Решение № 294 от 13.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Ямбол, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20212300500323 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Н. Г. Ч. и Г. С. Ч., чрез пълномощник адв.Г. Н. Г. от АК-Ямбол, против решение №260232/15.05.2021 г. на ЯРС по гр.д.

№1507/2017 г. по описа на ЯРС (поправено с решение №260345/17.09.2021 г. на ЯРС по гр.д.№1507/2017 г. по описа на ЯРС), с което съдът отхвърлил като неоснователен предявения от Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №162, том I, дело № 132/2008 г. на нотариус рег.№ 454 с район на действие съдебния район на РС-Ямбол, поради невъзможен предмет, с който Б.П.Д.-П. продава на В. П. В. самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищна сграда и 105/252 ид.части от поземлен имот с идентификатор № ***, целия с площ от 252 кв.м. по титул за собственост, а по кадастрална карта целия с площ от 255 кв.м., със стар идентификатор № 3386, съставляващ УПИ IV-3386 в кв.40 по плана на гр.Ямбол, при съседи на целия ПИ: ПИ с идентификатори № ***; № ***; № *** и № ***.

В жалбата на Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. се излага, че постановеният от ЯРС акт, е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Твърди се, че оспореният нотариален акт е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, че таванското 1 помещение (подпокривно пространство) няма самостоятелно функционално предназначение поради липса на самостоятелен достъп и съответства на второ ниво към жилище, разположено на две нива, както е било и по проектна документация. Обектът Таванското помещение (подпокривно пространство) не е реална част по смисъла на ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за жилищата и не представлява самостоятелен обект по смисъла на т.39 от § 5 на ДР на ЗУТ, тъй като не може да бъде обособено и не следва да бъде обект със самостоятелен идентификатор по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър. Претендира се по подробни съображения изложени в жалбата, отмяна на решението и постановяване друго, с което изцяло да се уважи предявения иск, като се присъдят и направените по делото разноски.

В писмения отговор на В. П. В., чрез адв.М. Х. от ЯАК, жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че атакуваното решение е правилно и обосновано. Счита, че в производството пред ЯРС ищците не са установили правен интерес, като предпоставка за допустимост на иска по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Оспорват се и твърденията на ищците, че сделката е с невъзможен предмет по подробни съображения посочени в писмения отговор.

Сочи се, че доколкото таванското помещение е със статут на складово помещение, същото не е обща част на сградата и е самостоятелен обект, който правилно е бил отразен в Кадастралната карта на града и може да бъде предмет на самостоятелни транслативни сделки. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение потвърдено и да се присъдят на въззиваемата страна направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.Н.Г., редовно преупълномощен от пълномощника адв.Г. Г., който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, както и да бъдат присъдени разноски по делото.

Въззиваемият Е. Е. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К., който моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено първоинстанционното решение.

Въззиваемият В. П. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Х., която оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена.

Въззиваемият Т. И. Г., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството по делото е образувано пред ЯРС по искова молба от Н. Г. Ч. и Г. Г.

Ч. против В. П. В. и Б.П.Д.-П., след смъртта на която на нейно място са конституирани Т. И.

Г. и Е. Е. П., с която са предявени кумулативно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на таван със застроена площ от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищна сграда с 2 административен адрес: гр.Ямбол, ***, която жилищна сграда е нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***, а таванът е нанесен с идентификатор *** по КК на гр.Ямбол, и иск по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за признаване, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №162, том I, дело № 132/2008 г. на нотариус рег.№454 е нищожен, поради невъзможен предмет и не е породил вещно-правно действие.

С постановеното решение № 831/20.12.2018 г. на ЯРС по гр.дело № 1507/2017г. по описа на ЯРС е уважен изцяло установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК като е прието по отношение на В. П. В., Т. И. Г. и Е. Е. П., че Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. са собственици на находящ се в гр.Ямбол, *** таван с идентификатор № ***, със застроена площ от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищна сграда с адм. адрес в гр. Ямбол, ул.

"Богомил" № 16, който обект попада в двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***. Първоистанционното решение в тази му част е потвърдено с решение № 54/16.05.2019 г. на ЯОС по възз.гр.д.№118/2019 г. по описа на ЯОС като с Определение № 131/ 07.04.2020 г. на ВКС по гр. дело № 3701/2019 г. по описа на ВКС, решението на ЯОС не е допуснато до касация.

По отношение иска по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за признаване, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №162, том I, дело № 132/2008 г. на нотариус рег.№454, е нищожен, поради невъзможен предмет, ЯРС е прекратил производството по делото с Решение №831/20.12.2018г. на ЯРС по гр.д.

№1507/2017г. в частта му, имаща характер на определение, което е обжалвано от ищците и с определение №168/08.05.2019г. на ЯОС по възз.ч.гр.д.№119/2019 г. по описа на ЯОС е отменено решение №831/20.12.2018г. на ЯРС по гр.д. №1507/2017г. по описа на ЯРС в частта, имаща характер на определение за прекратяване на производството по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, и делото в тази му част е върнато на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на възз.гр.д.№118/2019 г. по описа на ЯОС от ВКС, ЯРС е разгледал и с обжалваните решение №260232/15.05.2021 г. постановено по гр.дело №1507/2017 г. по описа на ЯРС (поправено с решение №260345/17.09.2021 г. по гр.д.№1507/2017 г. по описа на ЯРС) отхвърлил като неоснователен иска за нищожност поради невъзможен предмет на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №162, том I, дело № 132/2008 г. на нотариус рег.№454, с който Б.П.Д.-П. продава на В. П. В. самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищна сграда и 105/252 ид.части от поземлен имот с идентификатор № ***, целия с площ от 252 кв.м. по титул за собственост, а по кадастрална карта целия с площ от 255 кв.м., със стар идентификатор № 3386, съставляващ УПИ IV-3386 в кв.40 по плана на гр.Ямбол, при съседи на целия ПИ: ПИ с идентификатори № ***; № ***; №

*** и № ***.

С н.а. № 36/02.02.1937 г. Д.С.Б. и Т.С.Б. са признати за собственици, с права 3 съответно 4/5 ид.ч. и 1/5 ид.ч., на едноетажна жилищна сграда от 60 кв.м. и на дворното място от 192 кв.м., върху което е построена. С н.а. № 39/6.02.1941 г. Т.Б. продала на Д.Б. собствената си 1/5 ид.ч. С н.а. № 73/19.06.1954 г. Д.Б. (по мъж Ч.) продала на Т.Б. (по мъж Д.) втория жилищен етаж от къщата заедно с 1/2 идеална част от дворното място от 192 кв.м.

С н.а. № 70/19.09.1991 г. Д.Ч. дарява на Б.П.Д. първи етаж от къщата от 110 кв.м. и таван от 109 кв.м. С н.а. № 16/05.12.1991 г. Т.ка Д. дарява на дъщеря си А.Д. втория етаж от къщата, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място. С н.а. № 160/02.08.1996 г. А.Д. продава на Б.П.Д. втория етаж от сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място. Така, на 02.08.1996 г. Б.П.Д. става едноличен собственик на цялото дворно място и на цялата жилищна сграда. С разрешение за строеж №200/09.06.1999 г. е разрешено на Б.П.Д. да извърши преустройство на подпокривното пространство за жилищни нужди и подмяна на междуетажните подпокривни конструкции, на осн. чл. 56, ал. 1 ЗТСУ, съгласно одобрен архитектурен проект. От обяснителната записка към архитектурната фаза на архитектурния проект е видно, че проектът е одобрен за преустройство на подпокривно пространство на процесната жилищна сграда в обитаем таван. Целта на преустройството е вторият етаж и таванът да се обединят в едно жилище, като за целта подпокривното пространство се преустрои по начин, позволяващ максимално използване на площта му за жилищни нужди. Предвидено е връзката между двете нива да става посредством вътрешна дървена стълба, както и да се подменят съществуващите междуетажни подови конструкции със стоманобетонови, да се изпълни нова дървена конструкция на покрива и да се изградят нови вътрешни преградни зидове от газобетонови блокчета „Итонг".

Според заключенията на съдебно-техническите експертизи, процесният обект е бил с функционално предназначение таван за склад. Строително-монтажните работи по проекта от 1999 г. са изпълнени. Единственият достъп до тавана се осъществява през вестибюла на втория етаж, чрез вътрешно дървено стълбище. Таванът не представлява самостоятелен обект по смисъла на пар. 5, т.39 ЗУТ.

С н.а. № 156/26.10.2007 г. Б.Д.П. и Е.П.., чрез пълномощника си В. В. (ответник по иска), продават на пълномощника В. втория етаж от къщата. С н.а. № 130/29.11.2007 г. Б.Д., чрез пълномощника В. В., продава на пълномощника В. първия етаж от къщата. С н.а. № 172/14.12.2007 г. ответникът В. продава на Н. и Г. Ч.и първи и втори етаж от жилищната сграда, без земята.

С н.а. № 162/09.04.2008г. Б.Д., чрез пълномощника В. В., продава на пълномощника В. таванския етаж от 109 кв.м., нанесен като самостоятелен обект с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта на гр.Ямбол. Преди сделката, на 01.04.2008г., по искане на Б.Д., чрез В., таванският етаж е нанесен като самостоятелен обект на собственост в кадастралната карта.

Независимо че приобщаването на тавана към жилището на втория етаж е станало въз основа на одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, общината, по искане на В., е издала през 2017г. удостоверение за търпимост № ТС 0018/07.07.2017г., според което таванското помещение е търпимо и не подлежи на забрана за ползване.

4

По делото е представен нотариален акт №162, том I, дело № 132/2008 г. на нотариус рег.№454, обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008 г., с който Б.П.Д.-П. продава на ответника В. П. В. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ***, а именно: 105/252 ид.части от поземлен имот с идентификатор № ***, целия с площ от 252 кв.м. по титул за собственост, а по кадастрална карта целия с площ от 255 кв.м., със стар идентификатор № 3386, съставляващ УПИ IV-3386 в кв.40 по плана на гр.Ямбол, при съседи на целия ПИ: ПИ с идентификатори № ***, № ***, № *** и № ***, заедно с целия таван - самостоятелен обект с идентификатор № ***, със застоена площ от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищната сграда, при съседи на обекта: под обекта обект с идентификатор № ***, който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № ***, изградена в описания поземлен имот с идентификатор №***.

Пред първата инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че таван с идентификор *** със ЗП от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищна сграда, не притежава характеристиките на самостоятелен обект. Уточнява се, че съгласно ЗКИР самостоятелен обект в сграда е етаж или част от етажа в сградата, който има самостоятелно функционално предназначение и собствеността върху него се удостоверява с документ за собственост или друго вещно право, като не са самостоятелни обекти общите части и помещения в сградата, паркоместата, мазета, тавански складове и други помещения, обслужващи самостоятелните обекти в сградата. В.л. установява, че функционалното предназначение на процесния обект, построен над втори етаж, по документи за собственост, е таван, по схема от КК обектът бил предназначен за склад. Установява, че за процесния таван няма осигурен самостоятелен вход за достъп, като достъпът до него се осъществява през помещение (вестибюл) от жилището на втория етаж, чрез вътрешно дървено стълбище. В открито съдебно заседание при изслушването му, вещото лице установява, че достъпът до преустроения таван се осигурява от вътрешно дървено стълбище от втория жилищен етаж, няма самостоятелен вход за тавана и може да се стигне до него само от вестибюла на втория жилищен етаж.