Решение № 174 от 17.04.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 704/2023
- Вид
- Решение № 174
- Подписан
- 17.04.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 174 гр. Варна, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мая Недкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Мая Недкова Търговско дело №
20233100900704 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез пълномощник срещу "АРТИСАНС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 205591527, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост", ул. „Под игото" №39А, представлявано от управителя К. М. Г., искове, както следва:
- с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 вр. чл.88 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 32 175,80 лева / тридесет и две хиляди сто седемдесет и пет лева и 80 ст./, платена по сключен между страните Договор №****, развален считано от 29.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното заплащане на сумата -с правно основание чл.92 от ЗЗД вр. чл. 9.3 от Договора между страните , за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1787,60 дева /хиляда седемстотин осемдесет и седем лева и 60 ст./ представляваща дължима неустойка за периода 06.06.2023г. – 15.06.2023г.
Претендира се присъждане и на сторените поделото разноски.
В исковата молба ищеца твърди, че с ответника се намират в облигационна връзка по силата на сключен на 24.10.2022г. с ответното дружество Договор №**** за изработка, доставка и монтаж на мебели. Ответника в качеството си на изпълнител, се е задължил да извърши изработка, доставка и монтаж на мебели съгласно заявка за изпълнение, по спецификация на изпълнителя, а ищеца, в качеството му на възложител да заплати договорената съгл. чл. 2.2. от договора цена в размер на 35 752.00 лева с ДДС, платима съгласно чл. 3.2 от договора както следва: 70 % от общата стойност на поръчката, възлизащи на 25 026.40 лева, след двустранното подписване на заявката за изпълнение и сключването на договора/ подписана непосредствено след подписването на Договора/, 20 % процента от стойността на поръчката – 7150.40с ДДС преди доставка на стоката. В изпълнение на гореизложеното, на 27.10.2022 г. по посочената в договора банкова сметка на 1 изпълнителя е преведена сумата от 25 025.40 лева. Съгл. чл.4.1 и 4.2. от Договора, доставката и монтажа на стоките е следвало да бъдат извършени в срок от 100 работни дни след вземане на работните размери и след заплащането на още 20 % процента от стойността на поръчката. В седмицата след подписване на Договора на изпълнителя е бил осигурен достъп до мястото, на което следвало да се изпълни монтажа - ***** и той взел работните размери на предстоящите за изработване мебели. След повече от три месеца от датата на сключването на договора и респ. заплащането на 70 % от цената по него, при разговор с представителя на ответника, на ищеца било обяснено, че всичко върви по план и следва да бъде заплатена втората вноска от стойността на поръчката за да бъдат осъществени доставката и монтажа на мебелите. На 01.06.2023 г. ищеца заплатил втория транш в размер на 7150.40 лева, явяващ се 20 % от цялата дължима по договора сума. И двата превода били направени в полза на изпълнителя по договора от банковата сметка на бащата на ищеца - Н.
Ф. Д., ЕГН **********, следствие на предварително постигнато съгласие помежду им. В преводните документи било посочено, че основанието за плащане е „аванс изработка на мебели" и „второ авансово плащане изработка на мебели".
Доколкото изпълнение по договора не последвало и след проведени многократни разговори с ответника, в които ищеца бил уверяван, че забавянето е временно и се дължи на множеството поръчки, които е поел, както и че има проблеми със своите съдружници и други подобни оправдания, на 08.10.2023 г. ищеца изпратил на ответното дружество предизвестие, с което на основание чл.87 ал. 1 от ЗЗД му дал десетдневен срок за изпълнение на задълженията му по Договора и го уведомил, че след изтичането на този срок ще счита Договора за развален и че ще пристъпи към реализация на правата си по съдебен ред. След като установил, че посочения съгл. чл.12.1. от Договора имейл на ответника не е активен, предизвестието за разваляне на процесния контракт било връчено чрез ЧСИ Л.С., per.№**** и район на действие - ОС – Варна, съгласно констативен протокол с изх.
№29001/29.11.2023 г. до посочения в договора и TP адрес на ответното дружество.
Ищеца обосновава правния си интерес на отпаднало основание –разваляне на облигационната връзка с ответното дружество, при което ответника му дължи обратно онова което е било дадено по договора. Излага, че виновното неизпълнение на договора от страна на ответника поражда и задължението на последния, разписано в чл.9.3. от контракта, да заплати неустойка в размер на 0,5% от неизпълнената част от договора за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от общата му стойност, която претендира за периода 06.06.2023г. – 15.06.2023г.
В съдебно заседание по същество ищецът, чрез процесуалния си представител, се явява лично, поддържа исковата молба, претендира уважаването й и присъждане на сторените поделото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание по същество ответникът, редовно призован , не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след, съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал, по вътрешно убеждение и съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да е основателна предявената искова претенция, в тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на възникнало между страните договорно правоотношение, 2 изпълнение на поетото от ищеца задължение по него, настъпила изискуемост на вземането спрямо ответника и неговия размер, изпадането в забава на насрещната страна и размера на претендираната неустойка.
Факта на сключен между страните в настоящото производство ищеца Н. Н. Д., в качеството на възложител и ответника „АРТИСАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството на изпълнител, Договор за изработка, доставка и монтаж на мебели № **** от 24.10.2022г. е установен по делото с приетите писмени доказателства а именно цитирания договор, заявка за изпълнение към него и ценова оферта.
Видно от същия, възложителят е възложил, а изпълнителят е следвало да извърши изработка, доставка и монтаж на подробно описани в ценовата оферта, мебели за спалня , антре, дневна и тапицирано легло, с място на доставка и монтаж в *****. Уговорената от страните в раздел II чл. 2.2 обща стойност на договора е 35 752.00 лв. дължима както следва : 70% ,възлизащи на 25 026.40 лв. при подписване на договора, 20% - 7150.40лв. преди доставка на стоката и 10 % - 3575.20 лв. след двустранно подписване не приемно – предавателен протокол - раздел V .
Съгласно раздел IX „ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕТОЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ“,страните са постигнали съгласие при виновно неизпълнение на възложената доставка о и монтаж изцяло или частично от възложения същия да дължи неустойка в размер на 0.5% от неизпълнената част за всеки просрочен ден , но не повече от 5% от общата стойност на договора по чл.2.2./ чл.9.3 от процесния договор/.
От представените по делото: Фактура № 305/27.10.2022г.; Преводно нареждане от 27.10.2022 г.; Фактура № 314/01.06.2023 г.; Преводно нареждане от 05.06.2023 г., е установено, че ищеца е заплатил цената на договора съгласно уговорено т.е., че е престирал с оглед очакваното осъществяване на задълженията на ответника по договора между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага.
Че процесното правоотношение в последствие е неосъществено, в конкретния случай, че договора е бил развален поради неизпълнение от страна на ответника съгласно чл.10.2 от същия, е доказано с представените от ищеца писмени доказателства : Констативен протокол изх. № 29001 от 29.11.2023 г. на ЧСИ Л.С., рег. №**** от КЧСИ, с прикрепени към него придружително писмо с изх. № 27634/13.11.2023 г. на ЧСИ Л.С., предизвестие за прекратяване на договор, придружително писмо на ЧСИ Л.С. с изх. № 27634 с разписка за извършените от връчителя действия, уведомление по чл. 47 от ГПК с изх. № 27634/13.11.2023 г. на ЧСИ Л.С. с разписка към него.
Ответника не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване твърденията на ищеца вкл. и факта на получената по него суми, както и за каквото и да е изпълнение на задълженията му по договора от негова страна.
В унисон с приложените по делото писмени доказателства, са и събраните гласни такива, чрез разпит на водения от ищеца свидетел – Н. Ф. Д. /баща на ищеца/, чиито показания съда цени в условията на чл.172 от ГПК, като обективни, базиращи се на лични 3 впечатления. От същите се установява , че по договора на сина му с ответното дружество не е имало никакво изпълнение. Цената по него е платена по негова сметка със съгласието на ответника, т.к. сина му работи в чужда фирма , зает е и ходи в чужбина. След като срока на договора изтекъл , той заедно със сина си отишли в работилницата на дружеството ответник, която се намира някъде около Тих труд/ в гр. Варна/ , говорили с Г. – управителя и той казал , че не може да изпълни поръчката, както и , че ще върне парите в бъдеще.
По изложените съображения , настоящия състав приема , че ищеца пълно и главно е установил елементите на фактическия състав на предявеният иск за връщане на платеното на отпаднало основание и същия е доказан по основание.
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото основание, в тежест на ищеца е да установи наличието на главно задължение, което ответникът не е изпълнил и валидно сключена клауза за неустойка. Предвид доказаността на валидна облигационно-правна връзка между страните и точното изпълнение на задълженията на ищеца- възложител по договора, то предявения иск следва да бъде уважен, като доказан по основание. Видно от процесния договор –чл.9.3 страните са договори неустоечна клауза в размер на 0.5% от неизпълнената част за всеки просрочен ден. В конкретиката на настоящия казус ищеца е доказал пълно неизпълнение от страна на ответното дружество , а съгласно чл.4.1 и чл.4.2 от процесния договор същата се дължи считано от 06.06.2023г. /деня следващ второто плащане от страна на ищеца/.
Относно размера на исковите претенции, освен вече обсъдените писмени доказателства съда цени и заключението на вещото лице по ССЕ, което съда кредитира като обективно и пълно. От същото се установява , че общия размер на платеното от ищеца по договора е в размер на 32 175.80лева. Процесните фактури/описани по-горе/са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. Дължимата по чл.9.3 от процесния договор неустойка за период 06.06.2023г. до 15.06.2023г. е в претендирания от ищеца размер от 1787.60лв. Воден от изложеното , съда приема , че исковете са доказани и по размер, поради което следва да бъдат уважени, съгласно претендираните в исковата молба суми.
Основателността на главния иск води до основателност и на предявения акцесорен такъв за заплащане на законна лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора, съгласно направеното искане и представените доказателства в полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК - в размер 5159.00лв., от които 1359.00 лв. внесена държавна такса, 200.00 лева депозит вещо лице и 3600.00 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд: