Протокол № 35 от 23.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 35 гр. Пловдив, 22.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20235000500014 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Д.ф. "З." редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. М., редовно упълномощена.

Юрк. М.: Моля да приемете пълномощно.

Въззиваемата страна Я. А. С. редовно призован не се явява, за него се явява адв. К., редовно упълномощен.

Юрк. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Юрк.М.: Поддържам жалбата.

Адв. К.: Оспорвам жалбата, поддържам нашия отговор.

На основание чл. 268, ал. 1 ГПК съдът ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба и отговор.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ДФ „З.“ 1 против Решение № 1332/01.11.2022 по гр. д. № 1072 по описа на 2022 г. на Окръжен съд - П., с което е признато за установено, че Я. А. С. не дължи на ДФ „З.“ сумите предмет на изп. дело №*************** на ЧСИ №*** - А.А., а именно сумата от 279 670 лева главница със законна лихва в размер на 6758.97 лева за периода 15.12.2021 г. – 09.03.2022 г. и 269 719.82 лева неолихвяеми вземания.

Недоволен от постановеното решение е останал ДФ „З.“ като оспорва извода на окръжния съд, че вземанията, предмет на изпълнителното дело, са погасени по давност. Излага съображения, че съгласно ППВС № 3/1980 г. до постановяване на ТР № 2 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС производството по предварителното изпълнение е било спряно като едва след това то е продължило, като са били прекъснати изпълнителните действия за събиране на вземанията.

Наред с това излага съображения, че давността е прекъсната и с подаване на отговора на исковата молба по предявения отрицателен установителен иск.

Предвид изложеното иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо което да бъде постановено ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Я. А. С. чрез пълномощника си, с който оспорва въззивната жаба и излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Юрк. М.: Нямаме искания за доказателства. Представям списък на разноските.

Адв. К.: Нямам искания за събиране на доказателства.

С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА представения списък на разноски.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

2

Юрк. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с което да отмените изцяло първоинстанционното решение по описа на ПОС, като неправилно и необосновано.

Моля да постановите друго, с което да отхвърлите изцяло предявената искова претенция.

Моля при благоприятно за нас решение да присъдите разноски съгласно представения списък.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционото решение. Считам същото за правилно и законосъобразно. Правилно ОС е уважил предявените искове с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, като е признал за установено недължимост на описаните в исковата молба суми, предмет на изпълнителното дело.

При постановяване на своето решение ОС се е съобразил както с фактологията по делото, така и с постановките в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в самата жалба е възпроизведено това решение, в него е прието, че давността се прекъсва с всяко едно действие и че всъщност от всяко едно действие започва да тече нова давност. В случая последното изпълнително действие, което е било извършено по предходното изпълнително дело е от 12.03.2016 г., когато вече ТР № 2/2013 г. е било постановено. От 12.03.2016 г. до 11.01.2022 г. от страна на ДФ З., респ. НАП не са предприемали никакви действия по изпълнителното дело. Тоест, изминали са повече от 5 години, поради което цялото вземане е погасено по давност, както е приел и Окръжен съд П. в съответствие с постановките на тълкувателното решение.

Във въззивната жалба се прави позоваване на ППВС № 3/1980 г., което е обявено, че е изгубило своето действие именно с въпросното ТР № 2/2013 г.

Няма как да се приемат за налични неговите постановки, тъй като както посочих след постановяване на тълкувателното решение са изтекли 5 години.

И това е анализирано от съда именно във връзка и с новообразуваното тълк. дело № 3/2020 г. и правилно окръжния съд е приел, че която и постановка да се възприеме, то исковете са основателни, тъй като последното изпълнително действие е извършено на 12.03.2016 г., към която дата вече е било постановено ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и дори това решение да има действие само за напред, са изминали повече от 5 години, без 3 да са предприети каквито и да са изпълнителни действия. Моля да присъдите адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява устните състезания за приключили.

Съдът обяви дата за постановяване на решението 22 .03.2023 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 13.39 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4