Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 283 от 24.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 481/2026
Вид
Решение № 283
Подписан
24.09.2026
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Стара Загора, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20265500500481 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на „М.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от изпълнителният директор В.Г.С., действащ чрез юрк.Б. Р., срещу решение № 370/20.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 3859/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и като необосновано.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че с поисканите от дружеството-въззивник на 26.07.2017 г. и 09.07.2018 г. прилагания на изпълнителни способи- налагане на възбрана и налагане на запор върху банковата сметка на длъжника не е било прекъснато теченето на погасителната давност за оспореното като погасено вземане.

С оглед на това се твърди, че при неправилно приложение на материалноправните норми, уреждащи института на погасителната давност, 1 първоинстанционният съд е приел, че вземането е било погасено преди подаването на молбата до ЧСИ Г.И. през 2022 г. за образуване на новото изпълнително дело.

Претендира се отмяната на първоинстанционното решение постановяване на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен. и

Претендира се и присъждането на направените по делото разноски и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок въззиваемият Р. Х. Р., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, представляван по пълномощие от адв. М. Г., е подал отговор, с който е оспорил основателността на жалбата.

Изложени са доводи за обоснованост на изводите на първоинстанционният съд, че подадените от „М.“ АД на 26.07.2017 г. и 09.07.2018 г. до ЧСИ К.А. молби са налагане на възбрана и за налагане на запор върху банкови сметки не са прекъснали теченето на давностния срок, т.к. липсват доказателства за тяхната редовност - посочени от взискателя конкретни способи на принудително изпълнение, заплатени авансови такси, възлагане на правомощия на ЧСИ К.А. по реда на чл.18 от ЗЧСИ.

Предвид това според въззиваемия съответен на материалния закон бил и направеният от съда правен извод, че погасителната давност от 5 години е била изтекла към момента на образуване на второто изпълнително дело от ЧСИ Г.И. през 2022 г., т.к. по делото не е било установено за петгодишния период, започнал да тече от 26.06.2015 г., по изпълнителното дело на ЧСИ К.А. да са били поискани от взискателя, респ. извършени от съдебния изпълнител действия, с които теченето на погасителната давност е било прекъсвано.

Претендира се потвърждаването на обжалваният съдебен акт и присъждането на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество не се представлява законен или процесуален представител.

Въззиваемият се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждането на разноски.

2

Съдът, като обсъди твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който се оспорва съществуването на вземането на „М.“ АД в общ размер от 12 167,77 лв., чието принудително събиране е предмет на изп.№ 2731/2022 г. по описа на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, поради погасяването му по давност.

Ищецът е основал иска си на твърдения, че за вземане на „УниКредит Булбанк“ АД срещу него е бил издаден изпълнителен лист на 22.07.2011 г., въз основа на който е било образувано изп.д.№ 1410/2011 г. по описа на ЧСИ К.А., с рег. № 766 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора. В рамките на изпълнителното производство срещу имуществото му било извършвано принудително изпълнение до 23.10.2014 г., а на 27.09.2019 г. делото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Междувременно по силата на цесия от 04.12.2012 г. „М.“ АД придобило вземането на „УниКредит Булбанк“ АД, и по негова молба от 07.09.2022 г. било образувано изп.№ 2731/2022 г. по описа на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора за събирането на това вземане.

Ищецът счита, че последното действие, с което погасителната давност на вземането е била прекъсната, е било на 23.10.2014 г. и в последвалият срок от повече от пет години до прекратяването на изп.д.№ 1410/2011 г. по описа на ЧСИ К.А., с рег. № 766 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, други такива действия не били извършвани.

Ето защо счита, че вземането е погасено по давност, а изп.№ 2731/2022 г. по описа на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора е образувано при липсата на изпълняемо право на взискателя „М.“ АД.

С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило иска като 3 неоснователен, като е развило съображения, че след 23.10.2014 г. „М.“ АД е правило пред ЧСИ К.А., а впоследствие пред ЧСИ Г.И., надлежни искания за извършване на действия на принудително изпълнение, с които е прекъсвало теченето на давностния срок.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск, т.к. е приел, че вземането на „М.“ АД срещу Р. Х. Р. се е погасило по давност преди образуването на изпълнителното дело на ЧСИ Г.И., т.к. след 2014 г. не са били извършвани изпълнителни действия, с които давността да е била прекъсвана.

Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са установени правилно от Районен съд – Стара Загора след извършен и съобразен с процесуалните правила пълен и всестранен анализ на всички събрани доказателства, въз основа на който са направени обосновани фактически и правни изводи, последните от които изцяло в съответствие с материалния закон.

Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че с поисканите от дружеството-въззивник на 26.07.2017 г. и 09.07.2018 г. прилагания на изпълнителни способи - налагане на възбрана и налагане на запор върху банковата сметка на длъжника давността на е била прекъсната, е неоснователно.

В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че за да е налице редовно искане от взискателя до съдебния изпълнител за извършване на изпълнително действие, годно да прекъсне давността, то следва да бъде направено конкретно чрез посочване на определен способ на принудително изпълнение.

Искането за налагане на запор на банкови сметки не представлява посочване на конкретен способ на принудително изпълнение.

В този случай надлежното упражняване на процесуалните права от взискателя изисква той да посочи запор върху банковите сметки на длъжника в коя банка или в кои банки иска да бъде наложен.

Искането за налагане на възбрана също не е редовно, ако не е посочен 4 конкретен недвижим имот, принудителното изпълнение. върху който следва да бъде насочено

Само в такъв случай съдебният изпълнител ще може да поиска от съдията по вписванията да впише възбраната, а впоследствие и да предприеме действия по опис и публична продан на имота.

От приетото по почин на въззивното дружество писмено доказателство – удостоверение изх.№ 25601/06.11.2025 г. на ЧСИ К.А., с рег. № 766 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, не се установява с молбите си от 26.07.2017 г. и 09.07.2018 г. до съдебния изпълнител дружеството да е поискало извършването на конкретни изпълнителни действия, които да прекъсват погасителната давност.

На следващо място следва да се има предвид, че давността се счита прекъсната с искането, ако изпълнителното действие бъде предприето, или ако не е предприето от органа на принудително изпълнение преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора.

Искането ще прекъсне давността, дори да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

В случая няма никакви доказателства дали исканията на въззивното дружество, обективирани в молбите от 26.07.2017 г. и 09.07.2018 г., са били редовни, дали ако не са били редовни взискателят е изпълнил своевременно указанията на съдебния изпълнител, както и дали в крайна сметка поисканите с тях действия са били извършени и кога, или ако не са били извършени - дали причината, поради която съответното действие не е било предприето от органа по изпълнението, не зависи от волята на взискателя.

С оглед на тези съображения неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за неправилно приложение на материалноправните норми, уреждащи института на погасителната давност, т.к. законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че след 2014 г. до датата на образуване на изпълнителното дело на ЧСИ Г.И. взискателят не е поискал и не са били извършени изпълнителни действия, с които давността да е била прекъсната.

По изложените съображения Окръжен съд – Стара Загора намира първоинстанционното решение е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

5

Относно разноските:

При този изход на делото въззиваемият има право на разноски, които са в размер на 210 евро.

Относно обжалваемостта на настоящия съдебен акт:

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението по настоящото въззивно дело подлежи на касационно обжалване, т.к. цената на иска е над 10 000 лв.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во и чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 370/20.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 3859/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „М.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от изпълнителният директор В.Г.С. да заплати на Р. Х. Р., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, сумата от 210 евро /двеста и десет/ - разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6