Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13680 от 10.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67048/2023
Вид
Решение № 13680
Подписан
10.07.2024
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 13680 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110167048 по описа за 2023 година

Предявени установителни искове с правно основание с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК и чл. 411, ал.1 от КЗ за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 53394/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата 115,61 лева, представляваща за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1 **********/13.10.2021 г. по застраховка „Товари по време на превоз “, за причинени щети по транспортирани 2 кашона о т Сантияго, Доминиканска Република до София, България, ведно със законна лихва за период от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него и „..............“ ООД е сключена открита застраховка „Товари по време на превоз“, обективиран в застрахователна полица № 30700100003347 от 28.06.2021 г., със срок на застрахователно покритие от 04.07.2021 г. до 03.07.2022 г. Сочи, че застрахованото дружество е предявило претенция за изплащане на обезщетение на повреден товар, превозван по маршрута от Сантияго, Доминиканска Република до София, България, а именно за повредени 2 кашона, по които е установено разкъсване, смачкване и кражба на пури. Обезщетението за същите е определено в размер на 115,61 лв., което е изплатено на застрахованото лице на 28.10.2021 г. Ищецът поддържа становище, че с изплащане на обезщетението, той се е суброгирал в правата на увредения срещу застрахователя на превозвача, който е ответното дружество. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника за плащане, която е получена от него на 25.01.2022 г. , но такова не е постъпило.

Ответникът е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска единствено по основание. Навежда твърдения, че дружеството не е било надлежно поканено да изпълни претендираното от ищеца задължение и с поведението си не е дало повод за завеждане на делото. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното: между ищеца и „..............“ ООД е сключена открита застраховка „Товари по време на 1 превоз“, обективиран в застрахователна полица № 30700100003347 от 28.06.2021 г., със срок на застрахователно покритие от 04.07.2021 г. до 03.07.2022 г.

Застрахованото дружество е предявило претенция за изплащане на обезщетение на повреден товар, превозван по маршрута от Сантияго, Доминиканска Република до София, България, а именно за повредени 2 кашона, по които е установено разкъсване, смачкване и кражба на пури. Обезщетението за същите е определено в размер на 115,61 лв., което е изплатено на застрахованото лице на 28.10.2021 г.

Отговорност носи превозвача, както и неговия застрахователен, който е ответното дружество, установено по безспорен начин по делото. Видно от доказателства по делото е, че ищецът че е изпратил регресна покана до ответника за плащане, която е получена от него на 25.01.2022 г.

Следователно единственото възражение на ответника неоснователно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска по чл. 410, ал. 1 във вр. с чл. 411 КЗ .

С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3) причинени щети на застрахования автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и щетите; 5) изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 115,61 лв..; 6) ответникът е застраховател на делинквента по задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, като договорът трябва да е валиден към момента на застрахователното събитие. Тези факти са безспорно установени в хода на делото.

Установява се по безспорен начин от доказателствата, че застрахования при ответника е причина за настъпилото птп и вреди от него.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ ............ с ЕИК ............. дължи на ............ с ЕИК .......... сумата 115,61 лева, представляваща за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1 **********/13.10.2021 г. по застраховка „Товари по време на превоз “, за причинени щети по транспортирани 2 кашона о т Сантияго, Доминиканска Република до София, България, ведно със законна лихва за период от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 300 лв., разноски по исковото и заповедното.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3