Определение № 406 от 07.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. София, 07.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100515 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по исковe, предявени пред СГС от Д. И. и Б. П. срещу Прокуратурата на Република България, Софийския градски съд (в качеството му на правоприемник на Специализирания наказателен съд) и Софийския апелативен съд (в качеството му на правоприемник на Специализирания апелативен наказателен съд).

В отговор на дадени от съда указания, ищците са подали молба вх. № 54200/07.06.2023г. в СГС, с която са уточнили част от претенциите си.

С Определение № 11968/11.10.2023г., постановено по гр.д. № 4676/2023г. на СГС, производството по делото е било прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Софийския окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

Определението е било потвърдено с Определение № 116/20.03.2024г. на Пловдивския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 3241/25.06.2024г. на ВКС.

След постъпване на делото в Софийския окръжен съд, този съд е оставил исковата молба без движение с Разпореждане № 1036 от 27.08.2024г. и е дал указания на ищците, сред които и такива, касаещи исковете по чл. 2в от ЗОДОВ, а именно - да обосноват допустимостта и правния интерес от насочване на тези искове срещу Прокуратурата на Република България, както и срещу съдилища, които не са действали като последна инстанция; да посочат, коя конкретна норма (или норми) от правото на ЕС е нарушена с релевираните действия на ответниците; да посочат, в какво се изразява явното нарушение на общностното право от тези действия.

В отговор на дадените от съда указания е постъпила молба вх. № 10260/23.10.2024г. В частта й, касаеща исковете по чл. 2в от ЗОДОВ, ищците са посочили конкретни вредоносни действия на ответните съдилища, сред които поставянето им на белезници в съдебна зала и задържането им в стъклена клетка тип „аквариум“ в съдебна зала. Поддържали са, че с така посочените действия е допуснато нарушение на норми на правото на ЕС – напр. ХОПЕС, ЕКПЧ, Директива (EU) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 относно укрепването на някои аспекти на 1 презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Преценявайки, че по този начин не се отстраняват нередовностите на исковата молба, с Разпореждане № 1588/30.12.2024г. съдът повторно я е оставил без движение, като изрично е указал на ищците, да обосноват допустимостта на исковете по чл. 2в от ЗОДОВ срещу посочените ответни съдилища, като изрично заявят, кои от тях са правораздавали като последна инстанция при постановяване или извършване на увреждащите ги актове или действия, както и да посочат, коя конкретна норма (или норми) от правото на ЕС е била нарушена с релевираните действия и/или бездействия на тези ответници, като имат предвид, че част от посочените от тях нормативни актове не са годно правно основание на иск по чл. 2в от ЗОДОВ.

В отговор на това разпореждане е постъпила молба вх. № 641/22.01.2025г., с която ищците са посочили, че понесените от тях вреди, релевирани в настоящото производство, не са породени от дейността по правораздаване на ответните съдилища, а са следствие от липса на адекватни мерки за защита на правата им, респ. от нарушаване на правата им в рамките на администрирането на делото. Споделили са изразеното в указанията съмнение на съда, че в случая не се установяват явни и достатъчно съществени нарушения на правото на ЕС. Заявили са, че се затрудняват да посочат, какви искове предявяват, за което настояват за удължаване на срока за изпълнение на указанията.

В рамките на продължения от съда срок, ищците са подали трета уточняваща молба вх. № 920/29.01.2025г., с която са изразили становище, че дадената до момента от ПАС и ВКС квалификация е непрецизна, а в действителност те не предявяват искове за вреди от нарушение на правото на ЕС, поради което чл. 2в от ЗОДОВ е неотносим.

При тези данни и с оглед изричните изявления на ищците, съдът намира, че е десезиран от разглеждане на искове по чл. 2в от ЗОДОВ. Делото, обаче, е било изпратено на ОС- София за разглеждане на искове, част от които са именно по чл. 2в от ЗОДОВ, а разгледалите го до момента други съдилища са приели наличието на такива искове. Поради това настоящият съдебен състав намира, че, за яснота и недвусмисленост в процесуалните правоотношения, производството по делото следва да бъде прекратено в частта му, касаеща исковете с горната правна квалификация, а исковата молба – върната в съответната й част, като производството продължи по останалите предявени искове.

Дори да не се зачете изявлението на ищците за десезиране на съда от исковете по чл. 2в от ЗОДОВ, следва да се отбележи, че нередовностите на исковата молба, в частта й по тези искове, не са отстранени, което обуславя същия правен резултат поради следните съображения:

Съгласно трайната съдебна практика на националните съдилища и СЕС, отговорност на държавата за нарушение на общностното право от решение на национален съд, отсъждащ като последна инстанция, може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на приложимото право (Решение № 18 от 7.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2021г., Решение № 1303 от 7.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2226/2021 г., Решение на Съда (първи състав) от 28 юли 2016 година по дело C-168/15, Решение на Съда (втори състав) от 9 септември 2015 година по дело C-160/14, Judgment of the 2

Court of 30 September 2003 - Gerhard Köbler v Republik Österreich (Case C224/01), Judgment of the Court (Grand Chamber) of 13 June 2006 - Traghetti del Mediterraneo SpA v Repubblica italiana (Case C-173/03) и мн.др.).

Предявяването на иска чл. 2в от ЗОДОВ срещу съда, отсъдил като последна инстанция, гарантира, че нарушението на общностното право (ако се установи такова) е останало неотстранено по реда на инстанционния контрол и със способите на националното право, което е предпоставка за иска по чл. 2в от ЗОДОВ (арг. от Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о., ГК). Ответните в настоящото производство съдилища, обаче, не са правораздавали като последна инстанция по процесното дело, в хода на което ищците претендират да са им били причинени процесните вреди, поради което не са пасивно процесуално легитимирани да отговарят по чл. 2в от ЗОДОВ за очевидно нарушение на приложимото право на ЕС.

Следователно, тези искове са предявени срещу ненадлежни ответници, поради което са недопустими.

Също така, при предявяване на иск по чл. 2в от ЗОДОВ, ищецът винаги следва да посочи, кои конкретни норми на правото на ЕС счита за нарушени.

Това негово задължение следва непосредствено от изискванията на чл. 127, ал.

1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и от необходимостта за надлежно очертаване на предмета на делото и внасяне на яснота по предмета на доказване. И обратно: обективно невъзможно е да се образува производство по ЗОДОВ без такова уточнение, тъй като това би наложило, в хода на делото да се проверява служебно цялото европейско позитивно право, за да достигне евентуално до извод, че някои негови норми са били нарушени.

Поради това в случая съдът е дал съответни указания на ищците, но те са останали неизпълнени въпреки посочените от тях конкретни разпоредби от КРБ, НПК, ЕКЗПЧ и ХОПЕС. Както съдът вече е обосновал в разпореждането си от 30.12.2024г., посочените от ищците национални правни норми и международната рамка на защита на основните права (вкл. конкретни разпоредби на КРБ, НПК и „Наръчник за взаимодействие на органите на органите на съдебната власт с медиите“) не са годно основание на иск по чл.

2в от ЗОДОВ. Също така, ЕКЗПЧ не е част от правото на ЕС, доколкото Съюзът все още не се е присъединил към нея, поради което, дори да се констатира нарушение на нейни разпоредби, то ще бъде несъставомерно по чл. 2в от ЗОДОВ, а с това - и негодно правно основание на този иск.

Аналогичен е случаят и с ХОПЕС, тъй като, съгласно чл. 51, ал. 1 от нея, ако релевираните действия на ответника се основават на вътрешното законодателство, а не на прилагане на съюзна правна норма, ХОПЕС е неприложима (арг. от Определение № 40 от 12.01.2023 г. на ВКС по к.ч.гр.д.

№ 4870/2022г.).

Същевременно, и в последващите уточнения на исковата молба не са посочени норми от правото на ЕС, чието нарушение от страна на ответниците би било валидно правно основание на иск по чл. 2в от ЗОДОВ.

По тези съображения съдът намира, че неизпълнението на дадените указания във връзка с исковете по чл. 2в от ЗОДОВ е довело до неотстраняване на достатъчно съществени нередовности на исковата молба, което (в допълнение към изричното десезиране на съда от тези искове) не позволява разглеждането й по същество в тази нейна част.

С оглед гореизложеното, исковата молба следва да бъде върната в частта й по исковете по чл. 2в от ЗОДОВ, а производството по делото в тази му част 3 прекратено.

В останалата част нередовностите на исковата молба са отстранени, като са посочени надлежни ответници, конкретни вредоносни действия и претърпени вреди, поради което, след влизане в сила на настоящото определение, следва да се предприемат дължимите съдопроизводствени действия от компетентния за това съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на ищците Д. П. И. и Б. Е. Христова - П. искова молба вх. № 37622 от 20.04.2023г. в СГС, респ. вх. № 6719 от 09.07.2024г. в Софийския окръжен съд, В ЧАСТТА Й, касаеща предявени с нея искове по чл. 2в от ЗОДОВ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 515/2024г. на Софийския окръжен съд В ТАЗИ МУ ЧАСТ.

На ищците, чрез адв. К., да се изпрати съобщение по образец – прил. № 9 към чл. 2, т. 9 от Наредба № 7 от 22.02.2008г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс, с приложен препис от настоящото определение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Делото да се докладва при постъпване на частна жалба срещу определението или след влизането му в сила.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4