Решение № 325 от 19.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Бургас, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601139 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на подсъдимия З. Д. З. с ЕГН **********, подадена чрез упълномощения му защитник адвокат Красимир Кацарски от АК – Бургас, против Присъда № 8 от 27.06.2023 г., постановена по НОХД № 166/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос.

С атакуваната присъда подсъдимият З. е признат за виновен затова, че на 25.03.2021 година в град Айтос, област Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М. К. Г. от град ***, че ще й съдейства за отпускане на кредит в размер на 5000,00 лева, разяснявайки й, че първоначално ще е необходимо да погаси частично вече съществуващ предходен неин кредит към Банка ДСК, като за целта следвало да заплати определена сума за частичното погасяване на кредита, с което й причинил имотна вреда в размер на 780,00 лева, поради което и на основание чл. 209, 1 ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години.

С атакуваната присъда, подсъдимият З. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените по делото разноски за експертиза в размер на 83,45 лева.

Подсъдимият обжалва първоинстанционната присъда като неправилна, необоснована и произнесена при съществено нарушение на процесуалните правила. Във въззивната жалба се твърди, че по делото не били събрани доказателства, които категорично да водят до извод за виновността на З..

Възразява се, че показания на потърпевшата и внука й в голямата си част били противоречиви и взаимно изключващи се, като противоречали дори и на изготвената и приета от съда техническа експертиза. Иска се отмяна на обжалваната присъда.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, доколкото намира постановената присъда за правилна и законосъобразна. Смята, че районният съд е обсъдил наличните доказателства според действителното им съдържание, спазил е и изискванията на чл. 54 от НК при определяне на наказанието, като е взел предвид характеристичните данни за личността на дееца и спецификата на деянието, поради което наложеното наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода“ с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, се явява справедливо и съответно на деянието и дееца. Ето защо моли обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият З. З., редовно призован се явява и поддържа жалбата.

Отрича да е извършвал престъплението. Отрича да е получавал призовка за съдебните заседания пред районния съд.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба. Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е разгледал делото в отсъствието на подсъдимия, без да е направил необходимото за осигуряване присъствието на З. в съдебно заседание. В тази връзка сочи, че макар делото да е било многократно отсрочвано и отлагано, първостепенният съд не бил призовавал подсъдимия за тях – по делото имало само една 2 върната призовка с отбелязване, че подсъдимият не е намерен.

Защитникът изразява становище за недоказаност на обвинителната теза, тъй като според него присъдата била постановена единствено и само на показанията, дадени от потърпевшата и нейния внук. Моли за отмяна на обжалваната присъда, като алтернативно предлага, ако въззивният съд приеме за доказано обвинението и не установи допуснати съществени процесуални нарушения, да приеме, че наложеното наказание е явно несправедливо и да го намали по размер. Аргументира се с ниската стойност на придобитото чрез измама имущество, чиято стойност била в размер около минималната работна заплата.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от НПК, в отсъствие на подсъдимия З., който обаче е бил представляван в съдебните заседания от упълномощен защитник.

Видно от материалите по делото, първоначално разглеждането на делото в разпоредително заседание е било насрочено за 12.07.2022 г. от 10:30 ч., за която дата и час на подсъдимия е била изпратена призовка за връчване на адрес гр. ***, ул. „*** “ № **. По повод молба на адв. Кацарски от БАК – упълномощен защитник на З., с която уведомявал съда за служебна ангажираност на посочените дата и час, съдията-докладчик отсрочил с разпореждане разглеждането на делото за същия ден – 12.07.2022 г., но от 09:00 ч. Изпратената нова призовка до подсъдимия на същия адрес била върната с уточнение от служителя по призоваването, че З. не е бил открит на 3 адреса, въпреки многократните посещения там. С разпореждане съдиятадокладчик указал призовката на подсъдимия да се връчи на упълномощения му защитник. Адвокат Кацарски получил призовката от името на клиента си на 06.07.2022 г.

В съдебното заседание, проведено на 12.07.2022 г. защитникът изразил становище да не се дава ход на разпоредителното заседание, тъй като не успял да се свърже с подсъдимия и да го уведоми за деня и часа на провеждане на заседанието. Съдът приел аргументите на защитника и отложил разглеждането на делото за 30.08.2022 г. от 09:30 ч. Впоследствие съдът изискал и справка за задграничните пътувания на подсъдимия, от която ставало ясно, че З. е влязъл на територията на Република България на 12.01.2022 г. през ГКПП – Русе-Дунав мост.

Видно от приложената по делото призовка, подсъдимият З. отново не е бил открит на посочения по-горе адрес, но е бил редовно уведомен за датата и часа на провеждане на новото съдебно заседание по телефона. В съдебното заседание на 30.08.2022 г. подсъдимият не се явил, но защитникът му – адвокат Кацарски, както и представителят на районната прокуратура изразили становища за липсата на процесуални пречки за разглеждане на делото в разпоредителното заседание. Съдът дал хода на делото, страните изразили становищата си по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, след което съдът насрочил разглеждането на делото по общия ред за 11.10.2022 г. Относно призоваването на подсъдимия, съдът разпоредил З. да се счита за призован чрез неговия защитника, срещу което последният не изложил възражения.

В съдебното заседание на 11.10.2022 г. подсъдимият не се явил, като адвокат Кацарски заявил, че подсъдимият е уведомен за съдебното заседание, но няма пречка да се разгледа делото. Съдът дал ход на делото и провел съдебно следствие, на което били разпитани свидетели и вещо лице.

Последвали нови две съдебни заседания – на 15.11.2022 г. и на 10.01.2023 г., на които подсъдимият не се явил и не бил даден ход на делото – първото зарази неявяване на свидетели, второто – заради изричното изявление на адв. Кацарски, че при разговор с подсъдимия същият му бил заявил, че е в чужбина, но предстои до дни да се прибере в България, поради което защитникът поискал време, за да уведоми З. и да му се изпрати призовка.

За следващото съдебно заседание – 14.02.2023 г., изпратената до З.

4 призовка на посочения по-горе адрес, била върната с отбелязване от служителя по призоваването, че подсъдимият не е бил открит на адреса. В съдебното заседание ход на делото не бил даден поради неявяването на свидетели и същото било отложено за 14.03.2023 г. Последвали нови отлагания заради неявяване на свидетелите – на 14.03.2023 г. и на 11.04.2023 г.

За новото съдебно заседание, насрочено за 23.05.2023 г. подсъдимият З. отново бил призован на посочения по-горе адрес в гр. *** и отново призовката била върната с отбелязване, че лицето не живее там. Преди съдебното заседание по делото постъпила молба от адвокат Кацарски, с която молел за отлагане разглеждането на делото за по-късен час предвид служебните му ангажименти. По време на откритото съдебно заседание защитникът изразил становище за липса на процесуални пречки за даване ход на делото въпреки неявяването на неговия подзащитен. В това съдебно заседание не били проведени процесуално-следствени действия поради възприетата от защитника защитна позиция, а делото било отложено за 27.06.2023 г., като съдът посочил подсъдимия да се счита за редовно призован чрез адвокат Кацарски, срещу което същият не направил възражения.

В съдебно заседание на 27.06.2023 г. подсъдимият отново не се явил, а адвокат Кацарски поискал от съда да даде ход на делото и да го разгледа. В това съдебно заседание били разпитани свидетели и проведени съдебни прения, след което съдът се произнесъл с обжалваната присъда.

Изложената дотук фактология, която се установява както от призовките, изпратени до подсъдимия, така и от наличните по делото съдебни протоколи, срещу съдържанието на които не са постъпвали молби за поправки и допълнения, налага извод за неоснователност на възражението на защитата, че провеждането на съдебното производство в условията на „задочност“ по отношение на З. е довело до нарушаване на процесуалните му права.

Първостепенният съд е извършил всички необходими действия за редовното призоваване на подсъдимия не само като му е изпращал призовки, но и като е извършил справка за задграничните му пътувания и го е уведомил по телефона за провеждането на разпоредителното заседание по делото. Следва да се посочи, че до голяма степен конкретните действия на съда по 5 призоваването на З. са били обусловени и от процесуалното поведение на неговия защитник, който не е възразявал по време на първоинстанционното производство да приема призовки от името на своя доверител, нито пък е уведомявал съда в съдебните заседания, когато са се провеждали процесуално-следствени действия, че не е успял да изпълни задължението си да се свърже с клиента си и да му съобщи за дата и часа на съдебното заседание, включително не е искал и отлагането им на това основание.

Следователно съдът действително е бил изправен пред хипотезата на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК и разглеждайки делото в отсъствието на редовно призован подсъдим, който не се явява в съдебни заседание без уважителни причини, не е допуснал процесуално нарушение, което да е засегнало правата на подсъдимия в процеса.

В допълнение следва да се посочи, че подсъдимият З. З. е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство, доколкото в хода на досъдебното производство нему лично е било предявено и връчено постановлението за привличане като обвиняем, и са му били разяснени правата, които има като такъв, както и задължението му да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Нещо повече – при това процесуално действие, а после и при разпита си като обвиняем, подсъдимият изрично е посочил като адрес за кореспонденция адресът, където е бил търсен впоследствие за призоваване и от първоинстанционния съд. Ето защо, налага се извод, че подсъдимият З. всъщност се е укривал от правосъдните органи, което е станало причина за неучастието му в разглеждането на делото пред първата инстанция. Като е посочил адрес, на който не е могъл да бъде открит и призован, и не се е явил в съдебно заседание пред районния съд въпреки редовното си призоваване, включително и по телефон, подсъдимият ясно и недвусмислено е манифестирал отказа си от правото си на лично участие в наказателния процес, а първостепенният съд е направил правилен и законосъобразен извод за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК. В този смисъл са и Решение № 60169 от 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 651/2021 г., III н. о., НК и Решение № 42 от 25.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 100/2020 г., II н. о., НК, както и Решение на СЕС от 19.05.2022 г., постановено по дело C-569/20 по преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд на Република България.