Решение № 2252 от 11.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2252 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110130272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу А. Н. Г. и Ц. Н. П., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат в условията на разделна отговорност сумата от 2612,26 лв.– главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 378,41 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.09.2023 г., сумата от 59,66 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и 13,67 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 12.09.2023 г., за които суми на 13.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 51790/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, при следните квоти:

А. Н. Г. – ½ част, а именно: сумата от 1306,13 лв.– главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 189,21 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.09.2023 г., сумата от 29,83 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.

08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,83 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 12.09.2023 г.;

Ц. Н. П. – ½ част, а именно: сумата от 1306,13 лв.– главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, 1 сумата от 189,20 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.09.2023 г., сумата от 29,83 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.

08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,84 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 12.09.2023 г.;

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачите не са престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Н. Г., с който същият излага твърдения, че е платил изцяло претендираната от ищеца сума. Прилага копие от заявление от *** г. до „***“ ЕАД и фискален бон от *** г. за сума в размер на 1733,55 лв.

На 20.08.2024 г. е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че с извършеното от ответника плащане в размер на 1733,55 лв. са погасени изцяло задълженията на А. Г. към „***“ ЕАД, като остава дължимо единствено присъденото със заповедта за изпълнение юрисконсултско възнаграждениев размер на 25 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в минимален размер.

С депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответницата Ц. Н.

П. оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответницата и топлопреносното дружество. Твърди, че не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Не оспорва обема на доставената топлинна енергия до имота. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение.

Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране 2 и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай от приетата като писмено доказателство по делото Заповед № *** от *** г. на председателя на *** на *** общински народен съвет, се установява, че наследодателят на ответниците С. Б. М. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, м. „*** ***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***

Видно от удостоверение, изх. № ***/*** г., издадено от „*** информационна система – ***“ ЕАД, стар адрес – ж.к. „***“, бл. ***, съответства на настоящия административен адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***.

От удостоверение за наследници изх. № ***/*** г., издадено от ***, с. ***, се установява, че С. Б. М., е починал на 23.09.2023 г., като е оставил за наследници по закон А.

Н. Г. и Ц. Н. П..

По силата на наследственото правоприемство и с аргумент от разпоредбата на чл.

5 ЗН ответниците са станали собственици на топлоснабдения имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, при квоти 1/2 ид.ч. за А. Н. Г. и ½ ид.ч. за Ц. Н. П..

3

Следователно, в рамките на исковия период А. Н. Г. и Ц. Н. П. са били собственици на процесния апартамент, а това означава, че с оглед действаща нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което се явяват задължени за заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността – А. Н. Г.– 1/2 част, и Ц. Н. П. – 1/2 част

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на 11.12.2000 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и приложен към него списък /в който под № 4 фигурира наследодателя на ответниците С. Б.

М./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, както и договор № ***/*** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно същата количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три топлоразпределители и 4 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. щранг-лира в помещението баня, както и 2 бр.водомери за отчитане на БГВ. През периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е извършвано дялово разпределение от четирите броя ИРРО, както и от ТЕ отдадена от 1 бр. щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно средство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път.За процесния период отчетът на измервателните средства е по дистанционен път. За периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. потреблението на топла вода е извършвано на база реален отчет на показанията на 2 бр. технически изправни и узаконени водомери за топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитан по неговите показатели. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 202 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.