Решение № 856 от 20.06.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 856

Варна, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XXV състав, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело №

610 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Р.А.А., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Ж.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0442-000044 от 28.02.2023 г., издадена от Началник сектор в ІV

РУ при ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че в оспорения акт е обективирано, че А. е управлявал МПС след употреба на алкохол от 0,5 до 0,8‰, бил е издаден талон за медицинско изследване № 114728/23.02.2023 г., но според кръвното изследване стойността е под 0,5‰, а именно 0,31‰. Изтъква се, че от полицейския служител в талона за медицинско изследване на оспорващия са дадени 25 минути в рамките на града, което се настоява, че е нарушение. Искането е да се отмени оспорваният акт.

В съдебно заседание оспорващият чрез процесуалния си представител – адв. Б., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като сочи и следното: При максимално допустимото време от издаване на талона до даване на кръвната проба – 45 минути, в процесния талон е записано, че се предоставят 25 минути, което е крайно недостатъчно, за да се стигне от мястото, където му е извършена проверката, до кръвния център, където да даде кръвна проба. Изтъква се, че от представените по делото доказателства се установява, че оспорващият е инвалид – с 85% инвалидност, трудно подвижен, със сменени стави. Настоява се, че му е било изключително трудно да се придвижи и да намери транспорт през нощта, когато става проверката и е нямало как фактически да изпълни указаното в талона време от 25 минути, но все пак е отишъл, дал е кръв в кръвния център в рамките на пределно допустимата, съгласно закона норма в населено място – 45 минути, т.е. изпълнено е изискването на закона, дал е кръв, като резултатът е под пределно допустимия, а именно 0,31‰.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Началник сектор в ІV РУ при ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Б.Й, с писмено становище поддържа неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че

ПАМ се налагат не само при извършени закононарушения, но и при непосредствена опасност от извършването на такива правонарушения, като ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са едновременно превантивни и преустановителни. Ответникът настоява, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при положителна проба от дрегера е длъжен да наложи ПАМ, като целта е да се ограничи правото на управление на водач, за който има съмнение за употреба на алкохол. Изтъква се, че законодателят е ограничил времето на прилагане на мярката – до решаване на въпроса с отговорността на лицето или за срок не по-дълъг от 18 месеца, като при условие, че дадената кръвна проба от лицето е отрицателна или под 0,5‰, то тогава отпада необходимостта от приложената ПАМ и СУМПС се връща на отпаднало основание. Сочи се, че наказанието на водача се определя и налага с наказателно постановление или с присъда на съда, а не с издаване на ЗППАМ. Твърди се, че за законосъобразността на наложената ПАМ не е относим резултатът на съдебно химико-токсилогичното изследване /експертиза, а той е относим към въпроса за отговорността на лицето, защото от този момент отпада основанието за прилагането му. Искането е да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата, подадена на 15.03.2023 г. (с оглед клеймото на пощенския плик – л. 6 от делото) е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 07.03.2023 г., предвид отбелязаното от оспорващия на гърба на самата оспорена заповед.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GА № 771611 на 23.02.2023 г. С акта контролните органи са констатирали, че на 23.02.2023 г., в 00:20 ч., в гр. Варна, на ул. „***“ ЮПВ, около 100 метра преди качването на Аспарухов мост, посока център, Р.А.А. управлява собствения си лек автомобил *** с рег. № *** след употреба на алкохол. Посочено е, че водачът е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0045, който показал положителен резултат 0,52‰ в 00:39 часа на 23.02.2023 г. с проба № 05509. В акта е отбелязано, че е издаден Талон за медицинско изследване № 114728 от дата 23.02.2023 г., 01:20 часа. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП. Оспорващият е подписал съставения му на 23.02.2023 г. АУАН, като в графата за обяснения или възражения е вписал „нямам“.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 23-0442-000044 от 28.02.2023 г. Началникът на сектор в ІV РУ при ОД на МВР-Варна налага на Р.А.

ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на А. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН (управлението на А. след употреба на алкохол, предвид извършената проверка с техническо средство, с положителен резултат – 0,52‰) е възпроизведено в заповедта, като е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП и е цитирано съдържанието на посочената за нарушена разпоредба.

Издаден е Талон за медицинско изследване с № 114728, връчен на оспорващия в 01:20 ч. на 23.02.2023 г., с който А. е уведомен, че следва да се яви в МБАЛ „Света Анна – Варна“ до 30 минути от връчването на талона - л. 4 от адм. пр.

Протоколът за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или други наркотични вещества или техните аналози (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2) – л. 24-25 от делото, е съставен от медицински специалист на 23.02.2023 г., в 02:05 ч., като е отбелязано, че закъснението не е по вина на лечебното заведение. От протокола се установява и че лицето е заявило, че е употребило една бира на 22.02.2023 г., следобед и е посочило употребените лекарствени продукти, като медицинският специалист не е констатирал мирис на алкохол, наличие на абстинентни явления, проблеми със съзнанието, проблемни движения на очите или със словесния контакт.

Според постъпилия в ОД на МВР Варна на 01.03.2023 г. (УРИ 442000-3365) Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 190/23.02.2023 г. – л. 5 от адм. пр., заключението е, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето Р.А.А. съдържанието на етилов алкохол е в количество 0,31‰.

Оспорващият е с 85% трайна неработоспособност поради общо заболяване – Прогресивна системна склероза, Синдром Raynaud, първична двойна коксартроза, с наличие на ортопедични импланти на стави, с дата на инвалидизацията – 20.08.2014 г. Според приетото по делото (представено от оспорващия) - Експертно решение № 91299 от 21.09.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД

По отношение компетентността на издателя на акта:

По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1.7. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 10 от адм.пр.), издадена във връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи и на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл.

43, ал. 4 ЗМВР, следва да се приеме, че Началникът на сектор „Охранителна полиция“ в ІV РУ на МВР Варна (предвид Удостоверение рег. № 365000-30468/29.05.2023 г. от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна – л. 23 от делото) е постановил оспорената заповед в пределите на материална си компетентност, респ. същата не е нищожна.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма – чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на МПС с концентрация на алкохол 0,52‰, установена с посоченото в ЗППАМ техническо средство. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към