепия му брат, болната от „параноидна шизофрения“ негова снаха и двете им малолетни към онзи момент деца, които преимуществено са били под неговата опека, видно от представените в тази насока писмени доказателства и показанията на св.Г.. Касае се за негови лични терзания по повод начина, по който задържането му се отразява на неговите близки, а не за 6 техните страдания, противно на поддържаното от жалбоподателя.