Определение № 424 от 14.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Ловеч, 14.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500234 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр.София,ЖК“Младост-4“-Бизнес Парк София,сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, чрез адвокат Здравко Йорданов ЦаневСАК, съдебен адрес в гр.София, ЖК“Гео Милев“,ул.“Александър Жендов“№6,ет.5, срещу Разпореждане № 874/08.04.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 583/2024г. по описа на РС-Ловеч, в частта, в която е отхвърлено заявлението до размера на 386.19лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги,при които са ползвани мобилните номера ***, *** и **********.

Счита разпореждането в отхвърлителната част за неправилно и необосновано. Не се съгласява с извода на съда,че клаузата за неустойка,формирана от разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена за срок до края на договора, е неравноправна. Излага,че неустойката по договорите за мобилни услуги се формира от три компонента: 1.сборът на 3 месечни абонаментни такси без ДДС; 2.част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонамент,съответстваща на оставащия срок до края на договора; 3.разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена до края на договора.Така определени компонентите на неустойката са в съответствие с характера й на изначално определено обезщетение за вреди,които не трябва да се доказват, така отговаря и на присъщите й функции. Възразява,че тези елементи на неустойката са ясни и размерът им определяем,поради което не създават неравновесие в правата и задълженията на страните.Поради неизпълнението на задълженията от потребителя той не може да се възползва за напред от преференцията да заплаща стойността на мобилното устройство в намаления му 1 размер.Акцентира,че не са върнати мобилните устройства. Страните са манифестирали двустранно съгласие с процесните клаузи за неустойки и последиците им.Счита,че уговорени по този начин клаузите за неустойки са в съответствие с добрите нрави и житейските норми за добросъвестност,в съответствие са с принципа за справедливост. Целта на неустойките е да се обезпечи изпълнението на едно задължение и да се определи размерът на вредите,които без да е нужно да доказва,кредиторът да може да претендира. Акцентира,че клаузите за неустойка в типовите договори на оператора са съгласувани и утвърдени и от Комисията за защита на потребителите.

Счита,че съдът неправилно е приел,че претендираната неустойка и настъпването на предсрочната изискуемост на цената на лизинговата вещ са обвързани с разваляне на договора за лизинг.Твърди,че предсрочната изискуемост на лизинговите вноски за предоставено на абоната мобилно устройство е настъпила с прекратяването на договорите за мобилни услуги,но без да влече прекратяването на договора за лизинг. Обяснява,че с изплащането на предсрочно изискуемите лизингови вноски за устройството по договора за лизинг не се постига неравномерно разместване на блага между страните, а лизингодателят получава единствено остатъка от неизплатената цена на устройството,от което е лишен в следствие на неправомерното поведение на лизингополучателя.

За първи път в частната жалба твърди,че на абоната е изпратено уведомление-последна покана за доброволно плащане от 25.04.2022г.,с която е уведомен за размера на начислените суми.

Твърди,че поканата е доставена на длъжника чрез пощенска услуга на 30.04.2022г.Ефектът на развалянето настъпва автоматично с неизпълнението на задълженията,което в случая е на 09.05.2022г.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и се уважи изцяло заявлението.

По допустимостта.

Жалбподателят е уведомен за обжалваното разпореждане на 17.04.2024г.,а жалбата е подадена на 25.04.2024г.-т.е. в законовия срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 583/2024г.по описа на РС-Ловеч, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира следното:

На 02.04.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 583/2024г. по описа на съда. Заявителят „Йеттел България“ЕАД предявява вземане срещу Р. М. Р. от гр.Ловеч, в общ размер на 940.37лв.,която сума се формира от- незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 25.11.2021г. до 24.04.2022г., неустойки за предсрочното прекратяване на договори и изискуем остатък от лизингови вноски,за които са издадени 5 бр.фактури. Претендира и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Предявена е и претенция за възстановяване на направените от заявителя разноски,формирани от внесената държавна такса и адвокатския хонорар.

Заявителят твърди,че поради неизпълнението на абоната на задълженията за дължимите месечни абонаментни вноски, договорите за ползваните от него мобилни номера са предсрочно прекратени по негова вина и е възникнала отговорността за неустойки по тях. Като последица от това неизпълнение по договора за мобилни услуги,така и поради неплащане на вноските по лизинговите вноски за предоставените устройства,е настъпила предсрочна 2 изискуемост на остатъка от цената на лизинговите вещи. Последното не е обвързано с разваляне на договора за лизинг(чл.10 от ОУ),не е довело до възникване на задължение за заплащане на неустойка на основание договора за лизинг и не е било последвано от връщане на лизинговата вещ.

Към заявлението са приложени: договор за мобилни услуги от 18.08.2018г., допълнително споразумение към него от 21.05.2020г.,от 20.07.2020г., Договор за лизинг от 21.05.2020г.,Договор за лизинг от 20.07.2020г., Договор за мобилни услуги от 15.02.2021г.,Договор за лизинг от 15.02.201г., Общи условия към договор за лизинг, Общи условия към договор за мобилни услуги, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя, Договор за правна защита и съдействие,пълномощно и фактура за адвокатския хонорар,преводно нареждане за внесена държавна такса.

РС-Ловеч постановява обжалваното Разпореждане №874/08.04.2024г.,с което уважава заявлението по отношение на претенциите за цена на ползваните електронни услуги и непогасените вноски по договора за лизинг-общо 554.18лв., а отхвърля за 386.19лв.,представляваща стойността на всички видове претендирани неустойки- за предсрочното им прекратяване в размер на 3 месечни вноски, неустойка за предсрочно изискуеми лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни, представляваща разликата в цената на месечната такса в рамките на уговорения срок. Съдът приема,че тези клаузи са неравноправни по см.на чл.143 от ЗЗП,тъй като водят до значително неравенство между правата и задълженията на страните и не отговарят на изискването за добросъвестност. Приема също,че не е налице валидно прекратяване на договорите за мобилни услуги във формата,в която са били сключени,съгласно чл.87,ал.1 от ЗЗД.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 и ал.3 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдение,че облигационното отношение е прекратено, следва да се приложат и доказателствата,с които тази последица е обективирана.

Съставът намира,че не е обосновано обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по договорите, както се твърди. В Общите условия и на договора за мобилни услуги и в тези към договорите за лизинг,е предвидено,че когато прекратяването,съотв.развалянето е по инициатива на една от страните,това става с едностранно писмено предизвестие.Заявителят не излага твърдения,не представя и документи към тези по чл.410,ал.3 от ГПК,с които да се установи този факт-кога и как е преустановена договорната връзка. Позовава се на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за услуги без да сочи кога е настъпила и как е обявена.Видно и в двата вида договора-това е условието за начисляване на неустойки и в т.см.поне този факт следва да е посочен и да са приложени документите,които го удостоверяват.

Едва в частната жалба се сочи,че е извършил уведомяване на абоната с покана от 25.04.2022г.,с която го е предупредил за последиците от неизпълнение, но не я представя. Позовава се на Общите условия към договорите, но не представя доказателства да е съществена именно 3 предвидената там процедура,за да се приеме за меродавна датата 09.05.2022г.като такава на прекратяване на договорната връзка,със съответните последици. Съставът не може да се съгласи с твърдението, че тази информация и документи са извън изискваните по чл.410,ал.3 от ГПК,тъй като те са част именно от документите, установяващи договорните отношения и след като се позовава на тях, заявителят следва да ги приложи.

Съставът споделя приетото от заповедния съд в частта,анализираща клаузите за неустойка в размер на „част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси до края на срока на договора“. С тази санкция реално операторът въвежда нова стойност на услугата,различна от предварително уговорената(без предвидените отстъпки).

„Пропуснатата полза“ от предсрочното прекратяване на договора реално е обезпечена с неустойката от 3 месечни вноски. Идентично е и по отношение на неустойката,изразяваща се в цената на месечните вноски след развалянето на договора за лизинг до изтичане на предварително уговорения му срок. Налице е преустановяване на договорната връзка,за което е предвидена и приложена съответната санкция за неизправната страна.Търсенето и на цената,която лизингодателят е могъл да получи,в случай на осъществяване на договора в първоначалния му срок, надхвърля „пропуснатите ползи“ от това правоотношение. Освен,че не е логично,твърдението,че независимо от предсрочната изискуемост на вноските по договора за лизинг,същият не е прекратен, противоречи и на цитираната от заявителя разпоредба на чл.10 от ОУ на договора за лизинг,където е регламентирано „разваляне“ на договора за лизинг-т.е.една от формите на преустановяване на договорната връзка.Твърдението,че договорът за лизинг запазва действието си противоречи на характеристиката на тази договорна връзка и предназначението й,защото ако реално ако се признае възможността лизнгодателят да получи всички предвидени до края на срока вноски,а лизингополучателят да си запази веща,то няма основание лизинг да продължава да съществува.

Съставът намира,че претендирането на тази втора санкция за едно и същото нарушение води до необосновано задължаване на потребителя и до значително неравенство в правата и задълженията на страните.

По изложените съображения съставът приема, че правилно са отхвърлени претенциите за неустойки,затова Разпореждане №874/08.04.2024г., пост.по ч.гр.д.№583/2024г.на РС-Ловеч следва да се потвърди в обжалваната му част, като законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 874/08.04.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 583/2024г. по описа на РС–Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ЙЕТТЕЛ

БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК 130460283 , със седалище и адрес на управление в гр.София,ЖК“Младост-4“-Бизнес Парк София,сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, чрез адвокат Здравко Йорданов Цанев-САК, съдебен адрес в гр.София, ЖК“Гео Милев“,ул.“Александър Жендов“№6,ет.5, срещу Р. М. Р. от гр.Ловеч, за вземанията за неустойки в общ размер от 386.19лв., като законосъобразно.