Решение № 69 от 09.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Дупница, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 2025........10200823 по описа за 2025 година Производството е по реда на 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Г. Г., с ЕГН **********, от с. Л........, ул. “П...........” № ........, община Е. П., С........ област против наказателно постановление № 25-5310-000366 от 18.07.2025 г., издадено от началник група в ОД МВР-Кюстендил, група “КПДГПА” Кюстендил, с което за нарушение на чл. 174, ал. 1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени наказания - глоба в размер от 1000.00 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител – адвокат Д. М., който моли съда да отмени изцяло НП по съображения, посочени в жалбата. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както при издаване на АУАН, така и при постановяване на НП, които са довели до нарушаване правото на защита на неговия подзащитен. Допълнително поддържа в жалбата, че констатираната с НП фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и в тази връзка е нарушен материалният закон. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, но с изпращането на административнонаказателната преписка депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на наказателното постановление. Не се претендират разноски. Счита, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, поради което е направено искане, в случай на уважаване на жалбата, да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат в минимален размер, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата възражения, становището на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН , приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по реда на чл. 59, ал.

2 ЗАНН, видно от посочената в НП дата на връчването му на жалбоподателя - 09.09.2025 г., като жалбата е депозирана пред административнонаказващия орган на 10.09.2025 г.

Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа 1 изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:

На .........06.2025 г., Г. Валерийев С., на длъжност- мл. автоконтрольор в ОД МВР Кюстендил, група “КПДГПА” Кюстендил, в присъствието на свидетеля П. Н. Н., установили на същата дата, около 10:50 часа в област Кюстендил, община Дупница, по второкласен път 2-62, при километър 37, в посока към първокласен път ПП1 Е79, че жалбоподателят управлява лек автомобил марка „П...........“, модел “П. Т.”, с рег. № ............... собственост на юридическо лице с фирма “Моника комерс”, като на водача е направена проверка с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер 0409. Извършената проверка с посоченото техническо средство показала наличие на алкохол в издишания въздух на водача в размер на 1.16 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 0148707 и 8 броя стикери.

В хода на съдебното следствие се установи, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля на установяване на нарушението, че при направената проверка водачът лъхал на алкохол и по тази причина му била направена проба с техническо средство, която се оказала положителна. След като му предявили АУАН, същият отказал да го подпише. На водача бил съставен талон за медицинско изследване, като му било разяснено времето и мястото за неговото извършване. В съдебно заседание, при проведения непосредствен разпит, актосъставителят и свидетелят, заявяват, че нямат спомен дали жалбоподателят е дал кръвна проба за изследване, но поддържат констатациите отразени в АУАН.

Въз основа на акта, на 18.07.2025 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка от акта.

Административнонаказващият орган въз основа на констатациите, описани в НП, преценил, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП и наложил на водача Т. Г. Г. административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото материали, находящи се в административнонаказателната преписка, и от показанията на актосъставителя и свидетеля, събрани в хода на съдебното производство.

Показанията на актосъставителя и свидетеля са безпротиворечиви, логични и последователни и напълно отговарят на обективираната в АУАН и в НП фактическа обстановка на нарушението. В допълнение съдът взема предвид, че в настоящото съдебно производство не е представен документ или друго доказателство за направено лабораторно изследване от жалбоподателя, съгласно издадения от контролния орган талон, което да свидетелства за погрешност в направената с техническо средство проба. В тази връзка съдът не кредитира възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, в следствие на несъответствие между констатираната фактическа обстановка на нарушението и обективната истина.

Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Д............ – полицейски инспектор в ОД МВР-Кюстендил, група “КПДГПА” Кюстендил, който към 18.07.2024 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от 2 приложената Заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (лист 5 и 6 от делото). Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - „мл.автоконтрольор“ при ОДМВР Кюстендил, група “КПДГПА” Кюстендил, който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на този закон . Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Административнонаказващият орган е наложил наказания на жалбоподателя - глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право до управлява МПС за срок от 12 месеца по съответната санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Наказанията са абсолютно определени по размер в ЗДвП.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на нарушението, изразяващо се нарушение на чл. 40 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на такива свидетели или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него (чл. 40, ал. 3 от ЗАНН).

Следва да се отбележи, че за валидността на акта за установяване на административно нарушение е достатъчно в него да е посочен и документът да е подписан от един свидетел, доколкото посоченото в закона “свидетели” предполага възможност такива да бъдат посочвани, с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при едно евентуално обжалване на наказателното постановление.

Съдът намира за безспорно установено, че процесния АУАН е съставен от Г.

Валерийев С. в присъствието на нарушителя Т. Г. Г. и на свидетеля П. Н. Н.. Настоящият съдебен състав намира, че въпрек, че акта за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието само на един свидетел, не е налице твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателя опорочаване на процедурата, доколкото констатациите, съдържащи се в акта, са обосновани, а показанията на актосъставителя и на свидетеля, дадени в производството пред настоящия съдебен състав, са последователни и безпротиворечиви.

Съдът не кредитира възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта, изразяващо се в липса на задължителните реквизити, установени в чл. 42, т.4 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са обективирани изчерпателно в съставения акт, така че нарушителят да разбере срещу какво се защитава. Изрично е цитирана нарушената материалноправна разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, с която описаното нарушение съвпада по признаци, конкретизирани са времето, мястото, длъжността на актосъставителя, характеристиките на управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство при проверката, видът и фабричният номер на техническото средство и резултатите от направената проба за наличие на алкохол в кръвта, както и номерът на издадения, съгласно чл.3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, талон за медицинско изследване, ведно със стикери. Посочва се като доказателство свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача, иззето при проверката. Съдът приема, че актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като са налице и всички останали задължителни реквизити.

По същите съображения, съдът счита за неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на наказателното постановление, състоящо се в липса на задължителните реквизити, установени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Наказателното постановление пресъздава изцяло фактическата обстановка от акта, която съдът намира за изчерпателно изяснена. Актът, който потвърждава за извършеното нарушение, е конкретизиран с номер и дата в наказателното постановление. Съдът приема, че наказателното постановление е съставено изцяло в съответствие с изискванията на нормата на чл.57 от ЗАНН, като са налице и всички останали задължителни реквизити.

Въпреки това, съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство 3 са били допуснати съществени нарушения на закона, поради което същото следва да бъде отменено. Това е така по следните причини:

Видно от приложеният по делото акт е, че свидетел на отказа е същото лице, което се явява в качеството свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат.