Решение № 327 от 26.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20261001000076 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от СУ „Св. Климент Охридски“, чрез адв. О. срещу решение № 821/ 09.06.2025 г. по т.д. № 154/ 2023 г. на СГС, ТО, 19 състав в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивника иск по чл.

55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 87 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците „Актив билдинг инк“ ЕООД, ЕИК 203008787 и „Ем Ти Ай консултинг“ ЕООД, ЕИК 202942565 да върнат сумата от 149 824, 62 лв. представляваща получен на отпаднало основание аванс по чл. 4, ал. 1 от договор за обществена поръчка № 80-09-98/01.07.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, както и доводите на страните поотделно и във взаимната им връзка, поради което не е установил релевантните за спора обстоятелства и е нарушил материалния закон.

1

Твърди, че неправилно на с. 18 от решението, съдът е приел, че задължението на ответниците е следвало да бъде изпълнено на етапи.

Застъпва, че според т. 45 на § 5 от ДР на ЗУТ „етап“ е част от строеж със самостоятелно функционално предназначение, за която може да бъде издадено отделно разрешение за строеж и разрешение за ползване. В случая, с чл. 1 от договора била уговорена една единна престация на ответниците, а с чл. 2 били определени не етапи, а дейности по изпълнението на тази единна престация. В този смисъл и уговорените междинни плащания не били за отделни етапи на строежа, а за извършени дейности.

Оспорва мотивите на съда, че липсата или непълнотата на част Сметна документация и КСС е несъществено неизпълнение на задълженията на изпълнителя с оглед интереса на възложителя, защото с чл. 4, ал. 7 от договора страните изрично били уговорили, че възложителят не заплаща суми за непълно и/или некачествено извършени работи. Затова и при непълен инвестиционен проект, на изпълнителя не се дължало каквото и да е заплащане и следвало да върне получения аванс.

Противопоставя се на изводите в решението, че с двата и-мейла: първият от 28.11.2019 г. изпратен от Е. Ж. до Г. А. и вторият от 07.01.2020 г. изпратен от К. Н. до Г. А., на възложителя са били предадени КСС по отделните части на инвестиционния проект и част „Сметна документация“ и че той не е възразил пред изпълнителя относно съответствието им с изискванията на договора. Твърди, че от една страна представените по делото КСС, тези към и-мейлите и с исковата молба, били различни, а от друга, към тях не били представени КСС по четири части от инвестиционния проект предаден на 11.11.2019 г. – пожарна безопасност, пожароизвестяване, план за управление на отпадъците и план за безопасност и здраве. Това показвало, че след възражението от 18.11.2019 г. на СУ за непълнота на представените технически проекти, ответниците са започнали работа по изготвяне на липсващите части от съдържанието на техническите проекти, но не са я довършили и не са я предали в окончателен вид. Този извод се подкрепял от електронната поща между Г. Б. и Г. А., от която били видни констатациите на Б. за големи разминавания между КСС в проекта и представените КСС.

Подкрепял се и от представеното по делото писмо с вх. № 104 646/ 13.11.2023 г. на „Т7 консулт“ ЕООД, според което, по предадения на това дружество като 2 консултант инвестиционен проект, последното направило забележки по проекта, които да бъдат коригирани и че след това, проект с коригирани забележки не бил предаден. Позовава се и на заключението на вещото лице О., която в съдебно заседание обяснила, че КСС не са съгласувани с проектантите няма обяснителна записка към обобщената количествено – стойността сметка и не са посочени използваните изходни данни.

Поддържа разбирането, че към датата 20.10.2021 г. неизправна страна е бил само изпълнителят, но не и възложителя, поради което, единствено ищецът имал право да развали договора.

Категоричен е, че във вида в който е предаден инвестиционният проект не може да бъде използван от възложителя, тъй като, изпратените по електронната поща варианти са чернови, а не окончателен вариант на инвестиционния проект и с оглед целите за които е предназначен – за издаване на разрешение за строеж, както и предвид факта, че разходите за заплащане на договора са финансирани по европейска програма и подлежат на стриктен контрол, приемането на възложената работа, можело да бъде установено само с подписан и от двете страни приемателно – предавателен протокол.

Въззиваемите страни „Актив Билдинг инк“ ЕООД и „Ем Ти Ай консултинг“ ЕООД, в качеството си на съдружници в „СУ – 2018“, Булстат 177 365807 оспорват жалбата и молят решението да бъде потвърдено.

Поддържат, че употребата от СГС на думата „етап“ е условна, но предвид факта, че предаването на техническия проект е предпоставка за издаване на разрешение за строеж, то това е първата фаза/ първия етап от изпълнението на договора.

Излагат, че възложителят не е предприел необходимите действия по предоставяне на получения от него проект за изготвяне на съвместен с консултанта комплексен доклад за съответствието, който е едно от изискванията за снабдяване с разрешение за строеж, за да се премине към втората фаза – изпълнение на строителните работи. По този начин, като не е извършил дължимото от него, ищецът не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на възложената работа.

Застъпват, че липсва основание за връщане на аванса, защото част от техническия проект е получила одобрение от РИОСВ и ПБЗН и това показвало, че тези проекти са приети и полезни за възложителя и изпълнителя 3 има право на частично възнаграждение.

Твърдят, че по писмото на възложителя от 11.11.2019 г. са предали на ищеца КСС и Сметна документация за обсъждане и одобрение в указания 10 дневен срок, но липсвали последващи писма/ уведомления от възложителя във връзка с получените КСС и евентуални забележки.

Считат, че липсата на съдействие от страна на ищеца е неизпълнението на задължение да се снабди с разрешение за строеж, което било изцяло в правомощията на възложителя и условие за преминаване към следващата фаза – извършване на възложените СМР.

Намират, че изпълнението на работата може да бъде доказано със всички доказателствени средства, поради което и предаването на инвестиционния проект без приемателно – предавателен протокол, не означавало, че изпълнението не е достигнало до възложителя.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от страна с право на жалба, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът при съвкупна преценка на доказателствата по делото и поддържаните от страните доводи, намира за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните за валидността на сключения между тях договор № 80-09-98/ 01.07.2019 г. по реда на ЗОП, по който ищецът СУ „Св.

Климент Охридски“ /СУ/ е възложител, а ответниците, чрез създаденото от тях сдружение „СУ 2018“ /Сдружението/ са приели да изпълнят инженеринг /изготвяне на работен проект, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор/ за обект „Ремонт и реконструкция на сградата на корпус „Б“ в кампус „Лозенец“ на СУ „Св. Климент Охридски“, при условията и в съответствие с приложените към договора Технически спецификации, Предложение за изпълнение на поръчката и Ценово предложение.

Не се спори, че на 19.11.2019 г. СУ е заплатил на Сдружението сумата от 149 824, 62 лв., която съобразно договореното в чл. 4, ал. 1 е авансово плащане, извършено в срок до 30 дни от получаване на авансовото плащане по договора за Безвъзмездна финансова помощ на възложителя от Управляващия орган на оперативна програма „Региони в растеж“ 2017 – 2020 и представлява 4

5 % от цената на изпълнение на договора.

Предмет на спора е изпълнението на първия етап от договора свързано с изготвянето на инвестиционния проект.

От събраните доказателствата се установя, че първоначално представените от изпълнителя документи с писмо с вх. № 63-00-15/ 11.11.2019 г. са непълни и по тях възложителят е посочил възраженията си с писмо с изх.

№ 72-00-2363/14.11.2019 г. Видно от полученото от СУ на 27.11.2019 г. писмо, непълнотата е резултат от разбирането на изпълнителя, че количествено стойностните сметки и останалата част от проектната документацията могат да бъдат предадени, след като по представените части, проекта бъде съгласуван. Фактът, че количествено – стойностните сметки не са представени с документацията от 11.11.2019 г. става ясен и от поддържаната от ответниците в хода на делото теза, че КСС са изпратени след датата 11.11.2019 г. по електронната поща до Г. А. и Г. Б., като служители на възложителя. По делото е приета СТЕ, към чието заключение, в.л. Р. е приложил разпечатани, установените за налични писма в пощенска кутия на електронната поща на К.

Н . ***, адресирани до Г. А., към които са прикрепени файлове включващи неподписани и неподпечатани количествено – стойностни сметки.

Възражението на ответниците по насрещното изпълнение на възложителя касае задължението му по чл. 8, ал. 1, т. 5 от договора, да осигури консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ, който да извърши оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите. Според изложеното в приетото по делото писмо от „Т7 Консулт“ ЕООД с дружеството е сключен договор на 14.02.2018 г. и с допълнително споразумение от 12.04.2019 г. срокът е удължен с 20 месеца или до 12.12.2020 г., като в този срок от ръководителя на проекта Г. А. били представени инвестиционни проекти за преглед и извършване на оценка за съответствието им. Твърди се в писмото, че след преглед същите били върнати на проектантите със забележки за отстраняване. Няма никаква яснота обаче, както във въпросното писмо на консултанта, така и от другите доказателства по делото, кога и на кого са били върнати проектите от консултанта и с какви забележки. Видно от приложената електронна кореспонденция /без дати/, между К. Н. и Г. А. /стр. 901/, такива забележки е имало за част наименована като „СК“, но и за тях няма данни какви са били, дали са били отстранени и 5 кога. Според писмото на консултанта, към датата на изтичане на срока на договора не са били предадени коригирани проекти и не е била извършена оценка на съответствието на проекта.

На 20.10.2021 г. Сдружението е изпратило нотариална покана до ищеца, според която изпълнителят няма информация за етапа на съгласуване на инвестиционния проект, за възможностите за пристъпване към изпълнение на СМР, както и сроковете за изпълнение. По тази причина определя 14 дневен срок за възложител, от получаване на поканата, да бъде информиран за посочените обстоятелства, като в случай, че не получи писмен отговор и в 30 дневен срок не получи възможност за реално изпълнение на договора, ще счита договора за развален на основание чл. 87 ЗЗД поради неизпълнение задълженията на насрещната страна, изразяващи се в не предоставяне на съдействие и на необходимите строителни книжа.

В отговора на нотариалната покана ищецът поддържа, че не е лишил ответникът от възможността да изпълни задълженията си по договора и че не възложителят, а Сдружението е в неизпълнение на същия, защото в рамките на срока на договора до 25.02.2020 г. не е представил изисканите с писмото на СУ от 18.11.2019 г. документи, поради което и не било възникнало задължение за възложителя, да съгласува представения проект. Моли изпълнителят да счита договора за прекратен.

Според приетото по делото заключение на в.л. О., представения на възложителя проект не е пълен, защото липсват част „Сметна документация“ и част „Енергийна ефективност“, като макар и част от КСС към част „Сметна документация“ да е предадена по – късно чрез електронната поща, към нея липсвала обяснителна записка. В разрез с изискванията на Техническата спецификация, количествено - стойностни сметки липсвали и в обяснителните записки по отделните проекти. Според вещото лице КСС не е задължителен реквизит от съдържанието на техническия проект във връзка с неговото одобрение от компетентните общински органи и издаване на разрешение за строеж.