Акт от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21249 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110171022 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Предявани са от т срещу Д. Ю. Д., с която са предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1306,47 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **; 304,90 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 30.08.2024 г.; 22,20 лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г.; 0,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2021 г. до 08.08.2022 г. върху платената цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 9,09 лв., и 4,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 30.08.2024 г. върху неизплатената цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на 22,20 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2024 г. до окончателното им заплащане.

Ищецът т твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот: **, за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Поддържа, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на 1 топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

Ответницата Д. Ю. Д., чрез назначения по делото особен представител адв. Е. П., е подала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения.

Навежда твърдения, че е придобила пълното право на собственост върху топлоснабдения имот след процесния период, поради което не е материално легитимирана да отговаря за предявените вземания. Оспорва да е доказан обема на реално доставената и потребена топлинна енергия, съответно стойността . Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените претенции.

Третото лице – помагач т не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

Основателността на предявения иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

2

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като писмено доказателство по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 9а от Указа за създаване на жилиюен фонд при МНО, рег. № 84, том XXXII, се установява, че на 24.06.1993 г. лицата юм и тм са придобили по силата на посочената транслативна сдЕ. правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в **.

От удостоверение за наследници с изх. № РИС25-УГ51-8269 от 18.09.2025 г. /л.

121 и сл./ се установява, че лицето тм е починала на 16.04.2022 г. и е оставила следните наследници по закон: съпруга си юм, починал на 11.08.2022 г., сина си им, и дъщеря си – ответницата Д. Ю. Д..

От удостоверение за наследници с изх. № РИС25-УГ51-8268 от 18.09.2025 се установява, че след смъртта си на 11.08.2022 г. лицето юм е оставил следните наследници по закон: сина си им, и дъщеря си – ответницата Д. Ю. Д..

Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор, сключен между 3 етажната собственост и т, както и от протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с т за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в производството доказателства, настоящият съдебен състав намира за доказана пасивната материалноправна легитимация на ответницата по претенцията за заплащане на топлинна енергия, но до размера от 1/2 част от нея. Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 437/17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011г. на III ГО на ВКС, нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството под опис или отказ от наследството. В случая няма твърдения и доказателства за вписан отказ от наследството, а дори напротив по делото са ангажирани такива за учредяване от страна на ответницата в полза на трето за спора лице – Георги Данев Гецов, договорна ипотека върху процесния имот, включен в имуществото на наследодателите юм и тм – нотариален акт от 07.03.2023 г. с № 20, том II, рег. 5562, дело № 194 от 2023 г., което правно действие несъмнено предполага нейното намерение да приеме наследството. Ето защо следва да се приеме, че ответницата отговаря за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дялът, който съгласно на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН е получила, а именно 1/2 ид.ч. – арг. от чл. 60, ал. 1 ЗН. По силата на посочените правила на наследственото правоприемство ответницата е придобила 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния имот, като факта на придобиване на останалата 1/2 ид.ч. е ирелевантен в настоящия случай, доколкото обективираната в представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 136, том II, рег. № 8338, дело № 317 от 2023 г., транслативна сдЕ. е осъществена на 01.09.2023 г., т.е. извън времевите рамки на исковия период.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебна техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на сумата от 2873,96 лв.

Разпечатката съдържа 30 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9411f9f7-d810-4857-b8f6-0ffef52042aa