Определение № 5708 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5708 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500506 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, чрез процесуален представител, срещу протоколно определение от 03.11.2025 г. по гр.д. № 23592/2023 г. на Софийски районен съд, 30 състав, с което производството по същото дело е прекратено.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че със сключеното споразумение за ищеца е отпаднал правният интерес от продължаване на производството. Жалбоподателят развива подробни съображения, че разсрочването на задължението не съставлявало обективна новация.

Споразумението от 04.04.2024 г. не съдържало дори и индиции за желанието на страните да погасят старо задължение и да го заменят с ново, както районният съд неправилно тълкувал това споразумение. От съдържанието на споразумението било видно, че целта не е да се прекрати правоотношението, а то да бъде изменено, като задължението бъде разсрочено с цел погасяването му на 36 равни месечни вноски. При наличие на все още непогасен дълг за ищеца съществувал правен интерес от по-нататъчното развитие на производството. При липса на съгласие на ищеца за прекратяване на делото, съдът следвало да продължи съдопроизводствените действия и да се произнесе с решение по съществото на спора. Моли съда да отмени атакуваното определение и да върне делото на СРС за продължаване на 1 съдопроизводствените действия. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по частната жалба – П.Н.А. и А.Г.А., чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Д.В. от САК, са депозирали отговор по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, с който оспорват частната жалба. Постигнатото извънсъдебно споразумение имало характер на спогодба по чл. 365 ЗЗД, което изрично било посочено в него, посочено било кой правен спор страните искат да прекратят, а ответникът А.А. признал изцяло задълженията. Молят съда да потвърди атакуваното определение. Особеният представител моли да му бъде определено и внесено възнаграждение за настоящото производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С искова молба вх. № 123471/04.05.2023 г., уточнена с молба от 27.06.2023 г., първоинстанционният съд е сезиран от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу П.Н.А., ЕГН **********, и А.Г.А., ЕГН **********, за сумата от 846.10 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „********, с аб. № ********, сумата 156.12 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 12.04.2023 г., сумата 27.80 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 03.2020 г. – м. 04.2021 г., и сумата 7.09 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2020 г. – 12.04.2023 г., като съгласно молбата-уточнение сумите се претендират от ответниците разделно, по 1/2 от всеки.

Исковата молба с приложенията е връчена лично на всеки от ответниците в канцеларията на съда на 28.03.2024 г. (л. 49 – 50 от делото на 2

СРС), като в разписките за връчване същите са посочили и адреса си - гр.

София, ж.к. „********.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговори на исковата молба.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2025 г. Ответниците не са открити на посочения от тях адрес и съдът, вместо да укаже на върчителя да събере информация с оглед приложението на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК (за последиците от прилагането на която ответниците са били уведомени с връчените им на 28.03.2024 г. съобщения), разпоредил залепване на уведомления по реда на чл. 47 ГПК, след което им назначил особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК с възнаграждение в размер на 500 лв.

За насроченото на 09.09.2025 г. открито съдебно заседание ищецът депозирал молба от същата дата, с която заявил, че поддържа исковете съобразно уточнението с молбата от 27.06.2025 г. Заявил още, че между ищеца и ответника А. е сключено извънсъдебно споразумение за цялата дължима от двамата ответници сума, по което към 09.09.2025 г. са постъпили суми в общ размер 558.28 лв., като дължимият остатък в условията на разделност с квоти от 1/2 е главница в размер на 573.94 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане. Искал е от съда да уважи предявените искове, като е претендирал и разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, приложен към молбата.

В проведеното на 09.09.2025 г. открито съдебно заседание съдът указал на ищеца да представи сключеното споразумение.

С молба от 18.09.2025 г. ищецът представил споразумение от 04.04.2024 г., сключено между него и ответника А.А., с което вземанията за процесния период са признати като дължими и е уговорено разсрочено плащане на дълга на вноски от по 32.84 лв. в периода от 04.04.2024 г. до 04.03.2027 г.

В проведеното на 03.11.2025 г. открито съдебно заседание неправилно назначеният на ответниците особен представител поискал от съда да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес, тъй като цялата искова сума била предмет на представеното споразумение и било договорено разсрочено плащане, срокът на което не бил изтекъл, а освен това ищецът признал плащане на половината от сумата.

3

В това заседание процесуалният представител на ищеца заявил, че по споразумението се плаща до момента, но за дружеството не е налице интерес от прекратяване на производството, тъй като оставали незаплатени 573.94 лв. по главницата и 484.32 лв. съдебни разноски, а ответникът можел да спре плащанията. Искал е от съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответниците за неплатената част от сумата, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното протоколно определение районният съд счел, че искането за прекратяване е основателно. По своята правна същност споразумението от 04.04.2024 г. представлявало двустранен договор, съгласно изявленията на ищеца ответниците не били нарушили неговите клаузи, поради което предявеният осъдителен „иск“ бил недопустим. По тези мотиви прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

Постигането на извънсъдебно споразумение не е основание за прекратяване на делото – такова е само постигането на съдебна спогодба, одобрена от съда, евентуално оттегляне или отказ от иска, заявени от ищеца с оглед постигнато извънсъдебно споразумение.

В случая ищецът не е заявил оттегляне или отказ от исковете, а е искал произнасяне от съда по съществото на спора, като съобрази извършените до момента плащания по споразумението. Противно на приетото от районния съд, за ищеца е налице правен интерес от предявените осъдителни искове.

Постигнатото извънсъдебно споразумение за разсрочване на дълга не е изпълнително основание и за ищеца е налице интерес да се снабди с такова за неплатената част от дълга към приключване на устните състезания, а въпросът каква част е платена в хода на делото е такъв по основателността, не по допустимостта на исковете. След като ищецът не е заявил оттегляне или отказ от исковете – частично или изцяло, съдът дължи произнасяне по исковете, с които е надлежно сезиран.

По изложените съображения атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС, 30 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въпреки изхода на спора, разноски за настоящото производство на този етап не следва да се присъждат. По претенцията за разноски следва да се 4 произнесе първоинстанционният съд с оглед изхода на спора по исковото производство.

Администриращият съд не е дал указания на частния жалбоподател да внесе депозит за възнаграждение на особения представител на ответниците за настоящото производство, поради което и с оглед процесуална икономия въззивният съд с определението си следва да даде указания за внасяне на такъв, с предупреждение за последиците при неизпълнение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я протоколно определение от 03.11.2025 г. по гр.д. № 23592/2023 г. на Софийски районен съд, 30 състав, с което производството по същото дело е прекратено.

ВРЪЩА делото на СРС, 30 състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на частния жалбоподател „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото писмени доказателства за внесен по сметка на СГС депозит в размер на 50 евро за възнаграждение на назначения на ответниците по частната жалба особен представител.

При неизпълнение на указанията сумата ще бъде събрана по реда на чл.

77 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5