Решение № 21 от 14.01.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Добрич, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230100624 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба вх.№ 4119/28.02.2025г. от Е. К. Д., ЕГН; **********, с постоянен адрес ***, с която срещу “ВИВА КРЕДИТ’АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление: ***, в качеството на правоприемник на "Вива Кредит” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: *** , в условията на обективно съединяване са предявени искове, както следва:

- съдът да прогласи на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД нищожността на Договор за паричен заем № 5492377 от 17.12.2018 г., сключен между от Е. К. Д., ЕГН; **********, и “ВИВА КРЕДИТ’АД, ЕИК: 207343548, поради нищожността на клаузата, уреждаща ГЛП, която нарушава добрите нрави и поради това, че договорът не би бил сключен без тази клауза;

- съдът да прогласи на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД нищожността на Договор за паричен заем № 5492377 от 17.12.2018 г., сключен между от Е. К. Д., ЕГН; **********, и “ВИВА КРЕДИТ’АД, ЕИК: 207343548, поради нищожността на клаузата, уреждаща ГПР, която противоречи на законовата разпоредба на чл.19 ал.1 от ЗПК ;

-в условията на евентуалност се претендира съдът да установи нищожност на клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради противоречие на законовата разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК;

-в условията на евентуалност се претендира съдът да установи нищожност на клаузата, уреждаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на 1 обезпечение на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради противоречие на законовите разпоредби на чл.16 ЗПК и чл.21 ал.2 от ЗПК, както и на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗПК, поради противоречие на добрите нрави;

-в условията на кумулативност иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД съдът да осъди "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК 207343548, да заплати на Е. К. Д., ЕГН; ********** сума в размер на 1324,44лева/размера изменен с молба вх.№ 28.10.25г. и допуснато изменение с протоколно определение от 22.12.2025г./, която е дадена без правно основание по нищожен договор.

Твърдения в исковата молба:

На 17.12.2018 г., Е. Д. сключил Договор за паричен заем № 5492377, по силата на който „Вива Кредит“ АД му е предоставило в заем сумата от 1 500,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.30 % и ГПР от 49.46 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 762,92 лв., като сумата включвала главница и лихва. В последствие обаче доверителят ми е разбрал, че трябва да внесе общо сумата от 2 667,98 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и лихва са се включвали и такса за експресно разглеждане и неустойка за непредставено обезпечение. Тази сума е разсрочена на 9 месечни вноски, всяка по 332,48 лв. Така му било обяснено от служители на ответника.

В Договор № 5492377 е посочено, че заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем на стойност 614,70 лв, която такса следва да се заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски ;

В Договор № 5492377 е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно физическо лице, които да отговарят на определени от кредитора условия и страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена неустойка в размер на 614,70 лв.

Ищецът излага правни доводи като счита Договор за паричен заем № 5492377 за нищожен, тъй като съдържа съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

- ГЛП е 40.30 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен.

Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д.

№ 1106/2003 г. на ВКС, IIг. о., Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, IIг. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, IIг. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV го.). Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 17.12.2018 г. е била 10.00 % (съответно трикратния йразмер е бил - 30.00 %). По този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.

26, an. 1, предл. 3 от ЗЗД.;

2

-ГПР е 49.46 %.Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнително такса и неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

-Допълнителната услуга - "експресно разглеждане на заявката за паричен заем" и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. В този смисъл и съгласно чл.

10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 614,70 лв. е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на ОС П.).

-По отношение на неустойката - В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла наДиректива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клаузата според, която се дължи неустойка в размер на 614,70 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно 3 тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-го ля мо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна -Ищецът сочи, че процесния договор съдържа неравноправни клаузи, а за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (сочи се практика- Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.).

С исковата молба се отправя искане за определяне адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38, ал.11 т.2 от ЗА.

На осн. чл.131 от ГПК препис от искова молба и доказателства и допълнителна молба са връчени на ответника, който в законовия срок депозира отговор.

Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, се оспорва като недопустим тъй като същият е погасен по давност.

На следващо място ответникът счита исковете за недопустими, доколкото е налице нередовност на исковата молба на основание чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Според ответника, не е ясен петитума, съобразно заявените в обстоятелствената част на исковата молба факти, относно нищожността на процесния договор за паричен заем в посочените хипотези, както и заявяват ли се в условията на евентуално и поредността, в която да бъдат разгледани от съда. Същото се отнася и за предявения в условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на отделни клаузи от процесния договор.

По отношение на осъдителния иск - не е ясно как е формиран размерът му от 277,54 лева с твърдението, че ответникът се е обогатил неоснователно.

Исковата молба според ответника а нередовна, тъй като не е представен документ за внесена държавна такса по формулираната претенция, не е изпълнен чл. 127, ал. 4 от ГПК, тъй като не е посочена банкова сметка от ищеца.

С отговора исковете се оспорват по основание и размер.

Изложени са подробно правни доводи, относно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, която не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР.

По отношение на твърденията на ищеца, че процесният договор е недействителен по аргумент, че неустойката и таксата за експресно разглеждане на документи следва да се включат при калкулацията на ГПР:Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение има точно такъв характер и категорично не следва да участва при формирането на ГПР.

4

Що се касае до таксата за експресно разглеждане и видно от съдържанието на чл. 1, ал. 2 от Договора, този вид услуга е допълнителна, която клиентът доброволно е избрал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхожда във времево отношение и усвояването и управлението на кредита. Експресното разглеждане на документи няма задължителен характер, което обстоятелство се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от Договора.

С оглед на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при съобразяване Постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ, към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в рамките на допустимата в закона граница.

С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК.