Решение № 17011 от 20.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17011 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110102923 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н.

Г. Б. и Г. К. Б., с която са предявени следните установителни искове:

- искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 2047.94 лева – незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот – апартамент № 21, находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл....., за периода 01.05.2019г. – м.04.2021г., както и за сумата от 53.36 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода м.08.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК– 27.09.2022г., до окончателното плащане;

- искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за сумата от 312.71 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 08.09.2022г. и 10.96 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г. – 08.09.2022г.

Сумите се претендират при условията на пасивна солидарност. Ищецът твърди, че ответниците, като собственици на процесния имот, са задължени да заплатят стойността на потребената за жилището топлоенергия и цената на осъщественото дялово разпределение, но не са сторили това. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните 1 искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52117/2022г. по описа на СРС, 55-ти състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по повод постъпили възражения. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач. Претендира разноски.

Ответниците оспорват исковата претенция по основание и размер с твърдения, че не се намират в облигационно отношение с ищеца. Правят възражение, че претендираната стойност на топлинна енергия не е правилно разпределена, като сумите се претендират въз основа на изготвени от ищеца документи. Оспорват да са изпадали в забава, както и правото на ищеца да претендира суми за дялово разпределение. Оспорват да е налице основание за дължимост на претендираните вземания при условията на солидарност, доколкото не били ангажирани доказателства процесният имот да е ползвал за семейно жилище и задълженията във връзка с него да са били за нужди на семейството. При условията на евентуалност, навеждат възражение за изтекла погасителна давност.

Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по делото.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от м.04.2016г. и заявление /л.33-35/ от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Решението на ОС на ЕС обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. По делото не е представен сключения договор, но е налично заявление от упълномощено от ЕС лице, както и протокол от ОС на ЕС, които доказателства са достатъчни, за да се приеме, че воля това дружество да извършва услугата дялово разпределение, е изразена. Както се посочи, доказателства за промяна на волята на ЕС не са налични. Освен това, обстоятелството, че именно това дружество е било задължено и е извършвало услугата за дялово разпределение се доказва от заключението по съдебнотехническата експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез 2 индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Видно от представените по делото доказателства, ответниците Г. Н. Б. и Н. Г. Г.-Б. в рамките на исковия период са собственици на топлоснабдения имот – апартамент № ...., 3 находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл.... От съдържанието на документите съдът извежда, че ответниците са придобили имота при равни квоти, като няма данни имотът да е придобит по време на брака на ответниците, поради което не може да се приема за придобит в режим на съпружеска имуществена общност. При все това, на ищецът изрично е указано, че не сочи доводи и доказателства от къде произтича твърдяната от него пасивна солидарност.

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответниците в рамките на исковия период са съсобственици на процесния имот по силата на придобиването му чрез покупко-продажба. Като собственици на имота те се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците. В настоящото производство като доказателство е приобщен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.06.1991г. за апартамент 21, находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к. „Д.“, бл. ...., и изводите на съда за наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството на ответниците на собственици на имота се доказва. Изводите на съда не се основават на приложеното по делото писмо на л. 29-30 от делото. Ето защо, относимост към този въпрос по спора няма приложеното към отговора на исковата молба решение по в.гр.д. № 15548/2017г. на СГС. Релевира се и възражение за вида на отговорността на ответниците – дали е солидарна или разделна. Качеството на потребители на енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване. Облигационното отношение между страните се урежда въз основа на публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение. Ето защо и при горните данни съдът намира, че задълженията за топлинна енергия и мораторна лихва за исковия период са в тежест на ответниците. Няма основание обаче по чл. 32 СК те да отговарят солидарно за тези задължения.

По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за процесния период и досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла погасителна давност.

За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.

Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че 4 същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. приложени в Наредба№ 16-334. През процесния период има представени отчети на уреди и водомери за 2020г. и 2021г., подписани от потребителя. За двата отчетни периода няма служебно начислена енергия.