Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 151 от 12.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 91/2025
Вид
Протокол № 151
Подписан
12.03.2025
В сила
12.03.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.72 · Закон за собствеността
  • чл.72,ал.2 · Закон за собствеността

ПРОТОКОЛ

№ 151 гр. Пазарджик, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500091 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За жалбоподателя Община Р., редовно призовани, се явява юрк.Р., с пълномощно от днес.

Ответницата З. М. В., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител, редовно упълномощен. юрк.Р.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд В., постановено по гр.д.№ 828 по описа за 2023 година е отхвърлен предявения от З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Р., ул. „Х.Б.“ № 14 срещу Община Р., БУЛСТАТ *********, представлявана от 1 кмета Г.К.Х., с адрес гр. Р., ул. „И.К.“ № 57 иск с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните, че З. М. В. е собственик на жилищна сграда с площ от около 60 кв. м., която има основи и ограждащи стени, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху Поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Р., Община Р., с площ от 715 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване незастроен за жилищни нужди, при граници на имота ПИ **********, ПИ *********, ПИ ***********, ПИ ********** и ПИ ******** .

Отхвърлен е и предявения от З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Х.Б.“ № 14 срещу Община Р., БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр. Р., ул. „И.К.“ № 57 иск с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че З.

М. В. притежава вещно право на строеж за построяване на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Р., Община Р., с площ от 715 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен за жилищни нужди, при граници на имота ПИ **********, ПИ *********, ПИ ***********, ПИ ********** и ПИ ******** .

Осъдена е Община Р., БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр. Р., ул. „И.К.“ № 57 да заплати на З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Х.Б.“ № 14 сумата от 8369 лв. /осем хиляди триста шестдесет и девет лева/, представляващи паричната равностойност на постройка, с площ от около 60 кв. м., която има основи и ограждащи стени, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху Поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Р..

Отхвърлен е иска на З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Х.Б.“ № 14 против Община Р., Булстад *********, представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр. Р., ул. „И.К.“ № 57 за присъждане на 2238 лв. /две хиляди двеста тридесет и осем лева/, представляващи цената на правото на строеж, съгласно Договор от 29.11.1989 г. като

Осъдена е Община Р. да заплати на З. М. В. 699,82 /шестстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляващи разноски по делото.

2

Осъдена е З. М. В. да заплати на Община Р., сумата от 573,75 /петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляващи разноски по делото.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Община Р. само в частта, с която е осъдена Община Р. да заплати на З. М. В. сумата от 8369 лв.

/осем хиляди триста шестдесет и девет лева/, представляващи паричната равностойност на постройка, с площ от около 60 кв. м., която има основи и ограждащи стени, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр. Р..

Излагат оплаквания за необоснованост, неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Преценката дали построеното в един имот увеличава неговата стойност следвало да се извършва винаги конкретно, вкл. с оглед на обстоятелството дали незавършеното строителство може да бъде обособено като самостоятелен обект с оглед изискванията на действащите строителни правила и норми. Стойността на един имот следвало да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т.е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по -висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло иска на ищцата за заплащане на паричната равностойност на „постройката“ без да извършва съпоставяне на стойността на имота без строежа с пазарната цена, който същият има в състоянието си към настоящия момент, т.е. със строителството върху него. Изрично в експертизата, а и в съдебно заседание вещото лица разграничава пазарната стойност на строежа от стойността на извършените СМР.

За да уважи претенцията на ищеца съдът приел, че стойността на разноските, които е направил суперфициарът за строителството съвпадат с стойността, с която се е увеличила цената на имота. Този извод не съответствал на възприетия в съдебната практика принцип за установяване на увеличената стойност на един имот по смисъла на чл.72 ЗС чрез съпоставяне на пазарната цена на имота с подобренията и без тях. Последица от 3 допуснатите от съда съществени процесуални нарушения била липсата на обективни данни, въз основа на които да бъде извършена преценката дали действително стойността на имота се е увеличила вследствие извършеното строителство, т.е. би ли могъл собственикът на земята да получи по-висока цена за имота с оглед състоянието му към настоящия момент.

Съдът не допуснал изслушване на експертиза за установяване съответствието на строежа с действащите строителни правила и норми на ЗУ Г, която била поискана, както с отговора на исковата молба ,така и в съдебно заседание.

Приетата по делото експертиза доказала изключително лошото състояние на строежа, не се установило дали той изобщо е годен за ползване.

Съгласно чл.72,ал.2 от ЗС добросъвестният владелец може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. В случая „добросъвестният владелец“ не е завършил строежа по своя вина,не е презаверил разрешението за строеж, изоставил е строежа десетки години, не е изградил плоча и покрив т.е. владелецът не е направил никакви разноски и действия, вложените от него материали при строителството да не бъдат похабени и строежа да може да бъде използваем. Недовършения строеж с разрешение за строеж с изтекъл срок на действие, без документ удостоверяващ етап на завършено строителство, който не представлява самостоятелен обект не може да бъде подобрение върху имота и да увеличава неговата цена.

Молят решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата З. В..

Ответницата счита, че жалбата е неоснователна.

Установено било по делото, че с Договор за продажба на недвижим имот /по ЗОС/ от 14.03.2023г., Община Р. е продала, след проведен търг за продажба, на Е.Д., недвижим имот, собственост на Община Р., представляващ ПИ с идентификатор ********* по КК и КР на гр. Р., общ. Р., с площ от 715 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, незастроен, за жилищни нужди, при граници на имота: ПИ **********, ПИ *********, ПИ ***********, ПИ ********** и ПИ ********, за сумата от 11 400 лева.

Върху продадения имот още през 1989г. на ищцата З. В. е било отстъпено право на строеж върху имота, въз основа на издадена заповед и 4 подписан подписан Договор за отстъпено право на строеж от 29.10.1989г. между Община Р. и ищцата. Според действащия по това време регулационен план на гр. Р. имота съставлявал парцел ХХІV-общински, в кв.61, с площ от 700 кв.м.

Въз основа на отстъпеното право на строеж ищцата е построила върху общинския имот постройка, с площ около 60 кв.м., в груб строеж, като изградила в общинския имот с нейни средства водопровод и канализация /ВиК съоръжения/ за захранване на постройката./по този въпрос ,съдът се епроизнесъл с решението си и то в тази част не е обжалвано/. След построяването на постройката, ищцата я е декларирала в Община Р., като от построяването й, от 1990 - 1991 година до 2023г., повече от тридесет години е заплащала съответните данъци за изградения строеж .

За извършеното строителство на ищцата било издадено Разрешение за строеж № 94/15.08.1990г. на жилищна сграда - 72 кв.м., в парцел XXIV - общ., кв.61 по плана на гр. Р., съгласно одобрени проекти на 15.08.1990г.

Ищцата З. М. В. била записана в действащата КК и КР на гр. Р. като носител на вещно право на строеж върху процесния недвижим имот..

По делото били приети първоначално и допълнително заключение на експерт, събрани били гласни доказателства.

Съдът правилно приел, че ищцата В. е придобила правото на строеж върху сграда със застроена площ от 68 кв. м., което право на строеж е започнато да се упражнява от нея през 1990г. и имала качеството на добросъвестен владелец.

Правилно съдът приел, че в случая за ищцата възниква правото да бъде обезщетена за полезните разноски, които е сторила, и с които е увеличила стойността на имота по правилата, приложими за добросъвестен владелец, е оглед на което е и уважил предявения иск на ищцата по чл. 72, във вр. с чл. 92 от ЗС .

Крайният извод на Районен съд - В. в обжалваното решение, че в конкретния случай стойността, с която се е увеличила цената на имота съвпада с разноските, необходими за изграждането на строежа на този етап, бил правилен и съответствал на утвърдената съдебна практика.

Моли решението да бъде потвърдено.

5 юрк.Р.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам така подадената жалба, като с оглед направеното в нея оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, имам доказателствено искане на основание чл.266, ал.3 от ГПК, което го има в жалбата.

Съдът намира, позовавайки се на правомощията си на въззивна инстанция и на разпоредбата на чл.162 от ГПК, че следва да бъде назначена експертиза, която да даде заключение за увеличената стойност на имота в резултат на построеното. Увеличената стойност на имота представлява разликата между стойността на имота и стойността му в състоянието с извършеното върху него строителство, като следва да се отчете състоянието на строежа и полезността му с оглед предназначението на имота. За изследването на този въпрос и за произнасянето на съда относно основателността от гледна точка размера на претенцията са необходими специални знания, поради което съдът служебно е длъжен да изследва този въпрос. Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА да се изслуша заключение на експерт, който да отговори на поставената задача, а именно увеличената стойност на имота.

НАЗНАЧАВА като експерт по делото инж.С. Б..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 400лв., дължими в 5 дневен срок от днес от Община Р..

За изслушване на експертизата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.04.2025г. от 10:30ч., за която дата и час страните уведомени. Да се призове експерта, като му се връчи препис от определението.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:45 часа.

6

Председател: _______________________