Решение № 13680 от 10.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67048/2023
- Вид
- Решение № 13680
- Подписан
- 10.07.2024
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 13680 гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110167048 по описа за 2023 година
Предявени установителни искове с правно основание с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК и чл. 411, ал.1 от КЗ за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 53394/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата 115,61 лева, представляваща за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1 **********/13.10.2021 г. по застраховка „Товари по време на превоз “, за причинени щети по транспортирани 2 кашона о т Сантияго, Доминиканска Република до София, България, ведно със законна лихва за период от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и „..............“ ООД е сключена открита застраховка „Товари по време на превоз“, обективиран в застрахователна полица № 30700100003347 от 28.06.2021 г., със срок на застрахователно покритие от 04.07.2021 г. до 03.07.2022 г. Сочи, че застрахованото дружество е предявило претенция за изплащане на обезщетение на повреден товар, превозван по маршрута от Сантияго, Доминиканска Република до София, България, а именно за повредени 2 кашона, по които е установено разкъсване, смачкване и кражба на пури. Обезщетението за същите е определено в размер на 115,61 лв., което е изплатено на застрахованото лице на 28.10.2021 г. Ищецът поддържа становище, че с изплащане на обезщетението, той се е суброгирал в правата на увредения срещу застрахователя на превозвача, който е ответното дружество. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника за плащане, която е получена от него на 25.01.2022 г. , но такова не е постъпило.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска единствено по основание. Навежда твърдения, че дружеството не е било надлежно поканено да изпълни претендираното от ищеца задължение и с поведението си не е дало повод за завеждане на делото. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното: между ищеца и „..............“ ООД е сключена открита застраховка „Товари по време на 1 превоз“, обективиран в застрахователна полица № 30700100003347 от 28.06.2021 г., със срок на застрахователно покритие от 04.07.2021 г. до 03.07.2022 г.
Застрахованото дружество е предявило претенция за изплащане на обезщетение на повреден товар, превозван по маршрута от Сантияго, Доминиканска Република до София, България, а именно за повредени 2 кашона, по които е установено разкъсване, смачкване и кражба на пури. Обезщетението за същите е определено в размер на 115,61 лв., което е изплатено на застрахованото лице на 28.10.2021 г.
Отговорност носи превозвача, както и неговия застрахователен, който е ответното дружество, установено по безспорен начин по делото. Видно от доказателства по делото е, че ищецът че е изпратил регресна покана до ответника за плащане, която е получена от него на 25.01.2022 г.
Следователно единственото възражение на ответника неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 410, ал. 1 във вр. с чл. 411 КЗ .
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3) причинени щети на застрахования автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и щетите; 5) изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 115,61 лв..; 6) ответникът е застраховател на делинквента по задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, като договорът трябва да е валиден към момента на застрахователното събитие. Тези факти са безспорно установени в хода на делото.
Установява се по безспорен начин от доказателствата, че застрахования при ответника е причина за настъпилото птп и вреди от него.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ ............ с ЕИК ............. дължи на ............ с ЕИК .......... сумата 115,61 лева, представляваща за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1 **********/13.10.2021 г. по застраховка „Товари по време на превоз “, за причинени щети по транспортирани 2 кашона о т Сантияго, Доминиканска Република до София, България, ведно със законна лихва за период от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 300 лв., разноски по исковото и заповедното.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3