Решение № 998 от 05.07.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 175/2021
- Вид
- Решение № 998
- Подписан
- 05.07.2022
- Състав
- Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1, изречение трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 160 и сл. · Закон за устройство на територията
- чл. 160, ал. 3 и 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 160, ал. 3 и 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 162, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 163 · Закон за устройство на територията
- чл. 163, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 20, ал. 3 и ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 302 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 998 гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000500175 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260148/23.09.2020 г. по гр.д. № 1311/2019 г. на СГС, І-4 състав е осъдено „АГОРА ИН“ ЕООД да заплати на етажните собственици на жилищна сграда в гр.София, ул. „Брегалница“ № 66-68, представлявани от управителя на ЕС, общо сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите труд и материали за извършване на СМР за отстраняване на недостатъците на лошо изпълнение на СМР от строителя „АГОРА ИН“ ЕООД в общите части на жилищна сграда в гр.София, ул. „Брегалница“ № 66-68, дължимо по силата на гаранционната отговорност по смисъла на ЗУТ, в минималните срокове по Наредба № 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите, от която: сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лв., като част от общо претендираната в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв. - обезщетение за некачествено изработване на вентилируемата фасада и хидроизолацията на сградата; сумата 10 000 /десет хиляди/лв., като част от общо претендираната в размер на 400 000 /четиристотин хиляди/ лв. - обезщетение за некачествено изработване на плочата на пода на етажа предназначен за паркоместа, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете – 05.08.2015г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, вр. чл. 20 и чл. 21 от Наредба № 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти.
Със същото решение са отхвърлени исковете на етажните собственици на жилищна сграда в гр.София, ул. „Брегалница“ № 66-68, представлявани от управителя на ЕС, срещу „АГОРА ИН“ ЕООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите труд и материали за извършване на СМР за отстраняване на недостатъците на лошо изпълнение на СМР от строителя „АГОРА 1
ИН“ ЕООД в общите части на жилищна сграда в гр.София, ул. „Брегалница“ № 66-68, дължимо по силата на гаранционната отговорност по смисъла на ЗУТ, в минималните срокове по Наредба № 2/2003г. за въвеждане в експоатация на строежите за сумата 2500 /две хидяли и петстотин/ лв., като част от общо претендираната в размер на 100 000 /сто хиляди/лв. - обезщетение за некачествено изработване на покривната конструкция, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 05.08.2015г., до окончателното и изплащане, на основание чл.
163, ал. 3 от ЗУТ, вр. чл. 20 и чл. 21 от Наредба № 2/2003г. за въвеждане в експоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти.
Ответникът „АГОРА ИН“ ЕООД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Поддържа, че същото е недопустимо, тъй като било допуснато изменение в размера на предявените като частични искове след първото по делото заседание. Решението било недопустимо и по отношение претенциите за вреди в подземния гараж, който не бил обща част и поради това било недопустимо председателя на етажната собственост да предявява иск от името на етажните собственици срещу строителя.
Жалбоподателят поддържа още, че решението е неправилно в обжалваната част поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Решението било постановено при нередовна искова молба. На следващо място съдът присъдил общо обезщетение за неправилно изпълнени вентилируема фасада и хидроизолация, без събиране на доказателства, какви са параметрите на некачествената хидроизолация и нейното местоположение в сградата.
Съдът не обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства в тяхната взаимовръзка. Не било обсъдено и обстоятелството, че в периода 2010 – 2015 г. собствениците са извършили действия, засягащи фасадата на сградата. Не били обсъдени представените протоколи и обстоятелството, че повторното заключение на СТЕ им противоречи. Игнорирано изцяло било първоначалното заключение на СТЕ, без да се отчете, че повторната експертиза е работила само по въпроси на ищеца, както и че същото е вътрешно противоречиво. Съдът в нарушение на чл. 172 ГПК не кредитирал показанията на свидетеля Я. И. и К. Б., които са технически специалисти, а дал вяра на показанията на неправоспособни майстори. Съдът неправилно не допуснал повторна експертиза след като ответникът оспорил приетата в о.с.з. на 17.12.2018 г. експертиза, която работила само по задачи на ищеца. В същото време съдът кредитирал казаното от вещото лице по повторната експертиза, че направените от собствениците промени по фасадата не водели до течове. Представените от ответното дружество доказателства сочели точно обратното. Съдът постановил решение в нарушение на чл. 163 ЗУТ, тъй като не били доказани предпоставките за ангажиране гаранционната отговорност на строителя, защото не били спазени изискванията за надлежно съхранение и употреба от страна на собствениците. Освен това нарушен бил и чл. 38, ал. 1 ЗС, тъй като съдът неправилно приел, че паркоместата са обща част.
Освен това ищецът никъде не твърдял дефекти в плочата, а претендирал вреди от дефекти в подовата замазка. Съдът не установил и правния статут на подземния гараж, като всъщност той представлявал отделен обект на собственост и бил съсобствен на отделните собственици. Той не обслужвал общи нужди на собствениците. Освен това съдът присъдил необосновано завишен размер на обезщетения, които не съответствали на пазарните цени, като липсвала и конкретика за обем, местоположение и начин на отстраняване на дефекти при изпълнение на вентилируема фасада и хидроизолация.
Жалбоподателят моли да бъде отменено решението на СГС в обжалваната част или същото да бъде изменено.
Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че 2 обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването за неговата частична недопустимост, поради недопустимо изменение на исковете след провеждането на първото по делото съдебно заседание. Действително такова изменение е допуснато едва в съдебно заседание на 17.12.2018 г., но то касае само размера на предявените искове и съобразно чл. 214, ал.
1, изречение трето ГПК, изменение на иска по размер може да бъде направено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част, след като съобрази оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба етажните собственици в жилищна сграда, находяща се в гр.
***, ул. „***“ **-**, чрез управителя на етажната собственост са твърдели, че след въвеждане в експлоатация на сградата на 06.08.2010 г. се появили недостатъци вследствие некачествено строителство – започнало стичане на вода по фасадата, като поставената вата за изолация била постоянно мокра. В резултат започнали да падат мазилките по стени. Направените навеси над перголите били некачествени, вследствие на което водата отгоре се стичала по долни апартаменти. От външната стена на блока имало течове във всички апартаменти. Плафониерите по балконите се пълнели с вода.
Имало некачествено поставени настилки по терасите. За откритите недостатъци на 16.03.2012 г. бил уведомен управителя на ответното дружество. Въпреки направения оглед недостатъците не били отстранени. На 02.05.2012 г. в резултат на некачественото строителство и влагата се срутил таванът на ап. 17. Отново били изпратени писма до управителя на ответника на 09.05.2012 г. и 02.10.2012 г. Недостатъците отново не били отстранени. През 2014 г. настъпили допълнителни вреди вследствие некачественото строителство. След проведено общо събрание на 05.11.2014 г. бил извършен оглед в сградата съвместно с технически лица и били посочени следните недостатъци в построената сграда: некачествено изпълнение и монтаж на покривната конструкция, некачествено извършване и монтаж на вентилируемата фасада; некачествено извършване и монтаж на хидроизолация и некачествено извършване на подовите настилки в гаражите. Посочените недостатъци довели до течове и повреди в общите части на сградата – покрив, подове, тавани, стени, фасади, както и по настилката на паркоместата. Същите представлявали скрити дефекти, които за първи път били констатирани през 2012 г. Тези дефекти следвало да бъдат отстранени от строителя на основание чл. 160, ал. 3 и 4 ЗУТ във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, т. 3 и т. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранциони срокове за изпълнени строителни и монтажни работи.
Поискано е да бъде осъден строителя „Агора Ин“ ЕООД да заплати на етажните собственици разходите, необходими за отстраняване на посочените недостатъци, като следва: 2 500 лева, частично от 100 000 лева за първия недостатък; 2 500 лева, 3 частично от 120 000 лева за тория недостатък; 2 500 лева, частично от 80 000 лева за третия недостатък и 2 500 лева, частично от 40 000 лева за четвъртия недостатък, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба.
С уточнителна молба от 25.07.2016 г. дефектите са конкретизирани по следния начин: а) Дефекти в изпълнение покрива на сградата, изразяващи се в неправилно изпълнение и монтаж на покрива и покривното покритие, в резултат на което е нарушена целостта на покривното покритие и хидроизолацията на покрива на сградата; б) Дефекти в изпълнението на вентилируемата фасада и хидроизолацията на фасадата на сградата, изразяващи се в изграждането на HPL-плоскости с минерална вата отвътре, без да е монтирана хидроизолираща мембрана между плоскостите и ватата; фугите между отделните плоскости не са затворени с лайсни; въобще липсва монтирана субконструкция, вследствие на което при стичане на вода по фасадата, водата влиза във фугите и прониква през външните страни на сградата в апартаментите. Незаконно и некачествено били монтирани поликарбонатни навеси над перголите, които са с обратен наклон, вследствие на което водата се оттича навътре.
Уточнено е, че посочените в исковата молба повреди в отделните апартаменти са следствие на некачествените работи, но не са предмет на иска. в) Дефекти в изпълнението на плочата (пода), предназначен за паркоместа, изразяващи се в нарушена цялост, ронене на настилката, наслояване на прах от изронената настилка. Посочено е, че подът на паркоместата е обща част на сградата, тъй като служи за общо ползване. Пред въззивната инстанция това твърдение е уточнено, като е посочено, че основни компоненти в изграждане на плочата на подземно ниво са полагане на армировка, бетониране и полагане на полиран бетон.
Същите не били отделна настилка, а елемент на процесната плоча. Съгласно одобрения проект на сградата плочата (пода) на паркоместата следва да бъде завършена с полиран бетон, какъвто в процесната сграда не е изпълняван. Вместо това е изпълнена пердашена замазка с ниска якост, която е разрушена до степен, че са останали само водещите ивици. Плочата на подземния гараж служела за основа на сградата и следва да бъде изработена по начин, който предпазва сградата от компрометиране. В подземния гараж по проект били изградени и всички мазета и общите технически помещения на сградата и тя била обща част по предназначение.
Разпечатката съдържа 31 от 145 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94182093-45b6-46f6-b01c-8f37ea06f277