Решение № 6 от 11.01.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 389/2022
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 11.01.2023
- В сила
- 15.07.2024
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Кирил Градев Стоянов, Калина Стоянова Пенева
Други актове по делото
- Протокол № 234 от 14.12.2022 · Румяна Стоева Калошева Манкова, Калина Стоянова Пенева, Кирил Градев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.427, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Бургас, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20222000500389 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. К. С., от гр.С., чрез пълномощника адв.К., против решение №260238 от 29.07.2022г. по гр.дело №2577/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявенияте от него отрицателни установителни искове против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, сумата от общо 48 986,26 евро, с равностойност от 95 808,80 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 01.12.2009г. по заповед за изпълнение № 1982/27.11.2009г. по ч.гр.д. №2666/2009г. на Ямболския районен съд.
Иска се отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със съдебната практика. Изложени са съображения за наличието на сключен между Н. Д. С. и „Уникредит Булбанк“ ЕАД договор за банков кредит от 09.10.2008г. за сумата от 43 600 евро със срок на издължаване 09.10.2033г. и солидарен длъжник ищеца Д. К. С., наред с П. Д. С.. Не е спорно издаването на изпълнителен лист от 01.12.2009г. по ч.гр.дело №2666/2009г. на Ямболския районен съд, с който длъжниците по кредита са осъдени да заплатят на банката 43 489,38 евро – главница и лихва от 5 496, 88 евро. Вземането на банката е преминало по силата на частно правоприемство при ответната агенция посредством извършена цесия, което 1 обосновава и процесуалната легитимация по делото. Посочено е, че съдът правилно е възприел хронологията на изпълнителните действия, но неправилно е приел, че липсват предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като новата давност започва да тече от момента на прекратяване на изпълнителното дело, вместо от последното изпълнително действие.
Неправилно, според въззивника, е прието, че извършеното в периода от 27.09.2010г. до 27.09.2015г. изпълнително действие – наложена възбрана, е прекъснало давността. Сочи се още, че първоначално образуваното изп. дело №46/2010г. на ЧСИ И. М. е продължило при ДСИ Р. Д. под нов номер №426/2010г., а в последствие – след изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, на 19.04.2014г. е продължено при ЧСИ Д. Н. под №4/2015г. В двугодишния срок – от 27.09.2010г. до 27.09.2012г., изпълнителни действия не са предприемани и прекратяването е настъпило на 28.09.2012г. Според въззивника, всички изпълнителни действия, извършени след тази дата, са невалидни, обезсилени по право и загубили с обратна сила своето материално и процесуално значение. В подкрепа на изложеното се цитира т.10 на ТР №2/26.05.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и практика на ВКС.
Направен е извод за извършено невалидно изпълнително действие от ЧСИ Н., изразяващо се в наложена възбрана на 28.01.2015г. Прехвърлянето на делото на друг съдебен изпълнител не означава образуване на ново дело по аргумент от чл.427, ал.5 ГПК. Счита, че давностният срок е изтекъл на 27.09.2015г.
Образуването на ново изп. дело при ЧСИ И. Х. и впоследствие при ЧСИ С. И., според въззивника, е ирелевантно, поради невъзможността да бъде прекъсната вече изтекла давност.
В отговор на въззивната жалба, подаден от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт З., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Сочи хронологията на придобиването на процесното вземане и предприетите от дружеството действия по събирането му – въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело (ИД) № 46/2010г. по описа на ЧСИ И. М., per. № 704 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Бургас. В последствие делото е преместено при ДСИ - С. под № 426/2010г. Кредиторът е бил присъединен взискател по ИД № 155/2010г. на ДСИ - С.. След това ИД № 426/2010г. е преместено и образувано като ИД № 4/2015г. при ЧСИ Д. Н., per. № 804 на КЧСИ, район на действие: Окръжен съд- Бургас. По описа на ЧСИ И. Х., per. № 878, район на действие Окръжен съд - Ямбол, са образувани ИД № 420/2017г. (с длъжници Н. Д. С., П. Д. С. и Д. К. С.) въз основа на процесния изпълнителен лист и ИД № 470/2017г. с длъжник Н. Д. С.. Последните са преместени при ЧСИ С. Д., per. № 917, район на действие Окръжен съд - Смолян, под ИД № 406/2018г. по компетентност, а понастоящем делото е преместено при ЧСИ З. Т. - ИД № 44/2021г., per.№916, район на действие Окръжен съд - Смолян. Дружеството е подало молба за конституиране по делата, образувани при ЧСИ И. Х., като взискател вместо дотогавашния взискател „УниКредит Булбанк“ АД и „АСВ“ ЕАД се явява именно взискател по делата, образувани при ЧСИ С. Д. и ЧСИ 2
З. Т. - като правоприемник на „УниКредит Булбанк“ АД. По посочените изпълнителни производства са извършени множество изпълнителни действия, в т.ч последователно наложени възбрани. Цитирано е ППВС №3/18.11.1980г. на ВС, според което образуването на изпълнително производство прекъсва давността и през времетраенето му давност не тече. Предвид изложеното, дори да се приеме, че последното изпълнително действие по прекратеното изп.дело №46/2010г. на ЧСИ И. М. е вписване на възбрана на 27.09.2010г., то изпълнителното дело се явява прекратено по закон на 27.09.2012г., от която дата започва да тече нова петгодишна погасителна давност до 27.09.2017г., която обаче е прекъсната с образуването на 11.05.2017г. на изп.дело №420/2017г. на ЧСИ И. Х.. Алтернативно се сочи, че съгласно практиката на ВКС, последиците от перемпцията имат процесуален, а не материално правен характер. Наличието на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не погасява действието на изпълнителния лист като изпълнително основание и не погасява материалното право на взискателя. За прекъсване на давността следва да бъде взето предвид всяко изпълнително действие, чието извършване е поискано от надлежен орган. Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
След съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното решение е отхвърлен искът на Д. С. от гр. С. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.С. за приемане за установено в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответника главница и лихви в общ размер от 48 986,26 лв., или 95 808,80 лв., по изпълнителен лист от 01.12.2009г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1982 от 27.11.2009г. по ч.гр.д. № 2666/2009г. на Районен съд – Ямбол, като в полза на ответника е присъдил сумата от 606 лв., направени съдебни разноски. За да постанови съдебния си акт, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е неоснователен на предявеното основание - погасителна давност.
Петгодишният давностен срок за погасяване на вземането не е изтекъл на предявената от ищеца дата – 27.09.2015г., при начална дата на давността 27.09.2010г., на която е извършено последното валидно изпълнително действие действие изп. д. №46/2010 г. на ЧСИ И. М., рег. № 704. С оглед приложимостта на Постановление № 2/1980г. на Пленума на ВС до постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, давността е започнала да тече след настъпилата перемция на 27.09.2012г. и би следвало да изтече на 27.09.2017г., но същата е прекъсната с подадена от банката, чийто правоприемник е ищецът, молба от 11.05.2017г., с която е поискала изпълнителни действия по изп.д.№ 420/2017г. на ЧСИ И.Х., рег. № 878. Дори да се приеме, че давността е започнала да тече от 27.09.2010г., то същата е прекъсната на 28.01.2015г. с предприети 3 изпълнителни действия по вписване на възбрана по изп.д.№ 4/2015г. на ЧСИ Д.Н., рег.№804, тъй като и при настъпила перемция, извършеното в последствие изпълнително действие не е нищожно, а съставлява единствено нарушение на канцеларските правила по водене на изпълнителните дела.
Така постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемите от закона форма и елементи от съдържанието, в развило се надлежно съдебно производство по редовно предявена и допустима искова претенция.
По наведените от въззивната страна доводи и възражения за неправилност, настоящата инстанция намира следното:
Искът е за оспорване правото на принудително изпълнение на вземане по изпълнително дело, като се претендира от съда да приеме за установено по отношение на ответника, взискател по изпълнителното дело, че ищецът, длъжник по същото, не дължи вземането, предмет на изпълнителното производство. Така заявен, искът е отрицателен установителен и има правното си основание в чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
С исковата молба е предявена недължимост на вземане на ответника, правоприемник по договор за цесия на първоначалния кредитор „УниКредит Булбанк“, на главница – 43 489,38 евро и лихви- 5 496,88 евро за периода от 09.12.2008г. до 24.11.2009г., общо 48 986,26 евро, с равностойност от 95 808,80 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 01.12.2009г. по заповед за изпълнение № 1982/27.11.2009г. по ч.гр.д. №2666/2009г. на Ямболския районен съд и е образувано изп.д.№ 46/2010г. на ЧСИ И. М., с район на действие ОС-Бургас, продължено от ДСИ към РС-Смолян под № 426/2010г., продължено от ЧСИ Д. Н., с район на действие ОС-Бургас, под № 4/2015г. и наново образувано и висящо под № 406/2018г. на ЧСИ С. Д., с район на действие ОС-Смолян. Ищцът се позовава на погасяване на вземането по давност с изтичането на петгодишен давностен срок, считано 27.09.2010г., датата на последното валидно изпълнително действие – наложена възбрана по изп.д.№46/2010г. на ЧСИ И.М., до 27.09.2015г., като извършените след посочената дата изпълнителни действия са без правно значение при погасено по давност вземане. И в хипотезата на начална дата на давността – 28.09.2012г., на която поради настъпила перемция е прекратено изп.д.
№4/2015г. на ЧСИ Д.Н., вземанията са погасени по давност, тъй като ново изп.д. е образувано през 2018г. след изтичане на предвидения в закона давностен срок.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, като твърди, че след вписването на 27.09.2010г. на първа възбрана от съдебен изпълнител М., са последвали наложени възбрани по следващите образувани за процесното вземане изпълнителни дела, като вписаната на 29.01.2015г. по изп.д.№ 4/2015г. на ЧСИ Д.Н. възбрана е прекъснала давността и вземането не може да се счита за погасено по давност на 27.09.2015г. Сочат се и други изпълнителни действия – вписани възбрани на 20-21.06.2017г. по изп.д.№ 4
420/2017г. на ЧСИ И.Х. и следващи предприети действия по изпълнение спрямо ипотекирания имот в периода 2018-2020г.
Между страните няма спор по фактите, относно започналото принудително изпълнение за процесното вземане по издаден изпълнителен лист в заповедно производство по ч.гр.д.№ 2666/2009г. на РС-Ямбол, с първоначално образувано изп.д.№46/2010г. на ЧСИ И. М., в последствие изп.д. № 426/2010г. на ДСИ Р. Д. при РС-Смолян, изп.д.№4/2015г. на ЧСИ Д.
Н., изп.д.№420/2017г. на ЧСИ И. Х., изп.д.№406/2018г. на ЧСИ С. Д. и изп.д.
№ 44/2021г. на ЧСИ З. Т. и предприетите в хода на посочените дела изпълнителни действия.
Във въззивната жалба са поставени като предмет на разглеждане във въззивното производства няколко спорни въпроса.
На първо място се оспорва като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че когато са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, новата давност започва да тече от момента на прекратяване на изпълнителното дело, а не от последното действие по изпълнението, в случая - не от наложената на 27.09.2010г. възбрана изп.д. № 46/2010г. на ЧСИ М., а от прекратяване поради настъпила перемция на изпълнителното дело на 27.09.2012г.
Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/940c3763-370f-4e22-9115-6edfb4caa572