Решение № 532 от 22.05.2020, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 532, 22.05.2020г., гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, на деветнадесети май, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА при секретаря З.К. в присъствието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 843 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, , подадена чрез пълномощника адв.П.Х. против наказателно постановление № 02-0002066/ 06.02.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.5, т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Сочат се доводи за незаконосъобразност с искане за изменение на постановлението, чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция и приложение на чл.415в, ал.1 от КТ.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от лице с процесуална легитимация и е допустима.

Като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното :

На жалбоподателя ***, ЕИК *** е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че в качеството на работодател, при командироването на работника *** на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, по маршрут Белгия-България е издал заповед за командировка № 31-19а/26.08.2019г. /за срок от 04.09.2019г. до 08.09.2019г. със задача превоз на товари/, в която не е посочил информация за финансовите условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари, парспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж, както и начина, както и начина на тяхното уреждане, в нарушение на на чл.5, ал.5, т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Нарушението е установено от инспектор Н.П.К. при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на ***. На жалбоподателя е била връчена призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК със задължение за представяне на документи.

Констатациите от извършената проверка са обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1936951/16.12.2019г., приложен към административнонаказателната преписка.

За съставения акт до жалбоподателя е изпратено съобщение на основание чл.416, ал.3 от КТ, тъй като обратната разписка, с която е изпратен акта се е върнала с отбелязване, че получателят се изместил на друг адрес. Към преписката е приложен протокол за публикуване на съобщения по чл.61, ал.3 от АПК, чл.416, ал.3 от КТ, чл.79, ал.2 от ЗТМТМ и на призовки и покани по АПК и ЗАНН на интернет страницата на ИА“ГИТ“ от 06.01.2020г.. След изтичане на законния срок възражения по акта не са депозирани.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.5, т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева.

В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните основания за отмяна. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34, ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения шестмесечен срок за издаването му.

Безспорно е, че жалбоподателят е работодател. Съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ “работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Установената с акта фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от показанията на свидетеля Н. К., от приложените писмени доказателства, в т.ч. заповед за командировка № 31-19а/26.08.2019г. и протокола за извършена проверка, като по същество не се оспорва от жалбоподателя.

Безспорно се установява, че жалбоподателят, като работодател не е изпълнил задължението си, предвидено в чл.5, ал.2, т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а именно че командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, която да съдържа финансовите условия на командировката или специализацията - пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане. В издадената от законния представител на дружеството заповед не са посочени пътни, дневни и квартирни пари, парспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж, както и начина, както и начина на тяхното уреждане.

Според чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева. Установеното нарушение се изразява в неизпълнение на задължение, регламентирано в нормативен акт от трудовото законодателство. Същото не се отнася до правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което същото е съставомерно по чл.414, ал.1 от КТ. В конкретния случай не са налице предпоставки за приложение на привилегирования състав на чл.415в от КТ. Разпоредбата на чл.415в от КТ е приложима за нарушения, които са отстранени веднага след установяването им, и от които не са произлезли вредни последици за работници и служители. Същата обаче е неприложима в конкретния случай, тъй като нарушението не е било отстранено веднага след установяването му, а 7 дни по-късно. С жалбата е представено заверено копие на заповед № 20/ 23.12.2020г., с която управителят на дружеството е отменил предходната си заповед № 31-19а/26.08.2019г. и е посочил финансовите условия на командироването на работника ***, съгласно изискванията на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Действително чл.415в, ал.1 от

КТ не визира конкретни времеви параметри относно отстраняването на нарушението, но критерия за преценката за маловажност се явява обстоятелството, нарушението да е било отстранено веднага, т.е. непосредствено след установяването му. В случая това изискване не е било изпълнено.

Действително не са налице доказателства за реално настъпили вредни последици за работника Стоянов, но следва да се отчете обстоятелството, че за времето до отстраняване на нарушението за работника е била налице правна и финансова несигурност относно условията на командироването му, поради което привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ не може да намери приложение. Наложената имуществена санкция е определена в размер на предвидения минимум в чл.414, ал.1 от КТ, като административнонаказващия орган е отчел краткия срок за отстраняване на нарушението, след неговото установяване. Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002066/ 06.02.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.5, т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юристконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател : /П. Георгиева/

Вярно с оригинала: Д.М.