Решение № 10542 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10542 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110125188 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 179252/23.06.2023 г./ на **** срещу Н. Й. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, магазин /бивш гараж/, с абон. № ****, с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 513.10 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; 88.10 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г.; 1.52 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за м.

06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; 0.36 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 06.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8082/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът е ползвал доставяната в имота през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като е ползвал и не е заплащал доставяната му топлинна енергия, той се е обогатявал за сметка на дружеството. Посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвано от ****, като са издавани изравнителни сметки въз основа на действителния разход на уредите за дялово разпределение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез пълномощника адв. Б., в който исковете са оспорени поради липса на реална доставка на 1 топлинна енергия в имота. Твърди, че в имота няма отоплителни тела, не се ползва топлинна енергия за общи части, а топлата вода е изключена през 1994 г. Счита, че задължението е начислено само поради съмнение.

В първото открито заседание ответникът поддържа подадения чрез особен представител отговор на исковата молба само в частта, с която се отрича наличието на договорно правоотношение между страните и дължимост на процесните суми.

Третото лице – помагач на ищеца **** изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове и исковете са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8082/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той е имал качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената от ищеца покана не е подписал писмен договор, като е ползвал доставената в имота му топлинна енергия, без да я заплаща, поради което е налице обогатяване на същия, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно основание за това. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, което в случая предполага ищецът да установи, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот или е имал вещно право на ползване върху него, че в имота реално е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност и че това разместване на блага е настъпило без основание.

Доказателствената тежест за установяване на първите две обстоятелства е за ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да установи наличието на валидно основание за имущественото разместване.

В случая не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване на небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 2

1, т. 33а ДР ЗЕ /ред. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. С Определение № 7764/19.02.2024 г., в което е инкорпопиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без оспорвания на страните, е обявено за безспорно, че за процесния имот през исковия период не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Поради това, ако топлопреносното предприятие е доставило топлинна енергия в имота през исковия период, но липсва възможност да търси стойността й на договорно основание, в качеството си на обеднял то разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В случая от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том І, рег. № ****, дело № ***/2009 г. на нотариус ****, се установява, че през исковия период ответникът е имал вещно право на ползване върху процесния имот. При това положение и доколкото от показанията на свид. **** не следва друго, съдът приема, че през разглеждания период имотът фактически е бил ползван именно от ответника, поради което той е материалноправно легитимиран да отговаря за стойността на евентуално доставената и потребена в него топлинна енергия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се изяснява, че сградата – етажна собственост, в която се намира магазинът на ответника, през процесния период е била присъединена към топлопреносната мрежа, а остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение ****.

Установява се, че през процесния период не е бил осигурен достъп до имота за отчет, въпреки което поради липса на отоплителни тела в имота не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, но поради липсата на достъп е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване служебно на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие/1 бр. потребител, както и за имота е начислявана по нормативно установена формула топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

Изводите на вещото лице кореспондират на представените от третото лице – помагач писмени доказателства.

Въпреки горното съдът намира, че в случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът реално е ползвал топлинна енергия в магазина през исковия период. При положение че претенцията за нейната цена е основана на твърдения за неоснователно обогатяване на ответника, разпоредбите на чл. 153, ал. 6 ЗЕ и на чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването са неприложими, защото те касаят само хипотезите, в които ищцовото дружество и абонатът са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия, какъвто настоящият случай не е.

3

След като не е бил клиент на **** през разглеждания период, ответникът не е имал задължение да осигурява достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, респ. не е съществувало основание за служебно начисляване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване поради неосигурен достъп, нито пък за ответника е възникнало по силата на законова разпоредба задължението за заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Същевременно други доказателства за реална доставка на топлинна енергия в имота, върху който ответникът има вещно право на ползване, не са представени от ищеца, а дори е проведено успешно насрещно доказване чрез показанията на свид. ****, от които е видно, не само че в имота през исковия период не е имало отоплителни тела /обстоятелство, което е било съобразено от ****/, но и че в него е имало само студена вода, т.е. не е била извършвана доставка на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, каквото е било начислено от фирмата за дялово разпределение.

Щом не е доказана реална доставка на топлинна енергия в имота на ответника през исковия период, не може да се формира извод нито за обедняване на ищеца, нито за обогатяване на ответника. Следователно искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойност на доставена топлинна енергия следва да бъде отхвърлен, а поради липса на главен дълг на отхвърляне подлежи и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва.

По отношение на претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира, че щом ищецът поддържа, че не е сключил с ответника договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, то очевидно стойността на услугата дялово разпределение в случая се претендира на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С Определение № 7764/19.02.2024 г. е обявено за безспорно, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата през процесния период е извършвано от ****, в който смисъл са и събраните писмени доказателства, а това възпрепятства формирането на извод, че именно ищецът е обеднял със стойността на тази услуга. Въпреки изричните указания на съда, дадени с изготвения доклад, ищецът не е доказал по делото своето обедняване със стойността на услугата дялово разпределение, поради което съдът приема, че ако въобще има обеднял, то това би било ****. Следователно **** не е материалноправно легитимирано по отношение на евентуално съществуващо вземане за сумата от 1.52 лв., което е достатъчно основание за отхвърляне на този иск, както и на акцесорния иск за мораторна лихва върху тази сума.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат нито за заповедното, нито за исковото производство, а ответникът не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу Н. Й. В., ЕГН **********, с адрес: ****, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, магазин /бивш гараж/, с абон. № ****, с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 513.10 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; 88.10 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г.; 1.52 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за м. 06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; 0.36 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 06.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8082/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.