Решение № 71 от 13.05.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. В., 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20241300500101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 686 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 2155/2022 г. на Районен съд-В. е отхвърлен предявеният от Д. А. Т.,ЕГН ********** и Л. М. В.,ЕГН ********** в качеството на родители и законни представители на детето им В. Д. А.,ЕГН **********,с адрес: гр.В. иск против ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД със седалище и адрес на управление : гр. С. ,ЕИК за осъждането на ответника да заплати сумата от 7000 лв. ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на малолетното дете В. Д. А., вследствие претърпяно ПТП на 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 30.04.2022 г.,до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан изцяло.

Осъдени са Д. А. Т. с ЕГН ********** и Л. М. В. с ЕГН ********** в качеството на родители и законни представители на детето им В. Д. А. с ЕГН ********** с адрес: гр.В. да заплати на ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД със седалище и адрес на управление : гр. С. ,ЕИК . сумата от 100 лв., представляваща 1 юрисконсултско възнаграждение, определено на осн.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, като е отхвърлено искането в останалата част до пълния претендиран размер от 300.00 лв.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Д. А. Т. чрез упълномощен процесуален представител - адв. Л. М. със съдебен адрес: гр.В.

Поддържа се ,че решението е неправилно.Съдът твърдял, че исковете не са доказани, тъй като по делото е представен само протокол за ПТП, който не доказвал механизма на настъпване на ПТП, а оттам не можело да се докаже по несъмнен начин противоправно поведение на застрахования при ответника водач.

Поддържа се ,че този извод на съда е неправилен. В протокола за ПТП бил описан механизма за настъпване на ПТП, а именно, че участник 1 не спазва дистанция и блъска отзад участник 2. Този протокол бил подписан както от съставилото го длъжностно лице, така и от двамата участници в ПТП. Последните не били направили възражения относно описания механизъм на възникване на ПТП. В самия протокол освен данни на водачите били посочени и данни за застрахователите и полиците на всеки от тях. По делото бил разпитан свидетел, който описа механизма на причиняване на ПТП по същия начин, както в протокола за ПТП. Поради това се поддържа,че изводите на съда относно тези обстоятелства са неправилни.

По делото била назначена и приета психологична експертиза, която описвала вида на претърпените вреди. Тя не била оспорена. Констатациите в нея били подкрепени и със свидетелски показания.Поради горното се приема,че предявените искове се явяват основателни и са доказани.

Обжалва се решението и в частта относно присъдените на ответното дружество разноски.

Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение № 686 от 30.10.2023 г. по гр.д. № 2153/2023 г. на Районен съд-В. и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове и да се присъдят на ищеца направените разноски в пълен размер.

Въззиваемата страна не е депозирала становище.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по 2 делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Производството пред Районен съд-В. е образувано по исковата молба на Д. А. Т.,ЕГН ********** и Л. М. В.,ЕГН **********, в качеството на родители и законни представители на детето им В. Д. А.,ЕГН **********,с адрес: гр.В. ,с която против ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД със седалище и адрес на управление : гр. С. ,ЕИК е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

Твърди се, че на 30.04.2022 г., пътувайки с МПС „Тойота Корола", Д. Т. бил водач на МПС, а Л. В. и детето В. А. - пътници. При движение по републикански път II -11 от гр. М. към гр. В., в с. С. общ. Б. претърпяли ПТП, като управляваното от Д. Т. МПС в спряно състояние било блъснато отзад от товарен автомобил.

Излага се, че в следствие на ПТП детето им В. Д. А. получил травми от удари от отворените въздушни възглавници на автомобила по главата и крайниците. Отделно от физическите наранявания, детето преживяло силен стрес от внезапния удар. На място бил прегледан от медици от ЦСМП - Л. От преживения стрес детето им не желаело да се качва в автомобил, не спи добре и постоянно търси подкрепата на баща си.

Поддържа се, че виновен за причиняването на ПТП е Р. П. Н. който управлявал товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН, собственост на „Х. Г.“ ЕООД,който е имал сключена Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД по Застрахователна полица № ВО/03/121003028316, която към датата на ПТП била валидна.

Сочи се, че на 30.05.2022 г. предявили претенция с вх.

№1538/30.05.2022 г. към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. По подадената претенция, представител на ответника от отдел „Правен“ им предложил по телефона обезщетение в размер на 2000.00 лева, като те отговорили, че това не ги удовлетворява и че имат претенция за поголямо обезщетение. Във връзка с това подали и писмено възражение от 23.06.2022 г. След това получили от ответника писмо с Изх. № П 00674/03.08.2022 г., с което им се отказва изплащането на обезщетение по претенцията.

Иска се от Съда да постанови решение ,с което да осъди ответника 3

ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, с ЕИК: да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на малолетното дете В. Д. А., вследствие на претърпяно ПТП, като пострадал, в размер на 7000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 30.04.2022 г.

Претендират се и направените разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответната страна е депозиран писмен отговор, с който се оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер,като в тази насока се излагат подробни съображения.Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на водача,причинил ПТП, вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП,както и причинно следствената връзка между деликта и неимуществените вреди,включително и механизма на произшествието.

Прави се възражение за съпричиняване .

От фактическа страна се установява ,че на 30.04.2022 г., пътувайки с МПС „Тойота Корола", Д. Т. бил водач на МПС, а Л. В. и детето В. А. пътници. При движение по републикански път II -11 от гр. М. към гр. В. в с.

С., общ. Б. претърпяли ПТП, като управляваното от Д. Т. МПС в спряно състояние било блъснато отзад от товарен автомобил.

В резултат на горепосоченото ПТП ищецът В. Д. А. получил травми от удари от отворените въздушни възглавници на автомобила по главата и крайниците. Отделно от физическите наранявания, детето преживяло силен стрес от внезапния удар. На място бил прегледан от медици от ЦСМП - Л. От преживения стрес детето им не желаело да се качва в автомобил, не спи добре и постоянно търси подкрепата на баща си.

Виновен за причиняването на ПТП бил Р. П. Н., който управлявал товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН, собственост на „Х. Г.“ ЕООД,който е имал сключена Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Б. В. И.

Г“ ЕАД по Застрахователна полица № ВО/03/121003028316, която към датата на ПТП била валидна.

Съставен е протокол за ПТП №1767414/30.04.2022 г. за материални щети (приложение №2 към Чл.3 ал.1 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 4 от 2017 г.), издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на Комисията за финансов надзор, обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г.) ,в който се установява,че на посочената дата е станал пътен инцидент в с.С. общ. Б.,обл.М. като управляваното от Д. Т. МПС е блъснато отзад от товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН, собственост на „Х. Г.“ ЕООД,управляван от Р. П. Н.,поради неспазване на дистанция.

В протокола е отбелязано и обстоятелството,че товарният автомобил има сключена Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД по Застрахователна полица № ВО/03/121003028316, която към датата на ПТП е валидна.

Ищците предявили на 30.05.2022 г. претенция с вх. №1538/30.05.2022г. към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение,каквото с писмо с Изх. № П 00674/03.08.2022г. е отказано.

Приложено е копие от фиш за спешна медицинска помощ от 30.04.2022 г по отношение В. Д. А. и амблулаторен лист от 10.05.2022 г.

По делото е назначена съдебно-психологична експертиза,досежно В. Д.

А.,като заключението не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно изготвено.

Окръжен съд-В. намира ,че прекият иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди е доказан ,тъй като ищецът при условията на пълно и главно доказване е доказал наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваването на техния вид и размер.

По въпроса за материалната доказателствена сила на протокола за материални щети е формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, материализирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о. и мн.др. Даденото в тях правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален 5 свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

В конкретния случай механизмът на ПТП се установява от протокола за материални щети ,в който детайлно е механизмът е описан подробно,а участниците в ПТП са подписали протокола без възражения.В протокола е посочено и това ,че виновният участник е санкциониран по административен ред.Констатирани са видими щети в предната част на товарния автомобил и по задната част на лекия автомобил ,в който се е намирал ищецът.Съставителят на протокола е констатирал на място местоположението на автомобилите и деформациите по тях . Чл. 23. (1) от Закона за движение по пътищата задължава водача на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.Очевидно е ,че водачът на товарния автомобил Радослав Петракиев Недев е нарушил Чл. 23. (1) от Закона за движение по пътищата ,тъй като с оглед събраните по делото доказателства не е възможен какъвто и да било начин за настъпване на ПТП ,различен от горепосочения.

Следва да се отбележи ,че протоколът за материални щети има особена доказателствена сила ,произтичаща на първо място от неговата детайлна законова регламентация (НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2017 г.), издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на Комисията за финансов надзор, обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г.) и на второ място от 6 разпоредбата на Чл.496 ал.3 Кодекса за застраховането ,постановяваща ,че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: