Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 225 от 28.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 275/2025
Вид
Определение № 225
Подписан
28.05.2025
В сила
28.05.2025
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500275 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Д.П.М.“ АД против Определение № 139/ 30.01.2025 г. по в. гр. д. № 44/ 2025 г. на ОС – С.З., с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказа на ЧСИ М.Д. за конституирането му като взискател в качеството му на цесионер и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, като се поддържа, че е придобил качеството на взискател с подаването на молба за встъпване на мястото на цедента, като актът на съдебния изпълнител имал само констативен характер. Сочи се, че, ако не бъде конституиран като взискател, не би могъл да защити правата си в изпълнителното производство.

Предвид изложеното иска да се отмени атакуваното определение и делото се върне на окръжния съд за разглеждане на жалбата по същество.

В тридневния срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не постъпил писмен отговор от насрещните страни.

Съдът, като провери правилността на обжалваното разпореждане въз основа на материалите по делото и изложените в жалбата доводи, констатира следното от фактическа и правна страна:

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Предмет на обжалване е определение на ОС – С.З., с което е оставена без разглеждане жалбата „Д.П.М.“ АД против Разпореждане от 18.09.2024 г. по изп. д. № *** на ЧСИ № *** – М.Д., с което е отказано конституирането му като взискател в качеството му на цесионер на мястото на цедента – взискател „У.Б.“ АД. За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел, че в процесуалния закон не е предвидена възможност трето на изпълнителното производство лице да обжалва отказ на съдебния изпълнител да го конституира като кредитор на мястото на първоначалния взискател по силата на договор за цесия, с оглед на което е приел жалбата за процесуално недопустима.

Настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

Основен принцип в производството по раздел I на глава ХХХIХ на ГПК – Обжалване действията на съдебния изпълнител, е изчерпателност на подлежащите на обжалване действия и на основанията за това. Подлежат на обжалване само изрично предвидените в чл. 435 ГПК действия на съдебния изпълнител и само на посочените в закона основания. Отказът на съдебния изпълнител да конституира цесионера като кредитор на мястото на цедента – първоначален взискател не е от кръга на изчерпателно изброените действия, които подлежат на съдебен контрол, поради което правилно подадената от цесионера „Д.П.М.“ АД жалба против посоченото изпълнително действие е оставена без разглеждане.

Независимо от изложеното отказът на съдебния изпълнител да конституира цесионера като взискател не ограничава правото му на участие и защита в изпълнителното производство. Според чл. 429, ал. 1 ГПК частният правоприемник на взискателя, какъвто е цесионера, може да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като приемството се установява с писмени доказателства. Това означава, че придобиването качеството на взискател от страна на цесионера настъпва по силата на закона след представяне на писмените доказателства, установяващи правоприемството – договора за цесия. В този случай актът на съдебния изпълнител има само констативен характер, тъй като от него не се пораждат процесуални права, а само ги констатира за яснота. С подаването на молба и 2 представянето на писмените доказателства, установяващи цесията, цесионерът придобива автоматично качеството на взискател с всички произтичащи от това права и задължения – да иска предприемане на изпълнителни действия, да заплаща съответните такси, да обжалва увреждащите го действия на съдебния изпълнител, включително и да атакува извършеното разпределение, въпреки че не фигурира както бенефициент по него. Независимо от липсата на нарочен акт на съдебния изпълнител за конституирането му като взискател той може да обжалва всички действия по чл. 435, ал. 1 ГПК, гарантиращи правото му на участие в изпълнителното производство и неговото удовлетворяване.

Задължение на съдебния изпълнител е да осигури участието на цесионера в изпълнителното производство на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, неизпълнението на което може да обоснове ангажиране на гражданската му отговорност по чл. 49, респ. чл.

45 ЗЗД (чл. 441, ал. 1 ГПК).

По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане, за законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 139/ 30.01.2025 г. по в. гр. д. № 44/ 2025 г. на ОС – С.З..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3