Определение № 381 от 20.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. София, 20.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600444 по описа за 2023 година

Производството пред САС е по реда на чл 249 ал.3 вр.с чл.248ал.1 т.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурора срещу определение на СГС от 10.03.2023г. по нохд№3231/2023г., с което съдът: ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото в частта досежно престъпленията по чл.321, ал.З, т.1 вр. ал.1 НК и в частта за престъплението по чл.199, ал.1, т.1 и 5, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.4 НК по отношение на подсъдимия Н. А.

В..

САС като съобрази доводите в протеста и доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да постанови определението си, включително и в атакуваната с протеста част съдът от първа инстанция изложил следните мотиви:

Законът задължава решаващия съд да вземе становище относно основанията за прекратяване или спиране на наказателното производство. В тази връзка, Съдът отчете факта, че относно подс. В. е повдигнато обвинение за реализирани по мнение на прокуратурата 3 отделни престъпления. Едно от тези престъпления е това по чл.200 вр. чл.199 НК, изразяващо в приготовление на грабеж, като с оглед инкриминираната дата, а именно неустановена такава през периода м.05.2012г. - 27.11.2012г. се установява, че понастоящем са налице законовите основания за прекратяване на наказателното производство в тази му част. Законодателят е предвидил като вид наказание за това престъпление „Лишаване от свобода“ до 3 години, като съгласно разп. на чл.80 ал.1, т.4 вр. ал.З вр. чл.81 ал.З НПК, абсолютната давност се изразява в 7 години и половина начиная от 27.11.2012г.. Понастоящем горепосочения срок е изтекъл.Тези обстоятелства изпълват изискванията на материалния закон, като Съдът обаче е длъжен да съобрази и процесуалните изисквания - има се предвид разп. на чл.24 ал.2 НПК, регламентираща 1 хипотезата за непрекратяване на наказателното производство поради изтекла давност при наличие на изрично изявление от подсъдимия в тази насока.Подобно изявление не е направено от подс. В., респ. налице е процесуална възможност за прекратяване на наказателното производство във връзка с процесното престъпление по чл.200 вр. чл.199 НК, а и това е в интерес на подсъдимото лице.

Досежно останалите процесни престъпления, а именно това по чл.321 ал.З т.1 вр. ал.1 НК и досежно това по чл.199 ал.1 НК липсват основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

На следващо място, Съдът е длъжен да се произнесе досежно наличието на съществени процесуални нарушения, предопределящи законовата възможност за прекратяване на съдебното производство. Такива не се заявиха от страните, но Съдът служебно установи наличието на такива, налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходната му фаза на развитие.

В случая се има предвид обстоятелството, че процесното престъпление по чл.321 ал.З т.1, вр. ал.1 НК, съгласно обвинителната диспозиция е реализирано посредством изпълнителното деяние организиране на ОПГ и то в посочен сравнително продължителен времеви период, а именно от неустановена дата на м.05.2012 г. до 27.11.2012г.. Подобни факти обаче не са описани в обстоятелствената част. В случая се има предвид това, че във фактическото обвинение прокуратурата сочи деятелността на обв. В. по организиране на престъпна група, но в същото време в рамките на посочения инкриминиран период в обстоятелствената част се описва деянието по ръководство на ОПГ, т.е. налице е известно несъответствие между обстоятелствена и заключителна част на депозирания ОА.

Действително в правомощията на държавното обвинение съгласно нормата на чл.46 НПК е да повдига обвинение за конкретно престъпление и да формулира с оглед конкретиката по случая съставомерните елементи. Законът обаче изисква наличието на пълна еднопосочност между обстоятелствена и заключителна част, а липсата на такава еднопосочност се приема за наличие на съществено процесуално нарушение. В тази връзка и досежно престъплението против обществения ред и спокойствие, следва да се посочи и наличието на разминаване между визираните съставомерни елементи в обвинителния диспозитив на процесния ОА и тези, посочени в Постановлението за привличане на обвиняем от 30.11.2012г. (т.5, л.54). В самото постановление за изпълнително деяние на това престъпление се сочи деянието по ръководене на ОПГ, а не деянието по образуване.Това разминаване между ОА и Постановлението за привличане на обвиняем се приема от настоящия съдебен състав за допълнително основание, налагащо извода за наличие на съществено процесуално нарушение. Нарушено е правото на защита на самия обвиняем, който в цялата досъдебна фаза и с оглед предявеното му с постановлението от 30.11.2012г. обвинение, се е защитавал за престъпление с изпълнително деяние ръководене на ОПГ, а едва с ОА се извършва промяна на изпълнителното деяние.Т.е. нарушено е правото на защита на обвиняемия в тази връзка.

Наблюдава се допуснато съществено процесуално нарушение и за престъплението 2 против собствеността по чл.199 ал.1, т.1 и т.5, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.4 НК. В случая държавното обвинение твърди и сочи за съставомерни елементи извършването на престъплението грабеж посредством сила и заплашване. В тази връзка в самата заключителна част на ОА, а и в обстоятелствената такава е изложено определено описание на факти без изрична конкретизация кои от тези факти запълват твърдяната принудителна сила и кои запълват твърдяното заплашване. Т.е. съдът е поставен в хипотезата сам да избира кое от описаните обстоятелства запълва този съставомерен елемент, което е недопустимо. Досежно описанието на твърдяната заплаха липсва и яснота в описаните действия, като не може да се установи дали се касае за вербална заплаха или за такава реализирана чрез други действия и доколкото горните факти се явяват и съставомерни за процесното престъпление елементи, то следва същите да са точно и ясно посочени.Именно тази неяснота досежно престъплението против собствеността и съответно досежно волята на държавното обвинение, мотивира съдебния състав да формира извод за наличие за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 НПК и респективно да прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на СГП.

В допълнение следва да се подчертае, че реквизитите на ОА са законово определени и изчерпателно изброени в нормата чл.246, ал.2 и 3 НПК и изпълнение на това законово задължение е вменено именно на държавното обвинение.В кръга на тези задължителни реквизити са включени начина на извършване на престъплението и правната квалификация на деянието, като в контекста на горепосочените конкретни нередности в обвинителния титул и липсата на изискуемото процесуално съдържание на депозирания ОА по същество представлява нарушение на чл.246, ал.2 и 3 НПК и това нарушение от своя страна ограничава правото на защита на обвиняемия, което право се явява основно процесуално такова. Нужно е повдигнатото обвинение да е напълно ясно и прецизирано, нужно е обстоятелствената част да кореспондира напълно със заключителната такава, като описаните съставомерни елементи в обстоятелственото изложение да съответстват на обвинителния диспозитив и на дадената правна квалификация, тъй като в противен случай волята на държавното обвинение се явява неясна такава. Това задължение на държавното обвинение напълно кореспондира и с правото на обвиняемия по чл.55 ал.1 НПК да узнае в пълнота всички факти свързани с вмененото му престъпление.

Наличието на съществени процесуални нарушения водят до прекратяване на съдебното производство по делото, което обстоятелство от своя страна изключва вземането на изрично становище по останалите визирани в чл.248, ал.1 НПК хипотези, включени в т.4, 5, 7 и 8.

Досежно въпроса по чл.248, ал.1, т.6 НПК, касаещ МНО на подсъдимото лице се подчертава, че по отношение на същият понастоящем е налице съдебен акт с взета МНО „Задържане под стража“, която не се изпълнява поради отсъствието на обв. В.. СЪДЪТ, намира, че тази МНО, а именно „Задържане под стража“ напълно кореспондира с конкретиката по делото и личността на обвиняемия, който е осъждан и който сам се е отклонил от наказателно преследване и се е укрил по настоящето дело.

САС се съгласява напълно с изложените по - горе принципни съждения на първия съд 3 относно изискуемото съдържание и задължителните реквизити на обвинителния акт, както и относно необходимостта от еднопосочност и безпротиворечивост на обвинителното твърдение. Но не може да сподели конкретната преценка на СГС относно това доколко именно изложените по - горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на закона и реално, а не само формално са ограничили правото на защита на подсъдимия В..

Противно на първия съд настоящият въззивен състав споделя доводът на прокурора, че диспозитивът и особено обстоятелствената част на обвинителния акт съдържат ясно и еднопосочно описание на деятелността на В., квалифицирана по чл.321 от НПК и от него става напълно ясно, че действията на този подсъдим преливат от организиране на ОПГ, към последващото и ръководство. Още повече, че групата е осъществила и реално престъпна дейност под ръководството именно на В. и няма нито едно обстоятелство в обвинителния акт, което да създава съмнение, че след организирането и той е предоставил ръководството на групата на друго лице.

Обстоятелствената част на обвинителния акт е ясна и относно деятелността на подсъдимите – извършители, представляваща употреба на сила и тази представляваща употреба на заплаха в рамките на състава на престъплението по чл.199 ал.1 от НК. След като това е така няма пречка целия обем от факти в тази насока да не се възпроизвежда отново в диспозитива на обвинителния акт, а той да се формулира основно с изразите на материалния закон.

Що се отнася до фактическите пропуски в постановлението за привличане на обвиняем, САС също ги приема за несъществени по отношение правото на защита, щом са отстранени в обвинителния акт и правото на защита може да се осъществи в централната съдебна фаза на процеса

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СГС от 10.03.2023г. по нохд№3231/2023г., с което съдът: ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото в частта досежно престъпленията по чл.321, ал.З, т.1 вр. ал.1 НК и в частта за престъплението по чл.199, ал.1, т.1 и 5, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.4 НК по отношение на подсъдимия Н. А. В..

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съдебен състав за продължаване на процесуалните действия

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5