Решение № 915 от 09.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. София, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000502500 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищците по гр.д.89/21 г. – А. П. Т., действащ за себе си и като баща и законен представител на малолетния си син – ищец в първоинстанционното производство А. А. Т..

Обжалва се решение на Благоевградския ОС № 286/13.05.22 г., с което съдът, като е приел, че пътувайки без обезопасителни предпазни колани, пострадалите са съпричинили с 2/3 вредоносния резултат, е осъдил на основание чл. 432 КЗ ЗК Лев Инс АД в полза на А. П. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 333.34 лв., ведно със законната лихва от 08.01.21 г.. и обезщетение за имуществени вреди (което не е предмет на жалбата). За разликата до пълната претенция за обезвреда на неимуществените вреди – 100 000 лв. искът е отхвърлен. В полза на А. А. Т. съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 08.01.21 г. и е отхвърлил претенцията до заявените 120 000 лв.

С жалбата се оспорва наличието на съпричиняване, алтернативно, ако се възприеме наличие на такова, то съотношението в причинностите не е определено правилно от съда. Присъдените обезщетения като пълен размер на страданията са занижени и не съответстват на установения от чл. 52 ЗЗД критерий за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди. Иска се отмяна на отхвърлителната част и присъждане на пълните обезщетения за неимуществени вреди.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка въззивният състав установи, че е сезиран с допустими жалби, атакуващи валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, наведени във въззивните жалби.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата с доводи, че постановеното решение 1 е правилно. Предира за оставяне на жалбите без уважение.

Всяка от страните претендира съразмерни спрямо защитения интерес разноски.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на проверка и според доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство, САС приема за установено следното:

Свидетелката Я. Т. (съпруга на първия ищец и майка на втория) заявява, че катастрофата станала на 30.08.20 г. с автомобил, надлежно застрахован при ответника, който тя (на база пълномощно) управлявала. Семейството се връщало от планински поход. Свидетелката не чувствала умора и имала опит при управление на конкретния автомобил. След ляв завой, колата напуснала пътното платно и последвал удар, от който пострадали пътуващите на задната седалка неин съпруг и син.

На л. 110 се намира заключението на автоексперт Р. С.. Тя установява, че ударът настъпил в предната дясна част на 20 см. От предния десен габарит след отклоняване на автомобила на прав участък от пътя, вляво и сблъсък под ъгъл с подпорна стена. При завъртане след удара е получено многофрагментното счупване на дясната раменна кост на А. П. Т., охлузванията в дясната гръдна половина и кръвонасяданията в същите места. Според експерта има вероятност при правилно поставен предпазен колан фрактурата да не би настъпила. При пътувалия на другата седалка А. А. Т. били счупени трети и четвърти предкиткови кости и голямопищялната кост на дясната подбедрица. Последното е станало при съприкосновение на крака на пасажера с интериора – предната седалка или пространството между лявата седалка и лявата врата. При правилно поставен колан експертът е сигурен, че тази травма и избиването на зъб, при удар на тялото в предната седалка, не биха се получили.

Ръката е счупена при спонтанното подпиране на пасажера в момента на удара. Тази травма би настъпила независимо от ползването на пасажерски колан.

С оглед на така установения механизъм на ПТП настоящият състав приема, че няма категорично експертно становище относно съпричиняването на фрактурата на раменната кост на пострадалия ищец А. П. Т.. Установена е съдебната практика, че съпричиняването на вредоносния резултат е обективно поведение/състояние, което, ако не би било налице вредоносният резултат не би настъпил или би бил в по-малък размер. На това основание е неправилен извода на БлОС за съпричиняване на вредоносния резултат от А. П. Т. поради пътуването му без поставен предпазен колан.

Относно травмите на А. А. Т. без значение за увреждането е травмирането на ръката. Последната е свободна от захвата на колана, а опитът на пътуващия да стационира тялото си при катастрофа е спонтанен и наличието на колан не би предотвратило тази травма. Правилно поставеният колан, обаче, не би дал възможност тялото на пътника да се придвижи до предните седалки и след съприкосновение с интериора на купето да се получи фрактура на голямопищялната кост. Настоящият състав приема, че съпричиняването от пострадалия за достигане до вредоносния резултат е 1/3.

Уврежданията на ищците са установени с медицинска документация, анализирана от приета по делото медицинска експертиза, осъществена от д-р Л. (л.

140). Според вещото лице при А. П. Т. са получени многофрагментно счупване на дясната раменна кост с контузия на лъчения нерв, охлузване на дясната гръдна половина и кръвонасядания в областта на дясното рамо и гърдите. Лечението е било оперативно с имплантиране на остеосинтетичен материал, а срастването е продължило за 3-4 месеца. Възстановяването на фрактурите на ръката на другия ищец е за време от месец и половина – два, а срастването на костите на лявата подбедрица – за 5-6 месеца.

2

С гласни доказателства се установява конкретното понасяне на вредите от ищците. Като свидетел освен Я. Т. (л. 92) е разпитан нейният брат – К. Я. (л. 97).

Според първата съпругът й (А. П Т.) бил в принудителна лежаща поза над два месеца, през което време бил обслужван с подлога. Дланта на счупената ръка останала безчувствена. Той не можел да свива пръстите си, а встрани можел да вдигне ръката си до средата на тялото. Синът А. А. Т. спазмал 3 м. постелен режим. След сваляне на гипса семейството било посещавано всекидневно от рехабилитатор, който раздвижвал пострадалите. При детето останала психотравма от катастрофата, която, според свидетелката, не е преодоляна.

Свидетелят Я. утвърждава, че А. П. Т. се научил да върши всичко с лявата си ръка. За да избегне бръсненето, пуснал брада.

При определяне паричния еквивалент на страданията на ищците настоящият състав приема, че с оглед непреодолимите остатъчни последици от фрактурата на ръката на А. П. Т., затрудняващи не само полагането на физически труд, но и обслужването на бита, справедлив паричен еквивалент е сумата от 60 000 лв.

С оглед различния механизъм на уврежданията на ищеца А. А. Т., според САС, двете физически увреждания следва да се оценят самостоятелно, въпреки едновременното проявление на ограниченията и болките от тях. За счупването на ръката на А. А. Т. справедлив еквивалент е сумата от 7 000 лв. Няма данни за остатъчни последици. Тази травма би настъпила и при пътуване с правилно поставен обезопасителен колан и подлежи на пълно репариране на страданията от нея. За увреждането на крака ищецът би следвало да бъде възмезден със сума от 30 000 лв.

Счупването на подбедрицата е изисквало първоначален постелен режим и последващо раздвижване. Заради тази травма ищецът (ученик) е нарушил ежедневния си ритъм на посещение на учебни занятия. При отчитане на съпричиняването от пострадалия, на изплащане подлежи сумата от 20 000 лв. Твърдението, че момчето е изживяло като сериозен стрес катастрофата с посттравмено продължение, според настоящия състав, е преходно състояние. Възрастта на момчето и динамиката на младежкия живот ще позволят събитието да загуби постепенно стресовия си характер и детето да се върне към нормата на живот, характерна за връстниците му.

Поради разминаване на изводите на двете съдебни инстанции, решението в отхвърлителната му част до определените по размер възприети като справедливи обезщетения, следва да се отмени.

Няма спор за момента на изпадане на застрахователя в забава и относно момента, от който се дължи лихва.

Различните изводи за размерите на дължимите обезщетения предполагат пререшаване на въпроса за разноските.

Не е доказано плащането на адвокатски хонорар в полза на адв. Т. за защита пред първоинстанционния и въззивния съд (нещо повече – на места тя се подписва като юрисконсулт, на места като адвокат). На възстановяване подлежат само деловодните разноски (общо 1063 лв. за първоинстанционното производство), които съразмерно отхвърлената част от претенциите са на стойност 404.26 лв. Във въззивния процес въззиваемото дружество не е правило деловодни разноски.

Водим от разгърнатите съображения САС

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ в отхвърлителните му части решение № 286/13.05.22 г., постановено по гр.д.89/21 г. за разликата между присъдените на основание чл. 432 КЗ обезщетения за неимуществени вреди както следва – между сумата 20 000 лв. до сумата 27 000 лв. , ведно със законната лихва върху главница от 7 000 лв. от 08.01.21 г. по отношение на А. А. Т., чрез баща му А. П. Т., и между сумата 13 333.34 лв. и 60 000 лв., ведно със законната лихва върху главница от 46 666.60 лв. от 08.01.21 г., както и в частта, с която ищците са задължени да заплатят в полза на ответника разноски за процеса и вместо това постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ ЗК Лев Инс АД да заплати на А. А. Т., действащ чрез баща му А. П. Т. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 7 000 (седем хиляди) лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 08.01.21 г. до изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ ЗК Лев Инс АД да заплати на А. П. Т. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 46 666.60 (четиридесет и шест, шестстотин, шестдесет и шест, 0.60) лв. ., ведно със законната лихва върху тази сума от 08.01.21 г. до изпълнение на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.

ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД да заплати по сметката на САС държавна такса в размер на 3 220 (три хиляди двеста и двадесет) лв., а на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Т. Г., осъществил безплатно представителство в полза на ищците на основание чл.

38 ЗА, да заплати сумата от 2140 лв. за първоинстанционното производство и 4943.32 лв. за въззивното производство или общо 7 083.32 (седем хиляди, осемдесет и три, 0.32) лв.

Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на А. А. Т. и А. П. Т. да заплатят съразмерни на защитения интерес разноски на ЗК Лев Инс АД в размер на 404.26 (четиристотин и четири, 0.26) лв.за производството пред СГС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4