Определение № 1719 от 06.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 559/2026
- Вид
- Определение № 1719
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 98 · Закон за собствеността
- чл. 32а · Правилник за вписванията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1719 гр. Варна, 06.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500559 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производство e по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилник за вписванията.
Образувано е по частна жалба с вх. № 5713/11.03.2026 год. по рег. на СлВП-Варна, подадена от Й. Х. Т. от гр. Варна чрез процесуален представител, срещу Определение № 55/04.03.2026 год. на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ по заявлението с вх. рег. № 5713/04.03.2026 год. по описа на СлВп – Варна за вписване на саморъчно завещание, обявено с протокол с рег. № 6259/06.06.2024 год. на нотариус с рег. № 212 с район на действие района на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението, с което е постановен отказ по заявлението с вх. рег. № 5713/04.03.2026 год. по описа на СлВп – Варна е неправилно и незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му. Твърди се, че заявеният за вписване акт е от категорията на актовете, подлежащи на вписване, изброени в ПрВп. Отказът на съдията по вписванията е мотивиран с обстоятелството, че са налице несъответствия в кадастралните скици и саморъчното завещание, поради което и не било възможно да се изведе безспорен извод, че представените от заявителя скици и схеми от КККР на гр. Варна се отнасяли именно за завещания със саморъчното завещание имот – терен и сграда. Жалбоподателят счита, че извън правомощията на съдията по вписванията е да извършва проверка относно материалноправните предпоставки на заявения за вписване акт. Отделно от това сочи, че в заявлението за вписване на препис от саморъчното завещание, завещаният имот е индивидуализиран в необходимата степен и съдържа предвидените в чл. 60, т. 1 – 7 от ЗКИР данни.
Отправено е искане за отмяна на Определението № 55/04.03.2026 год. на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ по заявлението с вх. рег. № 5713/04.03.2026 год. по описа на СлВп – Варна за 1 вписване на саморъчно завещание, обявено с протокол с рег. № 6259/06.06.2024 год. на нотариус с рег. № 212 с район на действие района на РС-Варна и за връщане на преписката на СлВп-Варна с указания за вписване на акта.
Съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията при СлВп-Варна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
От приложените към делото доказателства се установява, че на дата 06.06.2024 год. е обявено с протокол с рег. № 6259/06.06.2024 год. на нотариус с № 212 с район на действие района на РС-Варна, саморъчно завещание от дата 25.11.1998 год. на Христо Т. Караянев, съхранявано в нот. кантора по нот. дело № 2/1998 год. по поиса на същия нотариус. Със същото завещателят Христо Т. Караянев се е разпоредил за след смъртта си в полза на Й. Х. Т. (с посочен ЕГН) със следния свой недвижим имот: жилище в гр. Варна, ул.
Райна Княгиня № 29, със застроена площ от 49, 82 кв. м., ведно с изба, както и 1 / 2 ид. част от дворно място, цялото от 204 кв. м., представляващо имот с пл.
№ 164, кв. 823, 16-ти подрайон на гр. Варна.
Със заявление с вх. № 5713/04.03.2026 год. по описа на СлВп – Варна е заявено за вписване в Сл-вп-Варна горното саморъчно завещание, обявено с протокол с рег. № 6259/06.06.2024 год. на нотариус с рег. № 212 с район на действие района на РС-Варна.
Към заявлението са представени два броя удостоверения от 03.07.2025 год., изд. от община Варна, район Младост, от които е видно, че жилище, състоящо се от входно антре, две стаи, санитарен възел и гараж, ведно с 1 / 2 ид. част от дворно място с пл. № 164, кв. 823, находящо се на ул. Райна Княгиня № 29, по плана на 16 подрайон на гр. Варна, описано в договор за доброволна делба, вписан под № 37, том VIII, вх. рег. № 11482/30.11.1998 год. на Рс-Варна е с административен адрес гр. Варна, *** и ПИ с идентификатор ***, а жилище, състоящо се от входно антре; четири стаи, санитарен възел, изба, таванска стая за багаж, както и 1 / 2 ид. част от дворното място с пл. № 164, кв. 823, находящо се на ул. Райна Княгиня № 29, по плана на 16 подрайон на гр. Варна, описано в същия договор за доброволна делба, вписан под № 37, том VIII, вх. рег. № 11482/30.11.1998 год. на РС-Варна, е с административен адрес гр. Варна, ***Б и ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.
Представени са и два броя сцици на поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Варна, в които и посочено, че номерът по предходен план и на двата поземлени имота е № 164. Представена е и скица на сграда с идентификатор *** по КККР, за която в скицата е посочено, че според данните в кадастъра, сградата представлява „друг вид сграда за обитаване“ и според заснемането й в КК сградата е с площ от 67 кв. м.
Към заявлението е представени договора за доброволна делба от 2
30.11.1998 год., описан по – горе, надлежно вписан в книгите за вписване, от който е видно, че Христо Т. Караянев е получил в дял и изключителна собственост жилище на *** в гр. Варна, със застроена площ от 49, 82 кв. м., състоящо се от входно антре; четири стаи, санитарен възел, изба, таванска стая за багаж, както и 1 / 2 ид. част от дворното място с пл. № 164, кв. 823, находящо се на ***, по плана на 16 подрайон на гр. Варна, при описани граници на дворното място.
Христо Т. Караянев е починал на 06.05.2024 год.
За да откаже вписване на саморъчното завещание, съдията по вписванията е приел, че според представената скица на сградата от СГККВарна, сградата била заснета в кадастралната карта с площ от 67 кв. м., различна от описаната в завещанието площ на завещаното жилище; сградата била описана в същата скица като „друг вид сграда за обитаване“, а не като жилищна; административният адрес на жилището в завещателния акт и на сградата според скицата от СГКК били различни, а пък скиците на поземлените имоти сочели на отделни поземени имоти с отделни идентификатори, всеки с различен собственик и с площ, която не съответствала с описаната в завещанието. Въз основа на горното е приел, че при така установените несъответствия не можело да се направи извод, че представените кадастрални скици били за сградата и за дворното място, завещани със заявеното за вписване саморъчно завещание.
При тези данни настоящият състав счита, че отказът е незаконосъобразен, като съображенията за това са следните:
Изложените от съдията по вписванията съображения по същността си материално правни и са извън обхава на проверката, която той е овласте́н да извършва, като освен това изводите му са и необосновани.
В случая от представените към заявлението документи е видно, че поземленият имот, описан в завещанието, е с пл. № 164, кв. 823, по плана на 16 подрайон на гр. Варна, който понастоящем е заснет в КККР като два поземлени имота, за които е посочено че и двата са образувани от имот с номер по предходен план „164“. Т. е., очевидно е, че се касае за един и същ поземлен имот, в който смисъл са и удостоверенията от Община Варна от 03.07.2025 год., обсъдени по – горе. Обстоятелството, че площта на поземления имот с бивш пл. № 164, кв. 823, по плана на 16-ти подрайон на гр.
Варна, описана в завещанието (204 кв. м.) и сборът от площите на поземлените имоти с идентификатори *** и *** по
КККР на гр. Варна, образувани от бившия имот с пл. № 164, била различна, е без всякакво значение, доколкото площта на един поземлен имот (независимо урегулиран или не) не е негов решаващ индивидуализиращ признак, а е функция от границите му, още повече, че е възможно във времето площта му да се изменя – например поради настъпили регулационни промени; наличие на по – съвършени методи за измерване и др. По същите съображения разликата между застроената площ на жилището, описано в саморъчното завещание и застроената площ на „сградата за обитаване“ (която по същността си е жилище) е без значение, още повече, че завещанието е съставено през 3
1998 год., като в периода от 1998 год. до откриване на наследството през месец май 2024 год., с който факт завещанието е произвело вещния си ефект, е възможно сградата да е пристроявана или променяна (срв. чл. 98 от ЗС) и по тази причина да е заснета в КК със застроена площ, различна от посочената в завещанието. Това обаче не променя по никакъв начин извода, че се касае за една и също сграда, т. е., за една и съща от правно гледище вещ, която е самостоятелен обект на правото на собственост.
Обстоятелството относно различните административни адреси на имота, вписани КК, в завещанието и в удостоверението от Община Варна, също не е основание за отказ от вписване. В случая кадастралната карта е одобрена през 2008 год., а удостоверенията от общината относно административния адрес на бившия имот с пл. 164, кв. 823, по плана на 16 подрайон на гр. Варна, който понастоящем е заснет в КККР като два поземлени имота с идентификатори съответно *** и *** по КККР на гр. Варна, са от юли
2025 год., които следва да се приемат за релевантни, още повече, че адм. адрес не е съществен индивидуализиращ един недвижим имот признак, а има единствено информативно значение.
В обобщение обжалваният отказ е неправилен, същият следва да се отмени и преписката да се върне на Службата по вписванията – Варна с указания за вписване на саморъчното завещание, обявено с протокол с рег. № 6259/06.06.2024 год. на нотариус с рег. № 212 с район на действие района на РС-Варна.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА преписката на Службата по вписванията – Варна с указания за вписване на саморъчното завещание, обявено с протокол с рег. № 6259/06.06.2024 год. на нотариус с рег. № 212 с район на действие района на РС-Варна, по заявлението с вх. рег. № 5713/04.03.2026 год. по описа на СлВп – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4