Решение № 2943 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2943 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

******* Милев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100502286 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 09144/30.01.2024 г. (на ЧСИ Н.М.), подадена от Н.

Ж. Ж. чрез адв. К.А.С. с адрес за съобщения: гр. София, ул. „******* *******, партер, против Разпореждане от 22.01.2024 г., с което е отказано прекратяване на изпълнително дело № 20148410412695 по описа на ЧСИ Н.М. на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК.

В жалбата си Н. Ж. Ж. поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение, с което да се уважи подадената жалба като се приеме, че са настъпили основанията за прекратяване на изпълнително дело № 20148410412695 по описа на ЧСИ Н.М..

Взискателят не е представил възражение в предвидения в чл. 436, ал. 3 от ГПК срок.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Н.М. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20148410412695 по описа на ЧСИ 1

Н.М. е образувано на 28.11.2014 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.08.2014 г. по гр.д. № 18047/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с който Н. Ж.

Ж. е осъден да заплати на Х.А.-А.А. ООД, ЕИК ******* суми, за които е постановено влязло в сила съдебно решение.

С молбата за образуване на изпълнително дело вх. № 214473/28.11.2014 г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да извършва изпълнителни действия. С Разпореждане от 28.11.2014 г., с което е образувано изпълнителното дело едновременно е разпоредено да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да се изпратят съобщения по чл. 191 от ДОП до НАП и покана за доброволно изпълнение.

С молба на 25.08.2015 г взискателят Х.А.-А.А. ООД е направил искане принудителното изпълнение да бъде насочено към недвижими имоти, собственост на длъжника чрез налагане на възбрани.

С Разпореждане от 17.11.2015 е наложен запор върху вземания на длъжника за суми по банкови сметки, за което впоследствие са изпратени запорни съобщения на третите задължени лица (л. 71-82). Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която не е връчена на длъжника, видно от направената бележка от връчителя, че на адреса има нови собственици от 6 години.

На 11.01.2016 г. е вписана възбрана върху собствената на длъжника ½ ид. ч. от недвижим имот, съпружеска имуществена общност.

На 24.03.2016 служител на ЧСИ е залепил уведомление за връчване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20148410412695 по описа на ЧСИ Н.М..

С Разпореждане от 16.03.2017 г. е насрочен опис на движимо имущество на длъжника Н. Ж. Ж. за 27.04.2017 г. на адрес в гр. София, ул. ******* №******* като едновременно с това е изпратена покана за доброволно изпълнение. Призовката за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника.

На 19.02.2019 г. е изпратена на длъжника Н. Ж. Ж. покана за доброволно изпълнение изх. №026749/19.02.2019 г. С нея е насрочен опис на движимото имущество на длъжника за 22.04.2019 г. на адрес в гр. София, ул. ******* №*******.

С молба от 12.06.2020 г. взискателят „Х.А.Р.А. България“ ЕООД (предишно наименование „Х.А.-А.А. ООД) е направил искане за извършване на проверка за налични банкови сметки и сейфове на длъжника и за насочване на изпълнението върху тях чрез налагане на запор върху същите.

На 06.08.2020 г. е наложен запор върху наличните суми по банкови сметки на Н.

Ж. Ж., открити в Банка ДСК ЕАД.

С молба от 08.07.2022 г. взискателят е направил искане за налагане на запор 2 върху дялове в „А.“ ЕООД, притежавани от длъжника Н. Ж. Ж.. Направено е и искане за проверка на собственост върху посочени имоти и на нови банкови сметки и сейфове, върху които да бъде насочено изпълнението съответно чрез възбрана и запор.

С молба от 05.08.2022 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху дялове, притежавани от длъжника Н. Ж. Ж. в „А.С. – 2“ ООД.

На 18.08.2022 г. съдебният изпълнител е разпоредил вписване на възбрана върху недвижими имоти (6 собствени ниви в с. Съединение) на длъжника. Наложен е запор върху дружествени дялове на Н. Ж. Ж. в „А.С. – 2 ООД“.

С разпореждане от 12.01.2024 г. е насрочен опис на движимо имущество на длъжника Н. Ж. Ж. за 27.02.2024 г. на адрес гр. София, ул. *******, бл. ******* като едновременно с това е изпратена и покана за доброволно изпълнение, връчена на адв.

К.С. в кантората на ЧСИ Н.М..

С молба вх. № 06193/19.01.2024 г. длъжникът Н. Ж. Ж. е направил искане да бъде постановено прекратяване на изпълнително дело № 20148410412695 по описа на ЧСИ Н.М..

С Разпореждане от 22.01.2024 г. на ЧСИ Н.М. е отказано да бъде уважено искането на длъжника Н. Ж. Ж. за прекратяване на изпълнително дело № 20148410412695 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи изпълнителното производство. Предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждане на частния съдебен изпълнител, с което същият е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148410412695 по описа на ЧСИ Н.М. и в този смисъл, и доколкото жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В чл. 433, ал. 1, т. 1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н. С оглед на това липсата на активно поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

3

Още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не следва да санкционира взискателя при пасивно поведение, когато ЧСИ е предприел съответни действия за принудително изпълнение, поддържащи движението на изпълнителното производство. От взискателя се изисква активно поведение, изразяващо се в правенето на искания за извършване на изпълнителни действия тогава, когато принудителното изпълнение е в застой и по него такива не се извършват.

От доказателствата по изпълнително дело № 20148410412695 по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е налице. От образуването на производството до подаване на частната жалба срещу разпореждането за отказ не се установи да е изтекъл период от 2 години, през който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия или такива да не са предприемани от ЧСИ, с оглед възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.

Твърдението на длъжника, че последното изпълнително действие е извършено на 11.01.2016, когато е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника е неоснователно. От приложените по настоящото дело материали е видно, че на 16.03.2017 г. с разпореждане съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество на длъжника, който не се е състоял поради неоткриването му на адреса за връчване на поканата за доброволно изпълнение, в която е известен за насрочването.

Съгласно константната съдебна практика връчването на покана за доброволно изпълнение само по себе си не представлява изпълнително действие, но извършването на опис на вещ е такова. Настоящият съдебен състав намира, че насрочването на опис представлява предприемане на действие по изпълнението, а осуетяването му, поради неоткриване на длъжника не следва да санкционира активното поведение на взискателя и ЧСИ, предприемащ действия по възлагане. Ако се приеме обратното, това би означавало да се достигне до поощряване на длъжника към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия. Сходни са правните изводи относно опита за извършване на опис на движимо имущество на длъжника, насрочването на който е обективирано в покана за доброволно изпълнение от 26.02.2019 г.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 09144/30.01.2024 г. (ЧСИ Н.М.), 4 подадена от Н. Ж. Ж. – длъжник по изпълнително дело № 20148410412695 по описа на ЧСИ Н.М. срещу Разпореждане от 22.01.2024 г., с което е оставено без уважение искането, направено с молба вх. № 006193/19.01.2024 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК като неоснователна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5