Решение № 586 от 16.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000502405 по описа за 2023 година

Производството по гр. дело 2405/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца З. К. С. срещу решение № 4148 на СГС от 23.07.2023 г. по гр.д. 112/2022 г., I ГО, 26 състав, с което са отхвърлени предявените от З. К. С. срещу Прокуратурата на РБългария искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 100 лв. и на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., търпени от отказа на Прокуратурата да възобнови НОХД № 318/10 г. на Карловски районен съд, ведно със законната лихва, като неоснователни.

Подадена е и частна жалба от ищеца срещу Определение № 9530 от 08.08.2023 г., с което е допълнено решение № 4148/23.07.2023 г. по гр.д.№ 112/2022 г. по описа на СГС, ГО, І-26 в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на Прокуратурата на РБългария, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, сумата от 250 лв., представляваща разноски по делото.

Жалбите са подадени в срок и са допустими.

Постъпили са отговори от страна на Прокуратурата на въззивната и на частната жалба.

По делото са постъпили молби на З. С. от 19.09.2023 г., 25.09.2023 г. (с приложени доказателства), 02.10.2023 г., 16.10.2023 г., в които са изложени съображения по същество и е искано назначаване на правна помощ. По искането съдът се е произнесъл и е допуснал правна помощ. След отказ на първоначално определения адвокат поради несъгласие на жалбоподателя с предложената от адвоката защита, г-н С. е посочил адвокат, който би искал да бъде назначен. С разпореждане от 29.02.2024 г. е назначен адв. Д. П. съобразно писмо на САК, изх. № 1418/2024 г.

По делото е постъпило писмено становище на ПРБ от 22.12.2023 г. по молбите на г-н С.

19.09.2023 г., 25.09.2023 г. (доказателства), 02.10.2023 г., 16.10.2023 след предоставена възможност в о.с.з. от 23.11.2023 г.

В с.з. от 18.04.2024 г. са приети като доказателства писмо от ВП, отдел 03 „Съдебен“ входящ 1 номер 1341 от 18.01.2024 г. и писмо от ВП, отдел 03 „Съдебен“ входящ номер 2468 от 31.01.2024 г. с приложено заверено копие от постановление на ВКП от 29.09.2023 г. пр.пр.

6160/2021, постъпили в отговор на запитвания на съда.

Като доказателства по делото са приети и приложените към молбите на г-н С. документи от 25.09.2023 г., 05.03.2024 г. и от 06.03.2024 г. с идентично съдържание.

В съдебно заседание адв. П. от името на г-н С. пледира, че е налице фактическият състав на претендираната деликтна отговорност, като неправилно в обжалваното решението се посочва, че не била налице противоправност на отказа на Прокуратурата. Моли за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, съответно за уважаване на предявените искове.

Г-н С. пледира, че не поддържа изложеното от адвоката и не е съгласен с изразеното становище. Единственото му искане по делото е обезсилване на решението като недопустимо и връщане на друг състав, като се позовава на множество закононарушения. На първо място бил лишен неправомерно от правна помощ и сега не може да увеличи иска до действителните вреди. На следващо място, съдът не спрял делото, за да изчака отговора на прокуратурата по касационна жалба срещу постановлението на Апелативна прокуратура Пловдив, за да може да има завършен фактически състав. Делото е заведено срещу ответника Прокуратура на Република България, а тя се представлява единствено от ВКП, а в решението е написано, че може да бъде представлявана от Окръжна прокуратура-Пловдив, а това е недопустимо. На следващо място, СГС не се съобразил с факти по делото, настъпили до 2021 г. През 2021 г. е излязла новата психологична експертиза – един професор с колектив я правили и се оказало, че никога не е имал никакво психично заболяване.

На 19.04.2024 г. жалбоподателят е изпратил писмена защита, а на 26.04.2024 г. защита е представил адв. П..

Във въззивната си жалба ищецът твърди, че неоснователно и незаконно му е прекратена предоставената правна помощ; съдът не се е произнесъл по негови искания, делото е останало неизяснено от фактическа и правна страни. Тъй като не е юрист и няма юридически познания, без адвокат не може да изложи конкретни аргументи относно закононарушенията. Във въззивна жалба- допълнение се посочва, че съдът се е произнесъл, преди ответникът ПРБ да е дала отговор на обжалваната преписка, постановена от апелативна прокуратура Пловдив, а това е само в прерогативите на ВКП. Съдът се ползвал с евентуалности, които са недопустими в правото, защото съдебният акт е задължително да се обосновава само на неоспорими и несъмнени доказателства. Недопустимо било произнасяне на съдебен акт, преди да са събрани всички относими и решаващи доказателства по казуса, защото актът е преждевременен, такава е и практиката на ВКС. Неправилно съдът е приел, че няма задължението да изчака отговора на ВКП и че исковата молба е заведена срещу Окръжна Прокуратура Пловдив.

В отговора на въззивна жалба Прокуратурата счита решението за валидно, допустимо и правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Изложените от въззивника твърдения за „преждевременност“ на съдебния акт били несъстоятелни, доколкото моментът на подаване на исковата молба, посочването/определянето на твърдяния деликт и изборът на средство за защита на нарушено право са обстоятелства, които зависят изцяло от преценката на ищеца. Липсвало противоправно поведение от страна на прокурор от структурата на Прокуратурата на Република България. Действията на прокурора, изразяващи се в постановяване на мотивиран отказ да се внесе в съда искане за възобновяване на наказателното производство, не биха могли да се квалифицират като противоправни, доколкото това са действия от кръга на неговата законоустановена компетентност. по делото не са ангажирани доказателства повторната психиатрична и психологична експертиза да представлява невярно заключение. Доколкото не е установено невярно заключение на експертизата (т.е. неистинско доказателство), не били налице основанията за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. От съществено значение за преценката за отсъствие на основание за възобновяване на 2 наказателното производство в случая е обстоятелството, че оспорваното експертно заключение не е оказало съществено влияние при формиране на изводите на Карловския районен съд по НОХД № 318/2010 г. по въпросите, свързани с постановяването на присъдата, а е коментирано от решаващия състав единствено при индивидуализацията на наказанието и то като смекчаващо отговорността доказателство.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Неоснователни са доводите за недопустимост на решението поради допуснати процесуални нарушения. Всички нарушения, твърдяни от жалбоподателя, за нарушено право на защита чрез лишаване от правна помощ, за несъбиране и необсъждане на всички доказателства могат да бъдат поправени от въззивната инстанция и евентуално биха довели до неправилност на акта, ако изводите по същество на двете инстанции не съвпадат.

В исковата си молба З. К. С. твърди, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди от незаконния отказ на Прокуратурата на Република България, в частност от Окръжна прокуратура Пловдив, да уважи молбата му за възобновяване на НОХД №318/2010 г. на PCКарлово, по което с присъда №15 от 10.03.2011 г. е осъден за набедяване. Твърди, че присъдата е основана на невярно заключение на единична и тройна психологична и психиатрична експертизи, които са установили, че ищецът /подсъдимият/ страда от личностово разстройство от параноиден и налудничав тип. Твърди, че впоследствие водил гражданско дело №768/2020 г. на PC-Казанлък срещу съдията Д. Г. И. за обезщетение, като иска му бил отхвърлен. По това дело обаче също била назначена тройна психологичнопсихиатрична експертиза, която дала заключение, че настоящият ищец никога не е страдал от личностово разстройство. Поради това именно той подал искане до ОП[1]Пловдив за възобновяване на наказателното дело - НОХД №318/2010 г. на PC-Карлово с твърдение, че заключението по гражданското дело има значение и е основание за отмяна на присъдата, тъй като тя е била основана на невярно заключение за психическото състояние на обвиняемия. С мотивирано постановление Окръжна Прокуратура е отказала да уважи искането му за възобновяване. Предявен е иск за заплащане на обезщетение за търпени имуществени вреди в размер на 25 100 лв., платени за закупуване на имот, която сума заради влязлата в сила по отношение на него присъда не може да иска обратно. Предявява иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от преживени болки и страдания от отказа на Прокуратурата да възобнови НОХД № 318/10 г. ведно със законната лихва.

Прокуратурата на Република България оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че няма противоправно и виновно поведение на прокурорите, разгледали искането на ищеца, не са търпени от ищеца вреди и няма причинно следствена връзка между заявените вреди и действията на прокуратурата. Посочва, че действията на прокурорите във връзка с преценката им дали да предложат възобновяване на посоченото наказателно производство са законосъобразни, като прокурорите са действали изцяло в кръга на правомощията си.

Двете експертизи са имали различни задачи и са били извършени през дълъг интервал от време - 10 години. А отделно оспореното от ищеца заключение по НОХД № 318/10 г. не е оказало съществено при формиране на изводите на съда относно съставомерността на Д.ието и виновността на дееца, а е коментирано от съда при индивидуализацията на наказанието и то като смекчаващо отговорността обстоятелство. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните главници и лихви.

Наведените от ищеца факти, пораждащи претендираното от него право на обезщетение, не покриват нито една от хипотезите, уредени в чл.1 и чл.2 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде разгледан по общия ред, уреждащ отговорността за вреди – чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл.

3

45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /Д.ие, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между Д.ието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина.