Решение № 39 от 03.06.2019, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И

Е № 39 гр.Кюстендил, 03.06.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Мая Стойнева, след като разгледа докладваното от съдия Костадинова т.д.№ 41/2019 г. по описа на ОС- Кюстендил и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част Четвърта

„Несъстоятелност“, Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност“, чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.

Образувано е по молба на ***” ЕООД, с

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.****, ж.к.„***“ №*** ет.**, ап.** представлявано от управителя Г.Й.Х. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.Д.З. ***, притежаваща изрично пълномощно. В молбата са изложени твърдения в насока, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност с начална дата 10.07.2012г. – датата, на която дружеството е спряло плащанията към единствения си кредитор - НАП, като се прави искане да бъде открито производство по несъстоятелност на търговеца и да бъде постановено решение по чл.632 ал.1 от ТЗ, с всички произтичащи от това последици, с оглед невъзможността молителят да покрие началните разноски по несъстоятелността. Дружеството сочи, че задълженията му към НАП са в общ размер на *** лева към дата 06.02.2018 г., както и че не разполага с дълготрайни или краткотрайни материални активи, нито със свободни парични средства, като същевременно твърди, че е спряло дейността си още на 15.02.2013г.

Към молбата са приложени изискуемите се от чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ документи, а именно: уведомление по реда на чл.78 от ДОПК; списък на кредиторите; разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение по чл.255 от ДОПК.Според тези документи, „***“ ЕООД има един кредитор в лицето на държавата - НАП, чиито вземания не са обезпечени, имат публичноправен характер и са на обща стойност *** лева, в това число – главница и лихви. За събиране на това вземане е било образувано производство по принудително изпълнение на публични вземания – изп.д.№****/****г., което е било прекратено, в хипотезата на чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК, поради несъбираемост на вземането.

По делото е прието заключение с вх.№3225/02.05.2019г. на назначената съдебно- икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице М.В.. Въз основа на извършените проверки, вещото лице е установило следното: коефициентът за финансова автономност на дружеството (собствен капитал : пасиви) е 0.274, а коефициентът на задлъжнялост (пасиви : собствен капитал) е 3.650. Общата ликвидност- краткотрайни активи/краткосрочни задължения е нула; бързата ликвидност- краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства/краткосрочни задължения е равна на нула; незабавната ликвидност-краткосрочни вземания + парични средства/текущи задължения е равна на нула; абсолютната ликвидност- парични средства/текущи задължения е равна на нула; налични парични средства в брой дружеството няма, а наличните парични средства в банка са *** лв.; размерът на задълженията на дружеството съгласно оборотната ведомост са *** лв.; дружеството не разполага с краткотрайни и/или дълготрайни активи; същото има вземания в размер на *** *** лв. от доставчици; дружеството няма дълготрайни активи, както и краткотрайни активи; последните плащания, извършени от същото са на 26.04.2012 г.- към НАП- данък добавена стойност- *** лв. и *** лв.- за универсален пенсионен фонд и на 10.07.2012 г.- глоба от НАП в размер на *** лв. След извършена справка в Търговския регистър вещото лице е установило, че за 2014 г. няма публикуван годишен финансов отчет.

За 2016 г. е публикуван нулев годишен финансов отчета, а за 2017 г. и 2018 г. са публикувани декларации по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч, с които е декларирано, че дружеството не е упражнявало дейност, не е извършвало разходи и не е генерирало приходи.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на дружеството - молител.

Съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ), производство по несъстоятелност може да се открие: 1/ спрямо определени лица; 2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие на определени материалноправни предпоставки.

Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1/ търговци (съгласно чл.607а от ТЗ), с изключение на търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/ неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали и/или заличени в търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или заличен ЕТ – чл.611 ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез неплатежоспособен длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4 от ЗЮЛНЦ). В конкретния случай, молителят ***“ ЕООД е търговско дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява търговец по формата си.

Лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът; 2/ кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/ Националната агенция за приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608 ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ - за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане и 4/

Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. По настоящото дело молител е длъжникът „***“ ЕООД, поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си.

Материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са посочени в чл.607а от ТЗ и се изразяват в едно от следните две имуществени състояния на длъжника: 1/ неплатежоспособност – общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2/ свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.

В разглеждания случай молителят поддържа наличие на основание за откриване на производство по несъстоятелност, изразяващо се в неплатежоспособност. Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение по частно държавно вземане, или 4/ задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Цитираната разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ, според която съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, води до извода, че за да бъде налице неплатежоспособност, имущественото състояние на длъжника следва да се характеризира с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608 ал.1 от ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

В чл.608 ал.3 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. В ал.2 и ал.4 на чл.608 от ТЗ са предвидени още две презумпции за наличие на състояние на неплатежоспособност, съответно - предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, както и неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице към момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово – икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен период назад във времето.

По делото е прието заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза, в което са изследвани счетоводните показатели на длъжника, като от съществено значение са анализираните коефициенти за ликвидност и за финансова автономност на молителя.

Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на

ВКС по т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че съдът следва да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни.

Коефициентите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността не е статична величина и следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се променя, поради непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на доставчици, банки и др., както и поради парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. В конкретния случай, коефициентите за обща и бърза ликвидност на дружеството- молител са нула, тези за незабавна и абсолютна ликвидност са също нулеви стойности. Показателите за автономност характеризират степента на финансова независимост на дружеството от неговите кредитори. Колкото коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от „1“, толкова зависимостта от кредиторите е по-ниска. Коефициентът на финансова автономност на молителя е твърде нисък за частта от изследвания период, за който вещото лице е имало данни – „0.274“.

При наличните данни може да се заключи, че още към 31.12.2013 г. „***“ ЕООД не е било в състояние да поеме плащанията на текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, парични средства и краткотрайни инвестиции, както и че същото е било поставено в зависимост от кредитори. Липсата на данни за последващия период не дават основание да се формира различен извод от така направения, освен за наличие на хипотеза на влошаване на финансовото състояние на дружество, което е спряло дейността си, няма никакви материални активи, не разполага със свободни парични средства, не е установено съществуване на вземания към настоящия момент, а размерът на публичните му задължения възлиза на **** лева. Според съда, данните по делото очертават извод, че дружеството е декапитализирано и това му финансово състояние има траен и необратим характер.

Всичко изложено води до заключението, че, както в минал период, така и към настоящия момент, молителят е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на паричните си задължения, чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи. Следва да се приеме за установено състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.