Решение № 1753 от 11.11.2021, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2126/2021
- Вид
- Решение № 1753
- Подписан
- 11.11.2021
- Състав
- ПАВЛИНА ЕНЧЕВА СТОЙЧЕВА, РУМЕН НИКОЛОВ ЙОСИФОВ, ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ БЕЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.4, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1, изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1753 дата 11 ноември 2021г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав, в публично заседание на 28 октомври
2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Христо
Колев разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 2126 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община Бургас против Решение № 260881/07.07.2021г., постановено по НАХ дело № 681/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № НП-3255/09.12.2020г. издадено от заместник-кмет на Община Бургас, с което, за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП, на Д.Ж.М. ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Съдебното решение се обжалва като неправилно. Касаторът възразява, че авторството на деянието е изяснено и правото на защита на лицето сочено за нарушител не е било ограничено, като отговорността му е била ангажирана правомерно на соченото основание. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът по касация се явява лично и моли за оставяне в сила на съдебния акт.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава мотивирано заключение за оставяне в сила на съдебния акт, но излага съображения различни от мотивите на съдебното решение за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура.
Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество съдът счете за неоснователна.
Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Въззивният съд е отменил издаденото против Д.М. наказателно постановление, като е преценил, че в административната преписка липсват доказателства за собственост на процесното МПС, за да се ангажира отговорността на собственика му, както и липсват данни същият да е предоставил управлението на автомобила на трето лице, което да е адресат на отговорността за вмененото му нарушение, а същевременно наказаното лице не е собственик на процесния автомобил. Съдът е установил и нарушение по чл.40 от ЗАНН досежно преждевременно съставяне на АУАН в отсъствие на лицето сочено за нарушител, без да са налице предпоставки за това и то в срока, даден му от административнонаказващия орган да се яви за съставяне на акт.
Решението е правилно, като настоящият съдебен състав споделя изложените от съда мотиви, за допуснати съществени процесуални нарушения допуснати в хода на административнонаказателното производство.
От събраните по делото доказателства не се обосновава еднозначен и безспорен извод, че именно ответникът по касация М. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП, съгласно която разпоредба престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Административнонаказващият орган се е позовал на нормата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП съгласно която водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище се наказва с глоба 50 лв. Видно от издаденото НП отговорността на М. е ангажирана, за това, че процесният автомобил, собственост на трето лице е установен паркиран на забранено за целта място. Съгласно чл.188, ал.1, изр.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а съгласно изр.2, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, на Д.М.е наложена глоба с фиш, в качеството на собственик на л.а с марка „Ситроен“ и рег.№ А6726КТ, установен от контролни длъжностни лица при Община Бургас паркиран в зоната на кръстовище на ул. „Хан Аспарух“ и ул. „Асен Златаров“, срещу който фиш е постъпило възражение, но не от собственика Митева, а от ответника по касация М.. Същевременно, от данните съдържащи се в административната преписка не се установява декларация по чл.188 от ЗДвП да е предлагана на собственика на МПС за попълване, в която той да изнесе информация за лицето, на което е предоставил управлението на МПС.
Действията на административнонаказващия орган спрямо него се изчерпват със съставянето на фиш № 0056332/12.07.2020г., а впоследствие цялото производство е протекло против ответника Д.М., като по презумпция е прието, че след като е възразил срещу съставения фиш, то същият е бил и водачът, който го е паркирал. АУАН е бил съставен срещу това лице, сочено за нарушител и то в отсъствието му, при липса на предпоставките по чл.40, ал.2 ЗАНН, преди да е изтекъл срока даден му за явяване пред контролните органи за съставяне на АУАН, в каквато насока е изложил мотиви и въззивният съд, обосновавайки допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения. Въпреки направените възражения наказващият орган не е изяснил спорните обстоятелства в съответствие с вменената му доказателствена тежест, поради което следва да се приеме, че изводът нарушението да е било извършено именно от касатора не е доказан по несъмнен начин, респ. не е била спазена процедурата по чл.188 от ЗДвП. Неяснотата, касаеща авторството на деянието, се затвърждава и от показанията на св.Иванов, който квалифицира ответника по касация М. като собственик на МПС -
„установих неправилно паркиран автомобил на Д.М. в зоната на кръстовище“, както и от тези на св.Христов, който заявява, че колата на М. е била паркирана на посоченото място.
След като е констатирал допуснатите съществени процесуални нарушения, с отмяната на наказателното постановление, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт.
На основание гореизложеното, поради липса на сочените отменителни основания, решението следва да се остави в сила, поради което Административен съд гр.Бургас, ХІII-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 260881/07.07.2021г., постановено по НАХ дело № 681/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: