Решение № 564 от 30.06.2014, Окръжен съд - Разград

Р

Е Ш Е Н И Е

30.VІ.2014

Разград

21

Номер

Година Град

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

28. ІV.

2014 съд

На Година

В публично заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА секретар:

М.Н. Председател

2013

ТЪРГОВСКО като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

86 дело номер по описа на РОС за година.. съобрази следното:

Производство по реда чл.365 и сл.ГПК.

Образувано е по иск на „M. K.”ЕООД, предявен в качеството му на длъжник в производство по търговска несъстоятелност по т.д.№44/2013г. на РОС, възразил срещу приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания на „R. (B.)”ЕАД.

С молбата си, ищецът сезира съда с отрицателно установителен иск, предявен по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ против ТБ”R. (B.), ***, за установяване несъществуването на предявени от банката вземания, приети от синдика и одобрени като такива от съда по несъстоятелността до размера на 686 059,18лв. по Договор за банков кредит от 25.VІ.2008г. и до размера на 1 487 084,07лв. по Договор за банков кредит от 25.VІ.2008г., твърдейки унищожаемост на кредитните договори поради сключването им при заплаха и измама.

В предоставен му срок за отстраняване нередовност на исковата молба, с допълнителна „молба - уточнение” ищецът категорично заявява, че не предявява иск за унищожаемост на договорите. В петитум, формулира искане за установяване несъществуване на предявеното от банката и одобрено от съда по несъстоятелността вземане. Унищожаването на договора се сочи не като установим, а като настъпил факт, релевиращ основателността на предявения отрицателно установителен иск. Счита, че ефекта на унищожаването на кредитните договори е настъпил с подаденото по реда и в срока на чл.69 ТЗ възражение, за което твърди, че има „правопресекателен характер”.

С депозирана в срока на чл.37 ГПК допълнителна искова молба, заявява, че поддържа иска и оспорва направените с отговора на ответника възражения за недопустимост и неоснователност на същия.

Претендира разноски.

При редовност на призоваването, ищецът не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество на иска публично с.з.

В законоустановения и предоставен му за това срок, ответното

ТБ”R. (B.)ЕАД на 12.ХІІ.2013г. е депозирало отговор, с който оспорва предявеният срещу него отрицателно установителен иск, както следва:

І. Оспорва иска като недопустим поради наличие на влезли в сила за същото вземане съдебни актове, визирайки като такива издадени за същите вземания заповеди за незабавно изпълнение, постановени срещу ищеца в заповедно производство по чл.41 ГПК.

2. Твърди недопустимост на иска като целящ заобикаляне на предвидената по см. на чл.69 ТЗ защита поради предявяването му свръх заявеното с възражението му по чл.692 ТЗ.

Твърди, че с иска, несъществуването на вземането се обосновава с настъпила по отношение на договорите недействителност, в какъвто смисъл ищецът не е възразил по реда на чл.690 и сл ТЗ. Позовавайки се на конститутивния характер на иска за унищожаване на договорите, счита за недопустимо предявяването и разглеждането му с предявимия по чл.69 ТЗ установителен иск.

ІІ. Оспорва иска като неоснователен; Оспорва изложените в обстоятелствената част на молбата твърдения за настъпила към дата на предявяването му недействителност под формата на унищожаемост; Твърди валидност на договорите, дължимост и предсрочно настъпила изискуемост на вземанията, наличие на солидарно обвързваща ищеца отговорност.

В с.з., чрез процесуално представляващият го юриск. Табакова, както и с депозирани в срок писмени бележки, ТБ”R. (B.)ЕАД поддържа депозираните с отговорите си възражения за недопустимост и неоснователност на исковете.

Пледира за отхвърлянето им и за присъждане на доказано направени по делото разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл. 235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска: Наличието на процесуална легитимация на страните, съдът констатира след извършена служебна справка по реда на чл.

23, ал.4 от ЗТР в търговския регистър.

При дължимата се в този смисъл преценка, предвид специалните изисквания на чл.694 ТЗ досежно процесуалната легитимация на страните, съдът изиска служебно преписка по т.д.№44/2013г. по описа на РОС и установи:

Ищецът е длъжник в производство по несъстоятелност, открито с Решение № 51/26.VІІІ.2013 по т.д.№44/2013г. на РОС, обявено по партидата му в ТР на 26.VІІІ.2013г.; Ответникът легитимира качеството си на кредитор, с предявени по реда и в срока на чл.685 ТЗ вземания, основани на договори за банков кредит, сключени с ищеца на 25.VІ.2008 г. , в качеството му на солидарно съзадължило се с кредитополучателя лице и на основание, ползващи се със стабилитет заповеди за незабавно изпълнение, издадени срещу него в заповедно производство по чл.

417 ГПК(вж. Заповед №1241/12.ІV.2013г. по ч.гр.д.№2185 на РсРС . на л.98 и на л.176-аповед №1215/10.ІV.2013 по ч. гр.д.№2177/13 на РсРС). Стабилитета на цитираните заповеди настъпва, след оттегляне на подадените от длъжника възражения по чл.414 ГПК и след прекратяване, на образуваните по иск на „Р.” производства за установяване съществуването на вземанията по реда на чл.42 ГПК. Въз основа на цитираните заповеди за незабавно изпълнение, в полза на ответника и срещу ищеца са издадени изп. листи. С издадените заповеди, сезирания с производството по чл.417 ГПК съд е приел, че вземанията, размерът и изискуемостта на вземанията се основават на редовен от външна страна документ.

В изготвения от него списъка с приетите вземания, синдикът е приел процесните такива като основани на посочените по горе договори и съдебни актове. Вземанията са прието от синдика като обезпечени в полза на ответника с учредени върху имуществото на ищеца-длъжник Договори за особен залог и договорни ипотеки, обективирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 5, том VIII, рег. № 11576, дело № 763/ 25.06.2008 г. на нотариус Р. П., вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 9252/ 25.06.2008 г., акт № 169, том VII, дело № 5873/2008 г., както и в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 126, том VI, рег. № 11521, дело № 708/ 19.10.2009 г. на нотариус Р. П., вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 14160 / 19.10.2009 г., акт № 13, том V, дело № 7174/2009 г.

С подадени по реда и в сроковете на чл.690 и сл ТЗ длъжникът е оспорил приетите от синдика вземания на ответника.

В развилото се по реда на чл.692, ал.3 ТЗ производство, със свое Определение №263/22.ХІ.2013г. съдът по несъстоятелността е одобрил изготвения от синдика списък с приети вземания, с включване на предявените такива от ответника, като е оставил без уважение оспорващото съществуването им, възражение на длъжника. Одобреният от съда списък е обявен в ТР на 25.ХІ.2013г.

Налице е относимост между предявените, оспорени и приети в производството по несъстоятелността вземания с вземанията, предмет на предявения по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ отрицателен установителен иск. В този смисъл, искът се явява допустимо предявен.

Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Искът е установителен, предявен, при позоваване на специфично предвидените в ТЗ предпоставки за допустимостта му. Възможен предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане. Т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица, които имат и качеството на кредитор и длъжник в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ.

Предпоставяйки провеждането на предвидената по чл.69 ТЗ защита, с развило се преди това производство по оспорване на вземането или на неговата обезпеченост по реда на чл.69 ТЗ, законодателят е обусловил интереса от предявяването му срещу кредитор, чието вземане е било прието.

По см. на чл.692, ал.3 ТЗ, условие за редовност на производството по оспорване на вземането е провеждането му при задължителното участие на длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва и на кредитора, оспорил приетото или неприето вземане. Т.е.,императивността на цитираната норма следва да се разбира не само в смисъл на задължителна за допустимостта на иска по чл.694 ГПК „фаза” на производството, но и като норма, определяща активно и пасивно легитимираните по този иск страни.

Доколкото искът е предявен като отрицателно установителен такъв, то по правилото на чл.124 ГПК за него важат общите изисквания за допустимост, предпоставящи наличието на интерес от търсената по този ред защита. От материалите по т.д.№44/2013г. на РОС се следва за установено, че несъстоятелният длъжник е и страна по материализиращата вземането сделка .

С отговора си, възразявайки срещу допустимостта на иска, ответникът счита, че вземането е установено с влезли в сила съдебни актове, поради което пререшаването на спора за същото вземане, между същите страни и на същото основание е недопустимо. Така направеното възражение не се споделя от съда, който намира, че постановените в заповедното производство нямат характер на влезли в сила и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове. По аргумент на чл.296 и сл. ГПК със сила на пресъдено нещо, задължаваща съобразяването им от съда в последващо производство, се ползват влезлите в сила и постановени в исково производство съдебни решения, какъвто статут ЗНИ не притежават.

Заповедите за незабавно изпълнение се явяват постановени в едно извънсъдебно, едностранно развило се до постановяването им производство и при дължима преценка единствено за редовност на материализиращия вземането документ от външна страна. С влизането им в сила, настъпва стабилитет с последиците на чл.40 ГПК, преклудиращ правото на възражение по чл.41 ГПК , но не и предвидената в интерес на длъжника, искова защита по чл.424 ГПК, срещу липсата на материалноправните предпоставки за издаването й или напр.по чл.43 ГПК.

Обобщавайки изложеното, съдът намира, че така повдигнатото от ответника възражение, предвид стабилитета на издадените за процесните вземания заповеди за незабавно изпълнение, касае спора по същество, а не допустимостта на производството.

Доколкото преценката за допустимостта на иска, по см. на чл.130 ГПК е служебно дължима, отчитайки аналогия на предвидената по реда на чл.424 ГПК защита с предприетата такава по реда на чл.69 ТЗ, предвид заложената по воля на законодателя идентичност в предмета, характера на иска и страните в тези производства, съдът намира , че от интерес за правото е разрешаването на въпроса: налице ли е колизия между двете производства и е ли е основание за недопустимост на иска по чл.694 ТЗ, факта на непредявен в сроковете и по реда на чл.424 ГПК иск.

По този въпрос съдът намира, че за допустимостта на настоящия иск са приложими изискванията на ТЗ, предвид отношението му на специален по отношение на предпоставките, легитимиращи страните в това производство. Като преклузията на предвидените в чл.424 ГПК срокове в случая следва да се отнесе към момент на узнаване/намиране на новооткритите и обстоятелства и доказателства, на които длъжникът основава допустимостта на производството за преразглеждане дължимостта на вземането, индивидуализирано като предмет на спора в заповедното производство.

В своята задължителна за съдилищата практика по чл.29 ГПК, ВКС приема за недопустимо предявяването на конститутивния по характера си иск за унищожаемост на материализиращия вземането договор в производството по чл.424 ГПК.

Като ВКС приема, че основанията на които ищците предявяват исковете си по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл.27 и сл. ЗЗД са преклудирани от действието на самата заповед по чл. 417 ГПК и не могат да се предявяват по исков ред. Целта на така предявения иск е при евентуалното му уважаване и обратното действие на унищожаемостта по отношение на процесната клауза(за солидарна отговорност), ищецът да се защити срещу издадената срещу него заповед по чл. 417 ГПК.