Решение № 1248 от 18.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1248 гр. София, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110150628 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

18.02.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 50628/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от АНДР. Н. Ж. срещу „................“ ООД, в която се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на сключен трудов договор от 09.11.2020 г. за длъжността „Стругар“, като било договорено 1 трудово възнаграждение в размер на 2293,88 лева. Поддържа, че на 20.07.2021 г. била връчена Заповед № КТ 21-35/01.07.2021 г., с което ответникът бил прекратил трудовото правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Навежда довод, че уволнението е незаконно. Излага съображения, че ответникът дължал обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение в размер на 3058,50 лева за периода от 20.07.2021 г. до 30.08.2021 г. Твърди, че също така се дължало обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 дни, което било в размер на 417,00 лева. Поддържа, че за периода от 06.07.2021 г. до 30.07.2021 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност, когато работодателят го поканил да получи заповедта за наложеното дисциплинарно наказание. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени претендираните парични суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Поддържа, че между страните е било налице трудово правоотношение, което било възникнало въз основан на трудов договор за посочената от ищеца длъжност и трудово възнаграждение. Навежда доводи, че на ищеца не му е връчвана на 20.07.2021 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с наложено дисциплинарно наказание. Излага съображения, че на 27.06.2021 г. прекия ръководител на ищеца бил констатиран, че твърдосплавен райбер е бил счупен, което било съобщено на управителя на ответника, който изискал обяснения, тъй като счупването можело да се получи единствено при груба небрежност и неспазване на производствената технология. Твърди, че на 28.06.2021 г., управителя на дружеството бил получил от ищеца съобщение по телефона, че последният прекратявал отношенията си с дружеството.

Поддържа, че на 29.06.2021 г. и 30.06.2021 г. ищецът не се бил явил на работа, като бил търсен и от представители на дружеството, но не бил намерен, което обуславяло наличието на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Навежда доводи, че на 29.06.2021 г. все пак ищецът е бил намерен, но отказал да дава обяснения, като на 01.07.2021 г. след като ищецът не бил дал обяснения и не бил представил болничен лист, който да оправдае отсъствието му, работодателят наложил дисциплинарно наказание. Развива съображения, че на 05.07.2021 г., ищецът се бил явил в офиса на дружеството, където в присъствието на двама свидетели му била връчена заповедта за уволнение, като обосновава, че са спазени изискванията на закона при извършване на уволнението. Твърди, че на 20.07.2021 г., ищецът се бил явил в офиса на дружеството, където му била предадена оформената трудова книжка.

Сочи, че се узнал за болничния лист едва с получаване на исковата молба. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Подадена е насрещна искова молба от „................“ ООД срещу АНДР. Н. Ж., като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 09.11.2020 г. за длъжността „Стругар“, при уговорено месечно възнаграждение в размер на 2293,88 лева. Поддържа, че по договора бил уговорен срок за прекратяване от 60 дни.

Навежда доводи, че ответника бил напуснал самоволно работа, като бил нарушил трудовата 2 дисциплина, което довело до налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Излага съображения, че на 27.06.2021 г. управителя на дружеството бил констатирал счупването на твърдосплавен райбер, което можело да се случи при грубо нарушаване на технологията, като при поискани обяснения на 28.06.2021 г. бил получил съобщение от ответника, че прекратява отношенията си с дружеството. Твърди, че на 29.06.2021 г. и на 30.06.2021 г. ответника не се бил явил на работа, което било нарушение на трудовата дисциплина, а на 30.06.2021 г. след разговор по телефона бил заявил, че няма да дава обяснения и че е приключил с дружеството. Поддържа, че със Заповед от 01.07.2021 г. бил прекратен трудовия договор, поради наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Сочи, че на 05.07.2021 г. на ответника била връчена уволнителната заповед, а на 20.07.2021 г. му била предадена оформената трудовата книжка. Навежда доводи, че с оглед нормата на чл. 221, ал.

1 КТ ответникът дължал сумата от 4587,76 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната искова молба, като се сочи, че претенцията е неоснователна. Твърди, че не оспорва наличието на трудовото правоотношение, както и длъжността и възнаграждението. Поддържа, че не бил нарушил трудовата дисциплина, което аргументира подробно. Навежда доводи, че не отговаря на истината, че на 05.07.2021 г. му била връчена уволнителната заповед, като заповедта за уволнение била антидатирана. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

I. От фактическа страна.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че са се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на сключен трудов договор от 09.11.2020 г. за длъжността „Стругар“, като било договорено трудово възнаграждение в размер на 2293,88 лева.

Представен е Трудов договор от 09.11.2021 г., като се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение за длъжност „Стругар“, като в клаузата на чл. 8 са постигнали съгласие, че срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е 60 календарни дни.

От Заповед № КТ 21-35/01.07.2021 г. се установява, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяване на АНДР. Н. Ж. на работа в два последователни работни дни. В заповедта (л. 42 в кориците на делото) е посочено, че същата е връчена на ищеца на 05.07.2021 г., като положеният подпис не е оспорен.

Представен е Болничен лист № 20211841385, като се установява, че ищецът е бил в отпуск поради неработоспособност за периода 06.07.2021 г. до 30.07.2021 г.

Приложени и неоспорени са 3 бр. присъствени листове за 26.06., 29.06. и 01.07, като 3 се установява, че единствено присъственият лист за 26.06. е подписан от ищеца, а в другите два листа липсват положени подписи и изписани имена на ищеца.

От Представен препис от трудова книжка се установява, че работодателят е удостоверил, че ищеца има право към 01.07.2021 г. на 4 дни платен годишен отпуск.

По реда на чл. 183 ГПК, съдът е извършил констатация от оригинал на трудова книжка на ищеца в открито съдебно заседание от 29.11.2021 г., като последното вписване в трудовата книжка е било от ответника и е отбелязано, че основното трудово възнаграждение е в размер на 2293,88 лева.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл.

347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Иванка Т и св. Елеонора А.

От казаното от св. Т се установява, че работи при ответника като ръководител производство. Изяснява, че знаела за какво бил правния спор – за самоотлъчка на ищеца, като трудовото правоотношение било прекратено. Имало спор за скъп инструмент, който се използвал в производството и бил счупен. Ищецът я бил уведомил за това, а след което свидетелят била уведомила управителя на дружеството, като на място след това питали защо бил счупен инструментът, но ищецът не бил дал много ясни обяснения, след което казал, че ще си изработи предизвестието и повече не иска да работи във фирмата. Това се случило в деня, когато се счупил инструмента, а от следващия ден Андрей не бил идвал повече на работа, нито дал обяснения за това, нито се обадил за да обясни. Свидетелства, че му звъннала и получила някакво обяснение за това защо ищеца не бил отишъл на работа, като изяснява, че правела това тъй като причините можели да са други, като по телефона ищецът й казал, че не желае повече да се занимава с фирмата и да работи при тях. Събитието се било случило на 27.06., като на 28.06 ищецът не бил отишъл на работа, а свидетелят му се обадила на 29.06 или на 30.06, като при позвъняването била с управителя, като когато звъняла на 28.06. в края на работното време ищецът повече не се бил явявал на работа.

Сочи, че обяснението било на 29.06. или на 30.06. Свидетелства, че е пряк ръководител на ищеца на производствената площадка, поради което имала задължение да му се обади.

Изяснява, че ако някой не отивал на работа и не се бил обаждал, тя се обаждала, за да види дали е здравословен проблем и да знае дали може да разчита на работника или служителя, като сочи, че искала обяснени защо ищецът не се бил явил на работа. Установява, че управителя на дружеството е бил наясно с това обяснение, като нямало как през него да се случат нещата. Но знаел, тъй като имало вайбър корепонденция, която управителя й бил показал, като пишело, че ищеца не искал повече да се занимава с дружеството.

4

При разпита на св. А се установява, че същата се намира в брак с управителя на ответното дружество, като работи в последното като юрисконсулт, ТРЗ и административен помощник – в счетоводството и юридическия отдел. Свидетелства, че знае за какво е правния спор, като историята започнала поради неявяване на ищеца на работа в два последователни дни, защото на 27.06. или 28.06., управителят й бил казал, че Андрей щял да дойде да си пусне предизвестие за напускане. Свидетелства, че след това се получила информация, че ищеца не се бил явил на работа в два последователни дни на 29.06. и 30.06., като последният бил търсен от прекия ръководител, за да даде обяснения защо не се явява.

Свидетелства, че след това на 01.07. бил говорил с управителя на дружеството, за да даде обяснения, като същият ден й били казали да подготви заповед за уволнение, поради неявяване на работа в два последователни дни. Установява, че не знае причините, но първоначално й било казано, че ищеца ще си пусне предизвестие, като тя очаквала да подаде молба, защото тя била ТРЗ, но това не се било случило. Сочи, че била разбрала, че ищецът бил търсен на 29.06. и 30.06 от прекия ръководител, за да даде обяснения, но така и не бил получен конкретен отговор защо не бил на работа. Свидетелства, че след това на 05.07. била връчена заповедта за уволнение и другите документи, като същия ден, когато ищецът присъствал пак му били искани обяснения, но не получили конкретен отговор, а ищеца просто казал, че е приключил с тях. Изяснява, че тя лично била връчила документите, като ищецът бил в добро настроени спрямо тях, но не получили обяснение защо не се бил явявал на работа.