Акт № 13137 от 13.11.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 1989/2026
- Подписан
- 13.11.2026
- В сила
- 13.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1, изр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 13137
Пловдив, 13.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ НИКОЛОВА
При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20267180701989 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Н. З. Б., [ЕГН], чрез адв. Й., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-5401-000003 от 10.02.2026г., издадена от началник ГПУ към РДГП Русе, ГПУ Видин – С. Д. Л., с която спрямо оспорващата на основание чл.171, т.1, б.“з“) „гг“) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Жалбоподателят излага съображения, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочва, че в случая автомобилът е бил снабден с транзитни регистрационни табели, издадени от компетентен германски орган, а установеното несъответствие е в резултат от допусната административна грешка в регистрационните документи, а не от липсата на регистрация. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебното заседание, жалбоподателят чрез адв. Й., поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – началник ГПУ към РДГП Русе, ГПУ Видин – С. Д. Л., не изразява становище по жалбата.
По преписката не са представени доказателства за датата на връчване на заповедта на Н. З. Б., а единствено е представено писмо рег. № от 10.06.2026г. от началник РДГП Русе, ГПУ Видин, с което ЗППАМ № 26-5401-000003 от 10.02.2026г. е изпратена до РУ С. за връчване на Б.. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.
От фактическа страна, съдът установи следното:
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия АД № 860106 от 10.02.2026 г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: на 10.02.2026 година, около 18:30 часа на главен път Е-79, км. 0+700 с посока на движение от Дунав мост 2 към [населено място], Н. З. Б. управлява лек автомобил МЕРЦЕДЕС БЕНЦ GLB 220 D 4M AMG Line, черен на цвят, рама № ***, на който са поставени транзитни регистрационни табели издадени от Р Германия с надпис BM506A, които са издадени за друго МПС – лек автомобил [Марка], модел Q5. В АУАН е посочено, че МПС-то не е регистрирано по надлежния ред и е нарушена разпоредбата на чл.140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
На същата дата 10.02.2026г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП, началник ГПУ Видин към РДГП Русе е наложил на Н. З. Б. мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. В мотивите на заповедта е посочено, че водачът Б. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушила чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Като част от административната преписка са представени: Заповед с рег. № 3282з-7194/17.12.2025 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция"; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи за изменение и допълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; докладна записка; Наказателно постановление № 26-5401-000003 и жалба против НП.
От страна на жалбоподателя са представени: Свидетелство за регистрация част I; два броя копия на Свидетелство за регистрация на МПС част II за автомобил с рег. № ***– едно за автомобил АУДИ и едно за автомобил Мерцедес; превод на Свидетелство за регистрация част I и Свидетелство за регистрация част II на автомобил Мецедес-Бенц с рег. № ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган – началник ГПУ Видин към РДГП Русе. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Главна дирекция „Гранична полиция“ (точка 1.2. от заповедта). По делото е приложена Заповед с рег. № 3282з-7194/17.12.2025 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" за оправомощаване на длъжностни лица в ГПУ при РДГП към ГДГП да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които началниците на ГПУ. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Настоящия състав приема, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и при неизяснена фактическа обстановка.
Като правно основание за издаването в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „з“) "гг") от ЗДвП, в която е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че водачът Н. З. Б. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В случая в заповедта не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в буква „з“) "гг") на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ включително са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, а основанията по буква „з“ препращат към административно наказателни разпоредби. За да е мотивирана конкретната ЗППАМ, същата следва да съдържа освен фактическо описание на установеното нарушение на ЗДвП (каквото е управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС), но и конкретно позоваване на санкционната норма от ЗДвП, за да се приеме, че заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й. Ето защо, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай в заповедта не е посочена конкретна разпоредба от изброените в чл. 171, ал. 1, буква „з“) "гг") от ЗДвП.
Цитираното в АУАН нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“," подбуква „гг“. Пропускът на органа в тази насока не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта.
От друга страна дори и да се приеме, че правната квалификация на описаното в случая нарушение от изброените в чл. 171, ал. 1, буква „з“) "гг") от ЗДвП е чл.175, ал.3 от ЗДвП, то необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От съдържанието на АУАН и оспорената заповед се установява, че автомобилът управляван от Б. е бил с поставени транзитни регистрационни табели издадени от Република Германия, а според докладна записка на началник смяна ГКПП – Видин, при извършена проверка е установено, че регистрационните табели и СРМПС не отговарят на лекия автомобил и са издадени за друго МПС /АУДИ/. Според докладната записка справки са извършени в АИС – ИД /НШИС II/ за лицата, представените документи и рег. табели, както и по оригиналната рама на автомобила – без резултат.
Ответният орган е приел, че поставените транзитни регистрационни табели издадени от Р Германия с надпис BM506A са издадени за друго МПС – лек автомобил [Марка], модел Q5, без да извърши справка в EUCARIS /Европейската информационна система за превозни средства и свидетелства за управление/ за процесния автомобил МЕРЦЕДЕС БЕНЦ GLB 220 D 4M AMG Line, от която да установи дали в действителност автомобилът е регистриран с тези транзитни номера в Република Германия.
Административният орган носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му. В тази връзка с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът изрично е указал на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.
П. С. за регистрация част II (издадено в Република Германия) за автомобил АУДИ с регистрационен № ***е с дата 09.02.2026г., а другото Свидетелство за регистрация част II (също издадено в Република Германия), но за автомобил Мерцедес също с регистрационен № ***е с дата 10.02.2026г. Следователно на датата на издаване на оспорената заповед е поправено допуснатото несъответствие в Свидетелството за регистрация, издадено в Република Германия и е изпълнена целта на ЗППАМ, поради което действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.
По изложените мотиви, съдът намира жалбата за основателна. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за държавна такса в размер на 5,11 евро и 120 евро - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-5401-000003 от 10.02.2026г., издадена от началник ГПУ към РДГП Русе, ГПУ Видин.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Гранична полиция" – Русе да заплати на Н. З. Б., [ЕГН], сумата от 125,11 евро (сто двадесет и пет евро и единадесет евроцента) разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�