Решение № 2119 от 29.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2119 гр. Варна, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110113444 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба с вх. №31254/16.09.2021 год. от ищцовата страна „Д. К. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** представлявано от Изпълнителния директор С. И., чрез юрисконсулт И. Н., със съдебен адрес: *** - ел.адрес: *** против ответницата Н. ТР. П., ЕГН **********, с адрес : ***, с правно основание на исковете чл.422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства а именно:

На първо място ищцовата страна сочи, че за събиране на процесното парично вземане в PC - Варна подали Заявление по чл. 410 ГПК по което било образувано частно гр.дело № 7618/2021г. по описа на 42-ри състав . Съдът дал изрични указания до заявителя /сега ищец/ да предяви иск за установяване на вземането, поради което и за ищцовата страна бил налице правен интерес да предяви настоящия иск.

По същество се твърди, че на дата 20.05.2016 г. бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит между „Д. К. Б.“ АД и Н. ТР. П., ЕГН **********. На физическото лице била предоставена карта с кредитен лимит в размер на 2 000 лева за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство ATM (банкомат) или ПОС. (В тази връзка ищцовата страна прилага към исковата молба и моли съда да приеме като доказателство по делото Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит от 20.05.16 г., Общи условия, разписани на всяка 1 страница от ответника, Протокол за получаване на кредитна карта от 30.05.16 г.).

Твърди се, че непогасените суми по горецитирания договор са в размер на 2 708.91 лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер на 1 990.56 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.11.2019 г. до 31.05.2021 г., в размер на 718.35 лева.

С Договора също така било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислявала уговорената фиксирана годишна лихва в размер на 19 %, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Отчетен период представлявал всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът получавал извлечение по карта и бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или бил задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия / и т. 6 от Договора/, освен ако не сторил това в гратисния период и не погасил пълния размер на разходите си.

Минималната погасителна вноска представлявала сумата, която титулярят по картата бил длъжен да погасява ежемесечно и представлявала 5 % от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят на картата имал задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която била в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта / т. 8 от Договора, т. 11.1 от ОУ/.

В подкрепа на изложеното ищцовата страна прилага и моли по делото да бъдат приети като доказателство по делото : Извлечения от счетоводството на кредитора за движението по партидата на кредитната карта, удостоверяващи извършените с кредитната карта операции, включително данни за размера, датата и вида на разхода /ПОС или ATM/, постъпления за погашение на дълга, начислени лихви, такси, минимална погасителна вноска към дата на падеж. Извлеченията пояснява ищцовата страна, че обхващат периода от 01.12.17 г. до 31.05.21 г.

За пълнота на фактите по делото изрично ищцовата страна е уточнила, че договорните йм отношения с длъжника датирали от 04.06.2012г., когато на лицето за пръв път по изрично негово искане била предоставена кредитна карта ***.

През годините, поради изтичане на валидността, пластиката била преиздавана периодично и последната получена от длъжника, за което към исковата молба е приложен и съответния приемо-предавателен протокол за получаване на кредитна карта и ПИН код, 2 получена на 06.08.2018г.

На практика, след подписване на изброените документи и протокола, ответникът, твърди ищецовата страна в исковата си молба, че получил и кредитната си карта, заедно със запечатан плик, в който бил ПИН кода за картата и от този момент кредитният лимит по картата бил на негово разположение за изразходване, предаден бил. Според ищцовата страна било видно от приложените Извлечения, че кредитът, макар и с периодични закъснения и пропуски на уговорената падежна дата бил обслужван до 11.2019г., като след това липсвали погасяванията от падежа, като вноски изобщо не били постъпвали. В приложеното Извлечение 12 от 01.12.2019 г. минималната погасителна вноска била в размер на 121.92 лева и била дължима до 16.12.2019 г., видно от следващите извлечения повече погасителни вноски изобщо не били извършвани.

Съгласно чл. 13.2.1. от Общите условия, сочи ищцовата страна, че кредитът ставал автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, когато имало забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо. На практика при 150 календарни дни, считано от 16.12.2019 г. кредитът станал изцяло и предсрочно изискуем.

С оглед изложеното по-горе, ищцовата страна е отправила искането си до РС Варна да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено спрямо ответницата Н. ТР. П., ЕГН **********, че по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит от 20.05.2016 г. ответникът дължи на ищцовата страна СУМА в общ размер на 2 708.91 лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер на 1 990.56 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.11.2019 г. до 31.05.2021 г., в размер на 718.35 лева./т.е. вземанията за които в полза на ищеца в заповедното производство е била издадена Заповедта по чл.410 ГПК/, на осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Обективирано е искане в полза на ищцовата страна да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, последното в размер на 300 лв., съгласно приложения списък с разноски.

В условията на евентуалност е отправено искането: В случай, че „ Д. К. Б. “ АД не бъде представлявано от пълномощник, делото да бъде гледано в отсъствие на ищеца. При условията на евентуалност е обективирано искане ако Н. ТР. П., ЕГН **********, не депозира отговор на исковата молба, не се яви в първото съдебно заседание и / или не се представлява от пълномощник, съда да приеме приемете долупосоченото искане за съдебносчетоводна експертиза за оттеглено, като на основание чл. 238, ал. 1 ГПК бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

В подкрепа на искането си до съда ищцовата страна е направила доказателствени искания

3

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата по иска, чрез адвокат В.С. И. - надлежно назначен за особен представител е депозирала отговор на исковата молба.

Ответницата, чрез особения й представител намира предявения иск за допустим, а по същество неоснователен и недоказан.

Отправеното до съда искане е искът да бъде отхвърлен със законовите последици от това. Изразено е становище за приобщаване на представените от ищцовата страна писмени доказателства, а по искането за провеждане на ССчЕ - ответницата е предоставила преценката на съда.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от дата 13.06.2022 г. ищцовата страна редовно уведомена, не изпраща представител.

В същото открито съдебно заседание ответницата представлявана от адв. В.И. , в качеството му на особен процесуален представител моли съда да отхвърли предявения иск със законните последици. Изрично е заявено и искане от адв. В.И. до исковия съд да му бъде издаден РКО за осъщественото особено процесуално представителство .

За да се произнесе по същество на спора , съдът след запознаване със становищата на страните , събраните по делото доказателства, съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК , приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА по делото следното :

От приобщеното по делото заповедно производство – частно гражданско дело № 7618/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав безспорно се доказва твърдения от ищцовата страна факт, че по нейно Заявление по чл. 410 ГПК заповедния съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която се счита връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, респективно в изпълнение на дадените от заповедния съд указания кредиторът – сега ищец е предявил специалния си положителен установителен иск .

От всички материали по заповедното дело може да бъде установено, че на 31.05.2021 г. е било депозирано във ВРС Заявлението на кредитора по чл. 410 ГПК, с разпореждане № 6056/ 1.6.2021 г. заповедният съд е приел, че са налице предпоставките за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и не са налице пречките визирани в нормата на чл. 411 , ал.2, т. 3 , т.4 , т. 5 ГПК.

Видно от лист 20 – ти от заповедното дело заповедният съд, въз основа на цитираното Разпореждане от 1.6.2022 г. е издал Заповед № 2097/ 1.6.2022 г. по ч.гр.д. №– 20213110107618/2021 г. по описа на РС Варна, 42 –ри състав в полза на заявителя –кредитор и против длъжника – сега ответник в исковото производство за следните парични вземания : сумата от 1990,56 лв. представляваща просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „ *** “ и предоставяне на кредитен лимит, сключен на 20.05.2016 г. между „ Д. К. Б. „ АД и Н. ТР. П. , сумата от 718,35 лв. представляваща наказателна лихва за периода от 1.11.2019 г. до 31.5.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 4

31.5.2021 г. , до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 410 , т. 1 ГПК. Със същата заповед в полза на заявителя заповедният съд е присъдил и сторените по заповедното дело съдебно –деловодни разноски в размер на 54,18 лв. за заплатена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

От всички останали материалите по заповедното дело е видно, че Заповедта не е връчена лично на длъжника, а се счита връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и че в изпълнение на дадените указания от заповедния съд и в срок ищцовата страна е предявила специалния си положителен установителен иск .

При така изложеното по-горе, от фактическа страна се налага извода, че избраната форма на специална положителна установителна защита е процесуално допустима, спазен е срока по чл.415 ГПК, предмета на исковете по чл. 422 , ал.1, вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД са идентични парични вземания по основание и размер със вземанията за които е издадена Заповедта по чл. 410 ГПК .