Решение № 171 от 27.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Кюстендил, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20261500500053 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Г. Ц. Ц., с ЕГН ********** чрез пълномощника адв. В. П. от САК, насочена против Решение № 571 от 06.11.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 283/2025 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, районен съд е признал за установено по отношение на Г. Ц. Ц., че Й. Б. П., И. В. Н., Д. В. Н., А. К. Н. са собственици на по ¼ ид. ч. за първата и ¼ ид.ч. за останалите три на имот с идент. № *** по КК на с. Ресилово с площ 393 кв.м. при съседи: ПИ с №46,47,875,49, ведно с построената в него сграда с идент. № 1 с площ 52 кв.м. Осъдил е Г. Ц. Ц. да отстъпи и предаде владението върху имота. Отменил е Нотариален акт № 119, т. ІІІ, д.

489/24 до 2/4 ид.ч.

Въззивницата Г. Ц. навежда съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че с исковата молба ищците не са конкретизирали притежаваните от тях идеални части от правото на собственост; същевременно от удостоверението за наследници било видно, че освен страните в настоящото производство има и други преживели наследници. Поддържа, че от свидетелските показания /вкл. на свидетелите, доведени от ищцовата страна/ се установява, че ищците не са посещавали имота. Счита, че решаващият състав е формирал погрешен правен извод, приемайки, че не може чрез обстоятелствена проверка да се отмени правото на собственост по наследство. Допълва, че представените от ищците квитанции за платени данъци са само за 2024 г. и са платени за целите на настоящото производство. Аргументира се, чрез анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и свидетелски показания, в подкрепа на твърденията си, че до момента на издаване на констативния нотариален акт ищците не са се интересували от процесния имот и не са се противопоставяли на действията на ответницата, а са 1 знаели, че тя го владее като собствен и полага грижи за поддръжката му. Иска отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззИ.емите Й. Б. П., И. В. Н., Д. В. Н., А. К. Н. чрез процесуалния им представител адв. Н. Д., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания, а първоинстанционното решение се приема за правилно, законосъобразно, мотивирано и обосновано. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноските за въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, счита следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

По делото е установена следната фактическа обстановка :

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници № 150/25.09.2024 г., издадено от кметство с. Ресилово, общ. Сапарева баня е, че страните по делото са част от наследниците на Б.С.Н., починал на 02.03.1980 г. и на Й.К. Н., починала на 03.11.1991 г. Ищцата Й. Б. П. е тяхна дъщеря, ищците А. К. Н., И. В. Н. и Д. В. Н. са съответно съпруга и деца на починалия на 31.10.2020 г. им син В.Б.Н..

Ответницата Г. Ц. Ц. е тяхна правнучка- дъщеря на М.Г. Ц., поч. на 06.08.2021 г., която пък е дъщеря на починалият на 04.10.2003 г. техен син Г.Б.Н..

Видно от Нотариален акт № 119, т.III, рег.№ 7245, д. № 489/2024 г. е, че ответницата Г. Ц. Ц. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР на с.Ресилово, общ. Сапарева баня, одобрени със Заповед № РД-18-244/15.12.2022 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: с. Ресилово, ул. „Павлени лИ.ди“ №9, с площ от 393 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 48, кв. 16, парцел V, ведно с находящата се в имота сграда с идентификатор ***, със застоена площ 52.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна.

2

Приложени са приходни квитанции (л. 9 – 14 от делото на ДРС), с които се удостоверява, че наследници на Б.и Й.Н. са заплащали данъци и такси, касаещи процесния имот.

От заключението на съдебно- техническата експертиза изпълнена от вещото лице инж. Е.Л. се установява, че поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, описани в Нотариален акт № 119, т.III, рег.№ 7245, д. № 489/2024 г. са идентични с имотите описани в данъчна партида № 6008Н11219- имот, представляващ земя с площ 300 кв.м. и сграда застроена площ 42 кв.м. с адрес:с. Р.,ул."П.л."№**.

Във връзка с твърдението на ответницата за осъществено от нея давностно владение по делото са разпитани свидетели.

При гореописаната фактическа обстановка и след самостоятелна преценка на събраните доказателства окръжен съд намира, че предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен като съображенията в тази насока са следните:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/ без да има основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по цитирания законов текст е ищецът, който претендира че е собственик на дадена вещ /движима или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито по поддържания от него способ за това и че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Ответникът следва да докаже основанието на което владее имотът. Горното следва от разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения.

В настоящия случай ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание наследствено правоприемство от Б.С.Н. и Й.К. Н..

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници на посочените лица. По делото няма спор, че имотът е принадлежал на Б.С.Н. и Й.К. Н., което се потвърждава и от показанията на свидетелите Е.Л. и Добрена Джирманска. Следователно ищците са доказали, че са придобили процесния имот на посочения от тях способ- наследствено правоприемство.

Не е спорно по делото, че ответницата осъществява към момента на подаване на исковата молба фактическата власт върху имота, както и че се е снабдила и с констативен нотариален акт за собственост на недвижимия имот. Твърди, че е придобила правото на собственост на основание наследяване и давностно владение. От удостоверението за наследници се установява, че и тя е наследник по закон на Б.С.Н. и Й.К. Н..

Основният спор по делото е свързан с това дали е налице хипотезата на чл.79 от ЗС. В тази връзка следва да се посочи следното:

Придобивната давност е един от способите за придобИ.не на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време и е уреден в чл.79 от ЗС. Фактическият състав на посочената норма включва: изтичането на определен в закона период от време и владение. Два са елементите на фактическия състав на чл.68, ал.1 от ЗС: обективен- на упражнявана фактическа власт и субективния- вещта да се държи като своя. Следва да се има предвид, че владението трябва да бъде явно и несъмнено, да се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че ответникът упражнява фактическата власт за себе си. В случая от показанията на разпитаните по делото доказателства не се установява ответницата Г. Ц. да е упражнявала фактическа власт върху имота в продължение на 10 и повече години.

Свид. Е.Л., твърди, че след смъртта на Б.иЙ. в имота никой не е живял и къщата е започнала да се руши, както и че имотът е бил почистен едва през 2025 г. Сочи също така, че не е виждала в имота нито Г., нито нейната майка М.. Свид. Е.Д. твърди, че 3 къщата била обраснала, всичко било пущинак и едва тази година (2025 г.) имотът бил почистен от лица наети от Г.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като и двете живеят от дълги години в с. Ресилово, като първата от тях е и съсед на имота, поради което приема, че имат непосредствени наблюдения върху него. Свид. П.П. заявява, че имотът се е стопанисвал от бабата и дядото на Г.- Г.и Е., а след смъртта им от М. и Г.. От друга страна твърди, че имотът е необитаем.Като противоречи, съдът не кредитира показанията й. Свид. Г.Й. дава също противоречиви показания. От една страна твърди, че е виждал в имота ответницата и майка й да обработват зеленчукова градина, а от друга страна сочи, че е чистил имота два- три пъти в година. Предвид на това съдът не кредитира и неговите показанията. Свид. Б.Й. посочва, че миналата или по- миналата година Г. му е платила, за да изчистят със свид. Й. двора, в който е имало изсъхнали дръвчета, треволяк, къпинак и растителност по къщата, както и паднала част от оградата. Свид. Д.Д. твърди, че от 2011 г. до 2014 г. имотът се е работел от бабата на ответницата, били са засадени картофи, чушки, домати, а след това са спрели да го обработват. Свидетелката е виждала Г. да помага на баба си при обработването на имота.

В заключение следва да се посочи, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели не се установява по категоричен начин ответницата Г. Ц. да е установила фактическа власт върху процесния имот.

Следва да се има предвид също така, че процесният имот е принадлежал на общите наследодатели Б.С.Н. и Й.К. Н., поради което страните по делото са съсобственици на същия по силата на наследяване. Позовавайки се на придобИ.не на имота по давност, ответницата е следвало също така да докаже в процеса, че е демонстрирала пред ищците превръщането на държането на частите им във владение за себе си и че е отблъснала претенциите им за владение. От показанията на всички разпитани по делото свидетели това обстоятелство не се установява.

В настоящото производство ищците са част от съсобствениците в имота, които притежават съответно ¼ ид.ч. – Й. Б. П. и общо ¼ ид.ч. останалите ищци- И. В. Н., Д.

В. Н., А. К. Н.. Правата на страните са изчислени съгласно чл. 5 от ЗН. Следва да се има предвид, че предявяването на иска по чл.108 от ЗС е действие на обикновено управление, поради което може да бъде предявен и от отделни съсобственици, които са легитимирани да търсят връщане на целия имот, а не само на частта, съответстваща на техния дял от съсобствеността.