Определение № 1055 от 11.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1055 гр. Ловеч, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500790 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

С разпореждане №2913/7.11.2024 г. постановено по ч.гр.д.№1970/24 г. Ловешки районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на “Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от З.С.Б. против Н. Я. С. с ЕГН ********** с адрес **** за сумата 500 лв., главница, ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до изплащането й и е отхвърлил заявлението по искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 16,66 лв. възнаградителна лихва за периода 15.04.22 г. до 15.04.22 г. 153,40 лв. обезщетение за забава за периода 16.04.22 г. до 29.10.24 и сторените разноски, като е указал на кредитора “Агенция за събиране на вземания“ АД възможността в 1-месечен срок от връчване на съобщението да предяви иск против длъжника за присъждане на вземанията, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.

Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАДСофия срещу разпореждане №2913/7.11.2024 г. постановено по ч.гр.д.№1970/24 г. на РСЛовеч в частта, с което е отхвърлено заявлението по искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 16,66 лв. възнаградителна лихва за периода 15.04.22 г. до 15.04.22 г.

153,40 лв. обезщетение за забава за периода 16.04.22 г. до 29.10.24 г. с оплаквания, че то е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като под допускания следва да се има предвид предвиждания за в бъдеще, а не разходи, част от ГПР и подробно пояснява какво се разбира под предвиждания в светлината на чл.19 от Директива 008/48 на ЕП и на Съвета относно договорите за 1 потребителски кредит. Счита, че не е необходимо да се сочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Сочи, че в процесния договор са посочени ГЛП и ГПР и общата сума, дължима от потребителя и това е достатъчно за да може потребителят да се запознае с обхвата на своето задължение и да прецени икономическата му тежест. Цитира практика на окръжни съдилища и АС-Бургас, като счита, че няма задължение да се сочи математическа формула за изчисляване на ГПР. Смята, че ЛРС няма правомощията да обявява недействителност на договора, като цитира практика в този смисъл.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд в атакуваната част като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество да бъде издадена Заповед за изпълнение за всички суми претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.

№1970/2024 г.по описа на РС-Ловеч намира за установено следното:

Разпореждането е съобщено на заявителя на 13.11.2024 г., а жалбата е подадена на 16.11.2024 г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема, че е допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложеното ч.гр.д.№1970/24 г. на Ловешки РС се установява, че е подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК **********, по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№12028/29.10.2024 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника Н. Я. С. с ЕГН ********** с адрес **** за сумата 500 лв., главница, ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до изплащането й сумата от 16,66 лв. възнаградителна лихва за периода 15.04.22 г. до 15.04.22 г. и 153,40 лв. обезщетение за забава за периода 16.04.22 г. до 29.10.24 г. и сторените разноски в размер на 25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №*******/16.03.2022 г. сключен между ”АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД като заемодател и длъжника като заемател, по силата на който са предоставени 500 лв. кредит на длъжника, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва представляваща 16,66 лв. на 1 погасителна вноска, която в размер на 516,66 лв. на падеж 15.04.2022 г. Твърди се в.12 от заявлението, че заявителя е придобил вземането на дата 17.01.24 г. на основание договор за цесия от ”АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, включено в приложение №1 към рамков договор за покупко-продажба на вземания от 5.05.2023 г. изцяло със всички привилегии, обезпечения и принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това на 23.01.2024 г. посредством писмо с обратна разписка. Твърди, че между ”АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД и Н. Я. С. е бил сключен договор за потребителски кредит чрез средствата за комуникация от разстояние/ел.поща, уеб-сайт и телефон/ при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК. Подробно излага как точно е сключен договора по инициатива на кредитополучателя, който подава заявка за кандидатстване на уеб-сайта на кредитора, заявява съгласие с ОУ и след подаване на заявката получава ПИН код под формата на СМС на посочения от него телефонен номер, както и линк, на посочената от него ел.поща, потвърждава заявката си, като активира линка, натиска бутона потвърди и кредита е заявен. След това от страна на кредитора се 2 предприемат действия чрез изпращане на съобщение до ел.поща за одобрението, като договорът се счита сключен след изпращане от страна на кредитополучателя на кредитора съгласие за сключване на договора и ОУ, като отговорът потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по неговата банкова сметка. Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем на дружеството, поради което претендират от С. да заплати по сключения договор на заявителя горепосочените суми, ведно с разноските в заповедното производство. Съм заявлението е приложено пълномощно, документ за внесена ДТ, договор на потребителски кредит, погасителен план и ОУ в копие, заверено от заявителя.

С разпореждане №2913/7.11.2024 г. постановено по ч.гр.д.№1970/24 г. Ловешки районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на “Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от З.С.Б. против Н. Я. С. с ЕГН ********** с адрес **** за сумата 500 лв., главница, ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до изплащането й и е отхвърлил заявлението по искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 16,66 лв. възнаградителна лихва за периода 15.04.22 г. до 15.04.22 г. 153,40 лв. обезщетение за забава за периода 16.04.22 г. до 29.10.24 и сторените разноски, като е указал на кредитора “Агенция за събиране на вземания“ АД възможността в 1-месечен срок от връчване на съобщението да предяви иск против длъжника за присъждане на вземанията, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено. В мотивите си РС-Ловеч излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11 т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.23 от ЗПК е присъдил само чистата стойност на главницата, като е посочено, че не следва да се присъжда и вземане за обезщетение за забава преди датата на подаване на заявлението, тъй като вземането за главница е парично, а падежа настъпва след покана.

Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.

От приложения договор за потребителски кредит №*******/16.03.2022 г съдът установява, че той има по скоро характер на договор за финансови услуги-кредитиране по чл.6 ЗПФУР, но от представените по делото доказателства не може да се направи извод за неговото съществуване. По дефиниция той е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор, чрез използване на средства за комуникация от разстояние, като в чл.7 от закона се сочи, че страните по него са потребител и доставчик. Потребител е физическо или юридическо лице, което като страна по договора действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност, а доставчикът е съответно друго физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска и професионална дейност сключва потребителски договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние. По тези съображения договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е по своята същност договор за заем, като основната му характеристика е свързана използването на средства за комуникация от разстояние. С оглед на тази особеност в чл.18 от ЗПФУР се 3 предвижда какви доказателства следва да представи доставчикът, за да се установи наличие на валидно сключен договор, а именно доставчикът следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по чл.12 от ЗПФУР и е получил съгласие от потребителя за сключване на договора. В случая има само твърдения за това, но не и надлежни доказателства, след като не е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, а само договор, погасителен план към него и ОУ, но нито един от тези документи не е електронно подписан с подпис, чийто валидност може да бъде проверена, следователно може да се приеме, че в договора липсва изискуем реквизит по чл.11 ал.1 т.27 от ЗПК и съответно не може да се приеме, че е постигнато съгласие между страните за сключване на този договор.

Предвидени са три вида електронни подписи в действащото ни право, а именно:електронен подпис по смисъла на чл.3 т.10 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г. по чл.13 ал.2 ЗЕДЕУУусъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл.3 т.11 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г. или такъв по чл.13 ал.2 от ЗЕДЕУУ-квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.3 т.12 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г, а в случая, след като не няма доказателства за наличие на нито един от тези три подписа, не може да се идентифицира авторството на изявлението на посоченото като клиент лице. След като доставчикът-заявител не е представил надлежни писмени доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договора, то заявлението не следва да бъде уважено само на това основание.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че договорените клаузи в чл.5.1 и сл. от представения договор озаглавен раздел пети “Обезпечения по кредита“, касаещи осигуряване на поръчителство са неравноправни по следните съображения: Очевидно е, че в непосилно кратки срокове заемателят е длъжен да подсигури двама поръчители или да предостави банкова гаранция, при предварително зададени неизпълними условия. В този случай единствено изпълнимо остава третото условие, а именно заплащане на неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, като в случая, тя съгласно погасителния план е посочена на 48,50 лв. Според настоящият състав на ЛОС с това съдържание на уговорката се установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, т.е. касае се за неравноправна клауза.

На следващо място наред с начисляване на неустойката е посочена като дължима и такса преференциално обслужване от 50 лв. Съдът счита, че в случая следва да намери приложение и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по д.№С-714/22 г., което касае идентичен казус с предмет преюдициално запитване, отправено от СРС в рамките на производство по дело срещу „Профи Кредит България“ ЕООД. Съгласно това решение чл.3 б.Ж от Директива 4

2008/48/ЕО на ЕП на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към ДПК и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъл на тази разпоредба, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, какъвто случай е и настоящият. Прието е, че чл.10 §2 б.ж/ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл ,че когато в ДПК не е посочен ГПР включващ всички предвидени в чл.3 б.ж/ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Следователно при положение, че горепосочените вземания за допълнителни услуги и такси не са включени в ГПР и срокът на действие на договора е изтекъл, в това производство следва да се присъди чистата стойност на кредита/ дължимата главница/ на основание чл.23 от ГПК. По този начин е процедирал и РС-Ловеч, следователно разпореждането е правилно.