Решение № 2736 от 29.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6006/2023
- Вид
- Решение № 2736
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 29.05.2023
- Състав
- Татяна Димитрова, Калина Венциславова Станчева, Красимир Мазгалов
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 2736 гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Красимир Мазгалов
Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20231100506006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Р. П. П., чрез адв. Т.Г., надлежно упълномощен, съгласно пълномощно, представено на л. 46 от изпълнителното дело, срещу постановление по изпълнително дело № 20238600400195 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, с което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер от 200 лв.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено, доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателя не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че предвид направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражения. Намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото същата предполагала по-висока фактическа и правна сложност, както и действия на процесуалния представител на взискателя свързани с проучване имуществото на длъжника, извършване на справки, предлагане на различни начини на изпълнение в хода на производството. Иска от съда да отмени 1 постановлението на съдебния изпълнител, инкорпорирано в съобщение изх. № 25009 от 07.04.2023 г., с което е отказано намаляването на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя Е.В.Г., макар препис от частната жалба да й надлежно връчена, чрез адв.
К., доказателства за което са приложени в изпълнителното дело.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ В.М. излага съображения, че на 31.03.2023 г. по изпълнителното дело постъпило възражение от длъжника срещу разноските по изпълнението, в частност срещу размера на приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като със съобщение от 07.04.2023 г. на съдебния изпълнител възражението било оставено без уважение. Пояснява, че така приетият размер на адвокатския хонорар представлявал адекватен такъв по смисъла на чл. 10, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., с оглед което не можело да се приеме за прекомерен. Навежда, че доколкото понастоящем вземането все още не е удовлетворено, то не може да се предвиди какви действия допълнително ще трябва да извърши процесуалният представител на взискателя
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20238600400195 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба, вх. № 8024/21.02.2023 г., от Е.В.Г., чрез адв. К.Н. от САК, срещу Р. П. П. за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С молбата се претендират още и направените в изпълнителното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 400 лв. От съдебния изпълнител е поискано да извърши справка за имуществото на длъжника, като впоследствие изпълнителните действия да бъдат насочени срещу установеното имущество. На следващо място се иска едновременно с поканата за дороволно изпълнение да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Р.Л.“ ЕООД.
Представен е изпълнителен лист от 03.02.2023 г., издаден от Районен съд- Своге, въз основа на решение № 54 от 24.08.2022 г. по гр.дело № 242/2022 г. на Районен съд – Своге и решение № 3/04.01.2023 г. по гр.д. № 894/2022 г. по описа на СОС, видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени договор за 2 правна услуга и съдействие от 21.02.2023 г., сключен между взискателя и адвокат К.Т.Н. от САК, с предмет правно съдействие и представителство по изпълнително производство. Договорената между страните цена на услугата възлиза в размер на 400 лв., като е записано, че същата ще бъде заплатена в брой в деня на сключване на договора, служещ като разписка за извършеното плащане. По делото /л.46 от същото/ е представено и пълномощно в полза на адв. К.Н..
По делото е изготвена, изпратена и получена на 20.03.2023 г. от бащата на длъжника – П.Т. П. покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 250 лв. - неолихвяема сума, 177,30 лв. – разноски по изп. дело, както и таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 78 лв. в полза на ЧСИ В.М., както и други суми, дължими до този момент, в общ размер на 400 лв. /в това число държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и прочие/.
На 31.03.2023 г. по делото е постъпило и друго възражение от длъжника, с което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв. и съответно намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата.
Със съобщение от 07.04.2023 г. на ЧСИ В.М., съдебният изпълнител е отказал да уважи депозираната молба на длъжника срещу разноските, като не е намалил разноските за адвокатския хонорар на взискателя от сумата от 400 лв. до поисканата сума в размер на 200 лв.
На 07.04.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от процесуалния представител на взискателя, адв. К. Н., с която до съдебния изпълнител е отправено становище, че молбата на длъжника е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Поддържа, че адвокатското възнаграждение от 400 лева съответства напълно на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тоест същото е определено във възможно най-нисък размер.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК /в този смисъл и т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради 3 което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнагражедение настоящият състав на съда намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ /така прието и в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 ОСГТК на ВКС/.
4
По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, за което по изпълнителното дело са представени и недвусмислени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен един, единствен способ на изпълнение – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Впечатление прави освен това и обстоятелството, че запорът на вземанията на длъжника трудовото му възнаграждение от „Р.Л.“ ЕООД е наложен два дни преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. На следващо място производството по изпълнителното дело е спряно непосредствено след образуването му и преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, предоставен на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 428, ал. 1 от процесуалния закон.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват доводите на жалбоподателя, че от страна на процесуалния представител на взискателя не са извършени други действия освен депозирането на лаконична молба за образуване на изпълнителното дело.
Обстоятелството, че в същата е посочен един конкретен способ за принудително изпълнение не повишава нито правната и фактическа сложност на делото, нито обема на процесуални усилия, извършени от пълномощника на взискателя по изпълнителното дело. Краткият период от образуване на изпълнителното дело на 21.02.2023 г. до възразяването от страна на длъжника срещу размера на адвокатския хонорар на взискателя на 31.03.2023 г., в който период дори не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, не предполага особено голяма активност от страна на процесуалния представител на взискателя, каквато в случая не е проявена, доколкото за посочения период е депозирана единствено молбата за образуване на изпълнителното дело
Разпечатката съдържа 36 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94118571-d36f-4d91-b3c6-0e8f2a44a50a