Определение № 80 от 09.03.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. гр. Добрич, 09.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Калина Т. Димитрова

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20233200600038 по описа за 2023 година

Производството е по чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба на М. П. Б., ЕГН - ********** от гр.Д., срещу Определение № 553 от 23.12.2022г., постановено по ЧНД № 1170/2022г. по описа на РС – Д., с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Постановление на Районна прокуратура – Д., ТО – Г. Т. от 04.09.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 89/2022г. по описа на Първо РУ на МВР гр.Д., образувано и водено за престъпление по чл.290 ал.1 от НК.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Добричкият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата, установи следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по реда на чл.243 ал.4 от НПК, по повод жалба от М. П. Б. от гр.Д., срещу Постановление на Районна прокуратура – Д. от 04.09.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 89/2022г. по описа на Първо РУ на МВР гр.Д., образувано и водено за престъпление по чл.290 ал.1 от НК.

Видно е, че д.п. № 89/2022г. по описа на Първо РУ на МВР гр.Д. е образувано с Постановление на прокурор при Районна прокуратура гр.Д., за престъпление по чл.290 ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство не е повдигано обвинение на когото и да е за цитираното престъпление. По делото са събирани и приложени различни доказателства, като с постановление от 04.09.2022г. на прокурор при ДРП, наказателното производство по досъдебното производство е прекратено поради липса на извършено престъпление.

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че жалбоподателката М. П. Б. не е от кръга на процесуално легитимираните лица, които имат 1 възможност да атакуват прокурорския акт, не притежава качеството на пострадал от разследваното престъпление и съответно не притежава необходимата активна процесуална легитимация, за да депозира жалбата си срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Въззивната инстанция споделя напълно мотивите на районния съд. Въпреки че в постановлението на РП – Д. жалбоподателката е сочена като пострадало лице, в действителност М. П. Б. не притежава това качество. Както правилно е изтъкнал в мотивите си районният съд, престъплението по чл.290 ал.1 от НК представлява престъпление против правосъдието. С него се засягат обществените отношения, свързани със законосъобразното и правилно осъществяване на правораздаването, а не с честта и достойнството на гражданите.

Това престъпление не е свързано с правата на гражданите и дори и да има претърпени някакви вреди, то те не са пряк и непосредствен резултат от престъплението по чл.290 ал.1 от НК. Поради това при конкретното престъпление и законодателят не предвижда възможността за наличието на пострадало лице по смисъла на чл.74 от НПК, който очертава правната рамка на фигурата на пострадалия в процеса.

Престъплението „лъжесвидетелстване“ по чл.290 ал.1 от НК е престъпление на формално извършване. То засяга или уврежда обществени отношения, свързани с правосъдието, но това престъпление не съдържа в обективната си страна състава на конкретни вредни последици, относими към определено лице. Поради това и формално законът не определя конкретно лице, като пострадал от престъплението по чл.290 ал.1 от НК по смисъла на чл.76 и чл.84 от НПК, които очертават правната характеристика на пострадал в процеса. Съгласно чл.76 от НПК пострадал е лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Тълкуването на чл.76 и чл.84 от НПК сочи, че конкретни пострадали от едно престъпление има само при такова деяние, за което в признаците на неговия състав са предвидени съставомерни вредни последици, т.е., вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият може да се конституира като страна в процеса – като частен обвинител или граждански ищец.

Липсата на съставомерни вреди при престъпленията на формално извършване, каквото е престъплението по чл.290 ал.1 от НК и изобщо всички престъпления против правосъдието означава, че няма причинени вреди. Престъпленията на формално извършване предпоставят увреждане или застрашаване на по-широк кръг обществени отношения, на поширок кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице – пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител, граждански ищец, каквато възможност е налице само при така наречените резултатни престъпления, каквото настоящото процесно престъпление не е.

По тези причини и съгласно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. по н.д. № 2/2002г., ОСНК на ВКС, Наказателно процесуалният кодекс не познава процесуалното качество “пострадал”. Това е материалноправно понятие, което законодателят използва, за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец и частен обвинител 2 по дела от общ характер и частен тъжител по дела от частен характер. В това ТР се сочи още, че нормата на чл.243 ал.4 от НПК също не третира пострадалия като процесуален субект.

С оглед на изложеното Въззивната инстанция приема, че жалбоподателката М. П. Б. няма самостоятелни права в процеса като пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респ. от съда в осъществяване на правомощията му по контрол и законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В такава насока е и константната съдебна практика. Предвид на изложеното по-горе и Районен съд – Д. правилно е оставил без разглеждане жалбата на М. П. Б., като депозирана от нелегитимно лице по смисъла на чл.243 ал.4 от НПК и е прекратил производството по делото.

Въз основа на горното настоящата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което и на осн. чл.243 ал.8 от НПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Определение № 553 от 23.12.2022г., постановено по ЧНД № 1170/2022г. по описа на Районен съд – Д..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3