Решение № 262902 от 08.09.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 08.09.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публичното заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА

СИМЕОНОВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 2796 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20279166/17.12.2020 г. по гр. д. № 14607/2020 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, I ГО, 41 състав, е осъдено „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 22

083 лв. - главница, представляваща изплатеното и невъзстановено застрахователно обезщетение за причинени вреди на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350

Блутек 4 матик“ с рег. № *********при настъпило на 25.01.2019 г. в гр. София, бул. „Шипченски проход“ срещу зала „Универсиада“ застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, с включени ликвидационни разноски по щета № 10019030102116 и разноски за репатриране, ведно със законната лихва от 17.03.2020 г. /датата на предявяването на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1 061,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за времето от 26.09.2019 г. до 17.03.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по делото разноски в общ размер на 1 314 лв.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника по делото „З.Д.Ж.и З.“ АД, подадена чрез адвокат Н.Л.. Твърди се, че решението е неправилно - постановено при нарушение на процесуалните правила и необосновано. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е дал превес на доказателствата на ищеца, поради което е формирал погрешни изводи относно точния механизъм на процесното ПТП и вината за неговото настъпване. Районният съд неправилно е приел, че водачът на застрахования при въззивника – ответник лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********НХ И.М.носи изключителната вина за ПТП от 25.01.2019 г.

Видно от Протокол за ПТП № 1720955/25.01.2020 г. и план - схемата към него на конкретното място, на което се е случил сблъсъкът между двете МПС, хоризонталната пътна маркировка е прекъсната линия, т. е. предприемането на маневра за обратен завой от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********НХ е била законосъобразна съобразно ЗДвП. В останалата част, съдът не е отчел доказателствената стойност на съставения полицейски протокол, в качеството му на официален свидетелстващ документ. Неговата обвързваща материална доказателствена сила не касае фактите, които компетентният орган на МВР, съставил акта, не е възприел пряко. Съдът не е обсъдил и съпоставил показанията на водените от страните свидетели, както и съществените несъответствия при описанието на процесното ПТП. Сочи се, че показанията на Д.С.следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК и не следва да им бъде давана вяра относно действителния механизъм на ПТП, тъй като посоченият свидетел е заинтересувано лице, доколкото е получил застрахователно обезщетение от ищеца. Освен това, поради порок в процесуалните действия на органите на МВР, спрямо С.не е била ангажирана административно наказателна отговорност за реализираното от него нарушение на ЗДвП, довело до настъпване на огромни щети по лек автомобил „Фолксваген“. Следва да бъдат кредитирани в цялост показанията на свидетеля И.М., от които следва, че е налице противоправно и виновно поведение на С., който е управлявал застрахованото при ищеца МПС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно е превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване на ПТП. Излагат се и твърдения, че по делото е доказано, че ударът се е осъществил върху релсовия път, а водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил правилото на чл. 19, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал същия по платното, обособено за движение само на релсови превозни средства, изпреварвайки движещите се в лявата пътна лента автомобили, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността на въззивника, което се установява както от протокола за ПТП и план – схемата към него, така и от свидетелските показания на водача на застрахования при ответника автомобил. Излагат се и доводи, че размерът на обезщетението е прекомерно завишен и неправилно определен, с оглед данните за настъпила тотална щета, а в условията на евентуалност – поради съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ както за настъпването на ПТП, така и за претъпрените от същото имуществени вреди. Оспорва се и акцесорният иск за присъждане на лихва за забава, по аргумент от неоснователност на главния иск, евентуално като неоснователен на самостоятелно основание с твърдения, че най – ранната дата, от която би могло да се дължи лихва за забава, е датата на подаване на исковата молба, тъй като преди тази дата ответникът не е изпаднал в забава поради непредставяне от страна на ищеца на всички необходими документи за установяване на претенцията по основание и размер. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове, евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение, като се вземе предвид и наличието на съпричиняване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца „З.А.“ АД, чрез юрисконсулт В.К., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че по делото безспорно е установен механизмът на ПТП, както и че вина за същото има водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. *********НХ, който е допуснал нарушение на чл.

25, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в предприемане на маневра без да се съобрази с останалите участници в движението. Недоказани са и възраженията на въззивника за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на застрахования в „З.А.“ АД водач – липсват доказателства, че същият се е движил с превишена скорост или по трамвайното трасе. Не е доказано пълно и главно и възражението за съпричиняване. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания въззивният съд намира следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411

КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата /делинквент/ е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/ по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - „Каско“ и 4) осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане /чл. 45 ЗЗД/ - противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – че главното парично задължение е възникнало и че е настъпила неговата изискуемост.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени кумулативни предпоставки на исковата претенция, а ответникът следва да докаже възраженията си, включени в отговора по чл.

131 ГПК, включително възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички основания на цитираните норми.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, на основание чл. 146, т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца

„З.А.“ АД и „С.Б.“ ЕООД, действащ чрез пълномощник „Е.К.А.“ ООД, лизингополучател, е сключен валиден договор за имуществено застраховане „Каско и Злополука“, с клауза „Пълно каско“ – по застрахователна полица № 0306С019895 от 25.05.2018 г., с обект лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 350 Блутек 4 матик“ с рег. № *********и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 25.05.2018 г. до 24.00 ч. на 24.05.2019 г. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия в размер на 3011,40 лв. /която не се спори, че е била заплатена/; че в срока на действие на договора за имуществено застраховане - на 25.01.2019 г. е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бул. „Шипченски проход“, в района срещу зала „Универсиада“, с участието на горепосочения застрахован автомобил, управляван от Д.М.С.и лек автомобил марка

„Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********НХ, управляван от И.В.М., за което е съставен Протокол за ПТП № 1720955 от 25.01.2019 г., вследствие на което на застрахования при ищеца лек автомобил са били причинени щети, за отстраняването на които на 12.08.2019 г. /видно от преводно нареждане № П16540953 от 12.08.2019 г./ застрахователят /ищец/ е изплатил застрахователно обезщетение на извършилия ремонта официален сервиз „С.С.Р.“ ЕАД в размер на 21 476,80 лв. /по фактура № ********** от 10.04.2019 г./; че за определянето на застрахователното обезщетение ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и че на 06.06.2019 г. в полза на лизингополучателя „Е.К.А.“ ООД са били възстановени от ищеца допълнителни разходи за подмяна на части на стойност 531,20 лв. и за репатриране на автомобила /60 лв./, или общо 591,20 лв. – по фактура № ********** от 11.03.2019 г. и фактура № ********** от 08.02.2019 г., във връзка с образувана при ищеца преписка по щета № 10019030102116, или общо заплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 22 083 лв. Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество – „З.Д.Ж.и З.“ АД и собственика на лек автомобил марка