Решение № 1715 от 20.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1715 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100504514 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20084980/27.03.2023г. по гр.д. № 32879 по описа за 2018г. н а Софийски районен съд, 148-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2, пр.2 вр. с чл. 92 от ЗЗД, че „Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** дължи на Българска академия на науките с Булстат 000662018 заплащане на сумата от 11,54лв., ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляваща неустойка за забава за периода от 11.09.2016г. до 19.12.2016г. за заплащане на наема за август 2016г. по договор № ДН 150/31.08.2015г.; сумата от 1,20лв. ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляващи неплатена стойност на потребена електрическа енергия за септември 2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 84225/2017г. по описа на СРС, като „Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на Българска академия на науките с Булстат 000662018 на основание на чл.

78, ал.1 от ГПК сумата от 5,74лв. , представляващи съдебни разноски, като са отхвърлени исковете за : неустойка за горница над 11,54лв. до 120,64лв. и за периода от 07.08.2016г. до 10.09.2016г.; за сумата от 131,44лв. представляващи наемна цена за август 2016г. по договор № ДН -150/31.08.2015г. за стая № 217 поради погасяването с 1 прихващане със сумата от 109,59лв. на 07.09.2016г. и поради плащане на горницата на 19.12.2016г; за сумата от 12,75лв. представляващи неустойка за наема октомври 2013г. за периода от 11.10.2023г. до 05.12.2013г за стая № 315 по договор за наем от 09.01.2012г; за сумата от 5,19лв. представляващи неустойка за забава за заплащане на наема за ноември 2013г. за периода от 11.11.2013г. до 10.12.2013г. по договора от 09.01.2012 като погасени по давност; за сумата от 15,77лв. представляващи неустойка за забава за периода от 04.

До 05.09.2016г. за връщане на наетия обект по договор № ДН150/31.08.2018г. като неоснователен; сумата от 32,66лв. представляващи „такса смет” за 2014г. по договор за наем № ДН-48/21.02.2014г. като погасен по давност; сумата от 32,66лв. представляващи „такса смет” по договор № ДН-43/ 26.02.2015г; сумата от 21,78лв. представляващи „такса смет” за 2016г. като неоснователни като Българска академия на науките с Булстат 000662018 е осъдено да заплати на Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 295,83лв. , представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №. по регистъра на СРС от ищеца Българска академия на науките с Булстат 000662018 в частта, в която исковете са отхвърлени. Посочило е, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, необосновано. Заявлението било подадено на 28.11.2017г. и от този момент поради предявяване на установителния иск погасителната давност била прекъсната. Срокът на погасителната давност за таксата смет бил 5 години, това не било периодично плащане, изискуемостта му настъпвала с издаването на фактура. Дори да се приемело, че за наемодателя разходите са периодични, то те не били такива за наемателя. В договора от 26.02.2015г. с химикалка били зачеркнати „таксата за битови отпадъци“, но не били зачеркнати думите „и други”. Изброяването в чл. 2.4. от договора било примерно, предвиждало заплащане на всички консумативни разходи. Отделно, нямало подписи на лицата, които са извършвали поправката и не можело да се приеме, че това е общата воля на страните. Промяна в типовия договор за наем съгласно публикувания на интернет-сайта на БАН, можело да се извърши само с Решение на ръководството на БАН, а такова нямало. Платежното нареждане от 19.12.2016г. сочело две фактури, суми по които се плащат, но кредиторът не бил обвързан от посоченото, следвало да се погасят най-старите.

Прихващането било недопустимо, но и незаконосъобразно, защото не можело с депозит за наема на стая 315 по договора от 2012г да се прихващат задължения по договора за наем на стая 217. Такова можело да се направи само с непогасени задължения за стая 315. Нямало пречка да се погасят чрез прихващане погасени по давност задължения, което не било съобразено от СРС. Не бил получил извънсъдебно изявление за прихващане. Договорите му предоставяли възможност с депозита да прихваща непогасени задължения по 2 договора за наем, но това не било негово задължение. Това, че не се възползвал от тази възможност не означавало че губел правото да претендира сумите по договорите за наем. Възражение за прихващане не било направено с отговора, имало само твърдение за направено такова извънсъдебно.

Съдебната компенсация погасявала задълженията за напред-от влизане в сила на решението. Претендирало е разноски . Възражението на насрещната страна било неоснователно, претенцията за възнаграждение за юрисконсулт била предоставена на съда.

Въззиваемият- ответник по исковете - Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** е оспорило жалбата. Посочило е, че решението на СРС в обжалваната част било правилно. Задълженията били периодични погасителната давност била 3 години.

Уговорена била възможност наемодателя да прихване с платения депозит непогасените задължения. Такова прихващане не било направено по договорите, платения депозит по старите договори се приемало че се прехвърля като депозит по сключените в последствие, което означавало, че наемодателят приемал, че няма непогасени задължения по старите договори. С подписването на нов договор и пренасянето на депозита като депозит по новия договор се преклудирала възможността на наемодателя с този депозит да прихваща задължения по старите договори.

С освобождаването на имота и подписването на протокола за същото на 07.09.2016г. станало изискуемо вземането му за връщане на депозита до размера от 109,53лв., прихванал с това си вземане задълженията си по посочените в протокола фактури, отделно платил 47,11лв. и така задълженията по двете фактури за общо 156,64лв. били погасени и това бил въвел като възражения с отговора на исковата молба.

Претендирало е разноски. Оспорило е претенцията на насрещната страна за разноски за възнаграждение за юрисконсулт, като е посочил, че не може за юрисконсулт да се присъжда възнаграждение по всеки от исковете, а и сложността на делото не предпоставяла извод, че се дължат претнедираните суми за същото.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2014377/23.05.2018г. по регистър на СРС, изпратена по пощата на 16.06.2018г. на Българска академия на науките с Булстат 000662018 срещу Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** с която е поискало от съда на основание на на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2 вр. чл.

79 и с чл. 92 от ЗЗД да признае за установено, че Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** дължи на Българска академия на науките с Булстат 000662018 заплащане на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 84225 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, както следва:

1. по договор за наем № ДН-150/31.08.2015г. за стая № 217:

3 сумата от 131,44лв. ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляващи неплатен наем за август 201г. за стая № 217;

Сумата от 122,61лв., ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляваща неустойка за забава за периода от 07.08.2016г. до 28.11.201г. за заплащане на наема за август 2016г. по договор № ДН -150/31.08.2015г.; сумата от 1,20лв. ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляващи неплатена стойност на потребена електрическа енергия за септември 2016г по договора от 31.08.015г. сумата от 21,78лв. ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й , представляващи неплатена такса смет за 2016г; сумата от 15,77лв., ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляващи неустойка за забава за 05.09. и 05.09.2016г. за връщане на обекта по договора за наем;

2. по договор за наем № ДН- 43/26.02.2015г. сумата от 32,66лв. ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляващи неплатена такса смет за 2015г;

3. по договор за наем № ДН- 48/21.02.2014г. сумата от 32,66лв. ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляващи неплатена такса смет за 2014г;

4. по договор за наем от 09.01.2012г. за стая 315: сумата от 12,75лв. ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляващи неустойка за забава за периода от 11.10.2013г. до 05.12.2013г. за заплащането на наема за октомври 2013г.; сумата от 5,91лв. ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляващи неустойка за забава за периода от 11.11.2013г. до 10.12.2013г. за заплащането на наема за ноември 2013г.

Навел е твърдения че бил предоставели на ответника под наем стаите, които се намирали в гр. Пловдив, ул. *******, уговорена била дължимостта на наема, на консумативите, както и неустойката за забава. Ответникът ползвал обектите и потребил консумативи за същото, но не заплатил процесните суми.

Таксата битови отпадъци следвало да се плаща от ответника, тя била платена от ищец , но префактурирана на ответника съгласно договорите за наем.

Неустойката за забава на плащанията била 0,1% от забавената сума за първите 15 дни на забава и 0,2% на ден за периода след това. Имотът по договора от 2015г. следвало да бъде върнат в срок от 3 дни от прекратяването м, за забава на изпълнението било уговорено да се дължи неустойка в размер на два месечни наема пропорционално на забавата, ответникът изпаднал в забава за 2 дни. Претендирал е разноски.

Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че вземането за наем от 133,44лв. било погасено – с прихващане с платения депозит от 109,53лв., платил 4711лв. и така не се дължали и акцесорните вземания по отношение на същото. Вземането за неустойки от 12,75лв. и от 5,79лв. били погасени по давност. Таксата смет била зачеркната от 4 съдържанието на договора и не се дължала, а и вземането за такава за 2014г. било погасено по давност. Не му били представени доказателства как е определена таксата смет и не било установено дължимостта й. Нямал вина за забавата на връщането на обекта, освободил имота едни месец преди съставянето на протокола, късното му съставяне се дължало на отсъствие на домакина К.Т.-служител на ищеца, а и срок изтичал през почивни дни.

Претендирал е разноски.

С определение от 11.02.2020г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването на договорите за наем с изключение на клаузата за такса смет, че депозит е платен, че имотът е върнат от наемателя.

По делото е приложено заповедно дело № 84225/2017. по описа на СРС от което се установява, че по заявление вх. № 3091931/30.11.2017г. изпратено на 28.11.2017г. е издадена заповед за изпълнение, като не се спори, че с нея е е разпоредено Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** да заплати на Българска академия на науките с Булстат 000662018 процесните суми , установява се, че за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 31.01.2018г., като на 12.02.2018г. е депозирал възражение срещу задълженията по заповедта, на 26.09.2018г. заявителят е уведомен, че следва в едномесечен срок от съобщението да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, искова молба е депозирана на 16.05.2018г.

По делото е приет неоспорен от страните договор за наем от 09.01.2012г., носещ подпис на страните по него, съгласно който Българска академия на науките се е съгласило да предостави под наем за 2012г. и за 2013г. на Български жълти страници”ЕООД стая № 315 в гр. Пловдив, ул. „******* с площ от 14 кв.м. срещу задължение за заплащане от наемателя на наем от 56 евро без ДДС до 10-то число на месеца, за който се дължи, да внесе депозит по сметка на наемодателя в размер на един месечен наем, от който наемодателят може да прихване неплатени суми за наем и консумативи; всички консумативи се заплащат в три дневен срок от представяне на фактура, като те се определят от наемодателя на база вътрешно разпределение по показания на уреди. Съгласно 6 от договора при забава на плащането на наема наемателят дължи неустойка от 0,1% на ден за първите 15 дни на забава, а за периода след това – по 0,2% на ден .