Решение № 486 от 03.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Варна, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20213100900811 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр.

София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, чрез адв. Х. И. срещу М. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *****4, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, произтичащи от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ", №******r. присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.10.2018г. по ч.гр.д. № 15179/2018 г., по описа на ВРС в общ размер на общ размер на общ размер на ***, от които главница: 45 364,03 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит 2198,06 лв. за период от 22.01.2018г. - 04.07.2018г; мораторна лихва 991,10 лв. за период от 21.01.2018г. 02.10.2018г; такси: 268,72 лв. за период от 10.11.2017г. до 02.10.2018г.; нотариални такси:

536,00 лв. за период от 04.05.2018г. - 02.10.2018г, както и реализираните в хода на ч.гр.д. № 15179/2018г., по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски в размер, както следва: 987,16 лв. платена държавна такса, както и 1524,44 лв. адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че по силата на договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" ******г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София, и от друга страна „ЕВА ИНВЕСТ" ЕООД с ЕИК:202692738, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. „Янко Карагяуров" № 4, представлявано от М. Д.

И. в качеството й на управител - като кредитополучател; М. Д. И., ЕГН ********** - като съдлъжник; А. М. М., ЕГН ********** - като съдлъжник, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лв. Кредитът бил предоставен във връзка с 1 професионалната/служебната дейност и за ремонт и оборудване на кафе/бар и за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, като срокът за ползване и погасяване на кредита е 48 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.

Съгласно чл. 1 от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" ******г. и приложение 1 от 11.04.2017г., неразделна част от договора, заемната сметка била открита на датата на подписване на приложението, а именно 11.04.2017г. Кредитът съгласно чл. 2, ал. 2 от договора бил усвоен на 11.04.2017г., по разплащателна сметка, разкрита в Банката на името на „ЕВА ИНВЕСТ" ЕООД с ЕИК:202692738. Сочи се, че съгласно чл.8а от договора М. Д. И. И А. М. М. са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „ЕВА ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 202682738 за задълженията му относно погасяване на кредита.

Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора било предвидено кредитополучателят да погасява кредита на равни месечни вноски по погасителен план, неразделна част от договора. Дължимата се договорна лихва по аргумент от чл. 4, ал. 1 от договора, включвала сбора от референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 6.067 процентни пунта. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ пункта по силата на чл. 5 от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ", №******г. В чл. 6, ал. 4. от договора за банков кредит било предвидено кредитополучателят заплаща месечна такса за управление в размер на 0,05 % върху остатъка от неиздължената главница.

Твърди се, че длъжниците не са изпълнили договорните си задължения, произтичащи от чл.3, ал.1 от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ", №******г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 25, подт. Д) и чл. 26, подт. В) от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ", №******г., при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 23.10.2017г., банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Длъжниците били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка с нот. покани, връчени на 04.07.2018г. и съответно на 24.08.2018г.

Сочи се, че вследствие на неизпълнението е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.10.2018г., както и изпълнителен лист от 09.10.2018г., по описа на ВРС, въз основа на който срещу длъжниците е образувано изпълнително дело номер 746 от 2018г., по описа на ЧСИ З.Д.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК М. Д. И., ЕГН ********** e възразила писмено срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата М. Д. И., чрез особен представител адв. В., е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове, като твърди нередовно изпълнена процедура по връчване на уведомленията, с които ищецът твърди да е обявил предсрочна изискуемост на вземанията си по процесния договор за кредит, както и 2 липсата на даден срок за доброволно изпълнение на задълженията. Оспорват се исковете и по размер, оспорва се факта на извършено усвояване на кредита, релевирани са също възражения за нищожност на клаузите на чл.5 и чл.6, ал.4, както и клаузите на раздел 4 „Специални условия по кредита“, като неравноправни на основание чл.143, т.3, т.10, т.11, т.12 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ЕИО.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия като доказателство по делото договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" ******г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София, и от друга страна като кредитополучател „ЕВА ИНВЕСТ" ЕООД с ЕИК:202692738, със седалище гр. Варна, и като съдлъжници М. Д. И. и А. М. М., се установява, че банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лв. Видно от чл.1 от договора кредитът е предоставен във връзка с професионалната/служебната дейност и за ремонт и оборудване на кафе/бар и за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, като срокът за ползване и погасяване на кредита е 48 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Кредитът съгласно чл. 2, ал. 2 от договора бил усвоен на 11.04.2017г., по разплащателна сметка, разкрита в Банката на името на „ЕВА ИНВЕСТ" ЕООД с ЕИК:202692738. Съгласно чл.8а от договора М. Д. И. и А. М. М. се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя „ЕВА ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 202682738 по кредита, който съгласно чл.3, ал.1 от договора е предвидено да се погасява кредита по погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора дължимата договорна лихва включва сбора от референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 6.067 процентни пунта. По силата на чл. 5 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 пункта за банков кредит. Съгласно чл. 6, ал. 4. от договора за банков кредит се предвижда кредитополучателят да заплаща месечна такса за управление в размер на 0,05 % върху остатъка от неиздължената главница.

Представена е нотариална покана от „Юробанк България" АД до М. Д. И. за обявяване на вземанията по договор за кредит продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" ******г., за предсрочно изискуеми, връчена на кредитополучателя на дата 05.07.2018г., чрез залепяне на уведомление при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Приложени са също и обяснение на нотариус с район на действие ВРС относно извършените посещения и залепване на уведомление на адреса на М. Д. И., залепеното уведомление по чл.47 ГПК и констативен протокол от 05.07.2018г.

Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като изчерпателно и обективно дадено, се установява, че размерът на усвоената главница по процесния кредит /чистата стойност на кредита/ е 50000 3 лв., която е постъпила еднократно по разплащателна сметка на кредитополучателя; до 31.12.2017г. са извършвани погашения на падежирали месечни вноски, като са погасени изцяло, макар и със закъснение 5 от вноските, последната от които с падеж на 21.09.2017г., както и таксите за управление 0,05%; по шестата вноска с падеж 21.10.2017г. е издължена изцяло таксата за управление и частично възнаградителната лихва; общият размер на погасените задължения по кредита възлиза на 6180,79 лв., вкл.6029,92 лв. за месечни вноски по погасителния план /от които 4635,07 лв. за главница и 1393,95 лв. лихва по ПП/, 7,80 лв. лихви за забава на просрочена главница и 143,07 лв. такси за управление. Спорез заключението възнаградителна лихва по погасителен план е начислявана на 04.07.2018г., като общо са начислени 3592,01 лв., от които чрез плащане са погасени 1393,95 лв. и е налице непогасен остатък в размер на 2198,06 лв.; начислените и непогасени вземания на банката за мораторна лихва са в размер на 991,10 лв., начислени за периода 21.11.2017г. – 03.10.2018г.; начислени са такси по кредита в общ размер 1661,68 лв., от които чрез плащане са погасени 892, 96 лв. и е налице непогасен остатък в размер на 268,72 лв., начислени за периода 10.11.2017г. – 21.09.2018г. Според заключението общият размер на неизплатените задължения по процесния кредит е 49 357,91 лв., от които 45 364,03 лв. главница /8600,96 лв. падежирала по вноски до 21.06.2018г. и 36 763,07 лв. непадежирала, по вноски след 21.07.2018г./, 2 198,06 лв. лихва по ПП, начислена до 04.07.2018г., 991,10 лв. лихва по просрочена главница до 03.10.2018г., 268,72 лв. такси и 536 лв. нотариални такси.

От заключението се установява, че към 08.08.2022г. всички вноски по погасителен план са падежирали, последната от които на 11.04.2021г.

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. Настоящата претенция предпоставя доказване наличието на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е задължен за претендираната сума, настъпила предсрочна изискуемост на главницата на посочената в ИМ дата.

Съдът намира, че събраните в хода на производството писмени доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключен банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" ******г. От ответната страна се оспорва действителността на конкретни клаузи от договора като неравноправни на осн. чл.143, т.3, 10, 11 и 12 от ЗЗП като съдържащи уговорки във вреда на потребителя, но в случая кредитополучателят е юридическо лице, извън обхвата на определението за потребител по см. на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, съгласно който " Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая, видно от чл.1 от договора, кредитът е предоставен на търговец във връзка с професионалната/служебната дейност и за ремонт и оборудване на кафе/бар и за 4 посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, като настоящият ответник като управител на дружеството е поела солидарно задължение, поради което не отговаря на дефиницията за потребител и съответно е неприложима потребителската защита по смисъла на ЗЗП.