Решение № 1766 от 19.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към решение №1766/18.05.2022 г. по АНД №15221/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Производството по реда на Глава 28 от НПК.

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу ВЛ. Г.

ХР. за това, че на 04.05.2020 г., около 15:45 часа, на временно изградено КПП 12 на входа за гр. София, между с. Д и с. В, съзнателно се ползвал пред Й. ЦВ.

ИВ.-разузнавач в Столична дирекция на вътрешните работи, от неистински официален документ - Служебна карта на Главна дирекция „Гранична полиция“ - Министерство на вътрешните работи №88181101 на името на В.Х.

Г., с ЕГН **********, на която е придаден вид, че е издадена на 15.05.2018 г. от ЛБ качеството й на директор на Дирекция „Човешки ресурси“-МВР и от ВЛ. Г. ХР. като ползвател за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 НК Представителят на СРП поддържа обвинението, като излага доводи, че същото се подкрепя от събраните по делото доказателства – както тези, събрани непосредствено пред нассоящата инстанция, така и тези приобщени от ДП. Свидетелят Й.И. дава преки доказателства за времето мястото и начина на извършване на деянието, както и за ползването на неистинския документ от страна на обвиняемия Х., като тези негови показания, както и тези на останалите свидетели, следвада бъдат взети предвид и кредитирани от съда при постановаване на крайния съдебен акт. От друга страна прокурорът намира, че обясненията на Х. са негова защитна теза и се намират в противоречие с останалите събрани доказателства. Безспорно на процесната дата обвиняемият е пътувал с автомобил със семейството си и дори да се приеме, че той е разполагал с декларация или пък служебна бележка, той е представил на контролните органи на временно изградено КПП 12 именно неистинската служебна карта на ГД „Граничнаполиция“- МВР, с №88181101, с неговитеимена.

Предлага на съда да признае Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.1 НК, като го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, както и да присъди в негова тежест разноските в производството. Да бъде постановено неистинският документ да бъде унищожен след влизане на решението в сила.

Обвиняемият ВЛ. Г. ХР. дава обяснения в насока, че на въпросната дата действително пътувал с личния си автомобил със съпругата и детето му в посока гр.София. Това се случвало всеки ден - посока Перник – София и обратно, тъй като работел в гр.Перник. На въпросния ден, бил спрян на временното КПП, за да предостави документ за самоличност, тъй като 1 изисканията били лична карта, а на връщане - служебна бележка. Никога при пътуванията не се искало представяне на декларация, поради това, че не беше нужно. Показал документите – само и единствено лична карта.

Униформеният полицай видял картата, за която се твърди, че е неистинска и я издърпал от кожения калъф на Х., след което я предал на екипа от 06 РУСДВР. Свидетел твърди, че този документ му направил впечатление, тъй като бил една добре направена пластика, но всъщност това служебна карта изпринтена на лист хартия, направена при приятелско събиране, в никакъв случай с цел използване, защото е направена на шега. Никога не се е легитимирал и представял тази карта на полицейски служители. В последната си дума моли съда да го оправдае по повдигнатото му от СРП обвинение.

Защитникът му – адв. Камен ДИМИТРОВ-САК излага доводи, че спорният момент е дали на тази дата Х. се е ползвал от този неистински документ. В обясненията си той заявява, че когато е извадил личната си карта,служителят на МВР я е видял и я е издърпал от класьора с документи, който Х. е държал. Обвиняемият не е променял тези свои обяснения от самото започване на ДП, от момента дори на съставяне на Протокола за доброволно предаване на неистинския документ. Свидетялят ЙЙ твърди, че именно той е извършил проверката на Х. и пред него съзнателно е представена тази карта, като той веднага се е усъмнил в нейната истинност, поискал я да я види, като при второто виждане, той се е убедил, че тя е неистинска. След това е направил проверка в системата на МВР. Налице са противоречия в показанията на този свидетел, тъй като обвиняемият е категоричен, че човекът, който е издърпал тази карта е бил униформен, като същото твърди и съпругата му – че мъж с пагони и шапка е извършил проверката на процесната дата. Свидетелят Йотов обаче е бил цивилен и поконкретно, той и колегата му са носили е черни жилетки с надпис „Полиция”. Защитата предлага на съда да не кредитира показанията на полицейските служители, като съдия РРН в свое решение отбелзва, че когато се ценят показанията на полицейски служители, правораздаващите органи следва да се прецизни тъй като полицейските служители са най-малко пряко заинтересовани по силата на служебната си характеристика. Х. живее в гр.София и работи в гр.П като е имал служебна бележка от работодателя си, т.е. за него не е съществувал никакъв проблем да преминава през пункта.

Нямал е причина да се легитимира с неистинска служебна карта. На следващо място, тази неистинска служебна карта е направена на лист, сниман с черно-бяла снимка в профил, вместо в полуанфас, не с униформа, като липсва печат и холограмен стикер.

Фактът, че е с червен конец, това не е задължителен атрибут на служебни карти. Показването и въобще легитимирането с подобен документ би било най-малкото обидно. В протокола да доброволно предаване на тази карта чрез който всъщност тя е приобщена като ВД, са отразени текстове от НПК – чл.109, чл.110, чл.159 НПК, отнасящи се до фиксирането и иземването на доказателства, но в никакъв случай не и да надлежно изземване на ВД, но 2 това е честа практика на служителите от МВР. В проткола като възражение Х. е отразил: ”Картата е моя и беше в мен, но не е показвана на КПП-В.

Показах лична карта.”. Видно от протокола за доброволно предаване, същият е съставен от Ивайло Василев - разследващ полицай в 06 РУ-СДВР, като в този протокол е отразено, че въпросната карта била запечатана в плик с картон с посочен номер на него. На втората страница от същия протокол разследващият е отбелязъл номера на ДП, т.е., той още преди да е разбрал за какво престъпление става въпрос, дори е вписал № на ДП, което е странно.

Т.е., протоколът за доброволно предаване не е съставен на самото КПП, а в 06 РУ-СДВР, или по-късно е дописан номера на ДП, което е странно.

Предлага на съда след като вземе предвид изложените доводи и извърши проверка на доказателствата по делото, да постанови решение, с което оправдае Х. по повдигнатото му обвинение.

Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдържащи се по делото и относими към предмета на доказване, при съобразяване с разпоредбите на чл. 14 и 18 от НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият ВЛ. Г. ХР. е роден на 18.05.1983 г. в гр. Перник. Живее в гр.

София, ж.к.“Младост-1“ бл.534, вх.1, ет.4, ап.16. Същият с висше образование, работещ, женен, неосъждан.

По неустановен начин. Х. се сдобил с неистински официален документ, представляващ служебна карта на Главна дирекция „Гранична полиция“Министерство на вътрешните работи №88181101 на името на В.Х. Г., ЕГН **********, на която бил придаден вид, че е издадена на 15.05.2018 г. от Лилия Бочева в качеството й на директор на Дирекция „Човешки ресурси“МВР.

Служебната карта не била изготвена съгласно установените вътрешни правила в МВР за направата на такъв вид документи, съгласно Инструкция №8121 з-282/l5.03.2018 г. за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в Министерство на вътрешните работи, а представлявала цветно принтерно копие. За направата й била използвана служебна карта №44141101 на служителят на МВР С. К. С., която била копирана и впоследствие върху снимката и личните данни били нанесени с техническо средство данните на обвиняемия В.Х.. По този начин й бил придаден вид, че е издадена по установения ред и форма от длъжностно 3 лице - Лилия Бочева, в кръга на службата й-директор на Дирекция Човешки ресурси“-МВР.

Към 15.05.2018 г. - датата, на която е посочено, че бил издаден неистинския официален документ, Лилия Пламенова Бочева заемала длъжността директор в посочената по-горе дирекция и единствено тя имала правомощия да полага подписа си върху издаваните служебни карти на служителите на МВР. При заемане на тази длъжност Бочева през м. януари 2016 г. бил взет образец от подписа й, който бил въведен в Автоматизирана информационна система (АИС) - Изготвяне служебни карти и същият се визуализирал върху изработените карти чрез компютърна програма.

Служебна карта на Главна дирекция „Гранична полиция“ Министерство на вътрешните работи №88181101 на името на В.Х. Г., ЕГН ********** не била изготвяна и подписът на Лилия Бочева не бил визуализиран в горепосочения документ, съответно не била действителния му автор и съдържанието не отговаряло на волята й.

Обвиняемият В.Х. съзнавал, че никога не е бил служител на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР и не му била издавана Служебна карта на Главна дирекция „Гранична полиция“-Министерство на вътрешните работи № 88181101 на негово име. но въпреки това я носел със себе си, с намерение да я ползва.

На 20.03.2020 г. със заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването било възложено на органите на МВР да организират контролно- пропусквателни пунктове на входно-изходните пътища на областните градове на Република България. Заповедта била издадена във връзка с обявеното на 13.03.2020 г. с Решение на НС на Република България извънредно положение за недопускане разпространението на Covid- 19 на територията на страната.

Във връзка с посочената заповед на дата 04.05.2020 г., около 15:45 часа, обвиняемият ВЛ. Г. ХР. пътувал заедно със съпругата си свидетелката Светлана Х.а и малолетното си дете, в управлявано от него МПС-лек автомобил марка „БМВ'‘, модел „X 5“, с peг. №СВ 0880 РМ.

На временно изградено КПП-12 на входа за гр. София между с. Д и с. В, той спрял, за да му бъде извършена проверка и да бъде допуснат на територията на града.

На същата дата 04.05.2020 г., за времето от 07:00 часа до 19:00 часа свидетелят Й. ЦВ. ИВ. - разузнавач в група „Престъпления, свързани с незаконно пребиваване или преминаване на чужденци в страната“ - Отдел „Противодействие на криминалната престъпност“-СДВР (ПСНППЧС-ОПКПСДВР), била на работа, съгласно график peг.№51 зр-33191/29.04.2020 г., утвърден от началника на ОПКП-СДВР, като изпълнявал служебните си задължения на временно изградено КПП 12, разположено на входа на гр.

София, между с. Д и с. В.

4

В задълженията на И. влизало и да осъществява контрол по пропускателния режим, съвместно със служителите от Отдел „Охранителна полиция“-СДВР и Отдел „Пътна полиция'"-СДВР.

Същият следвало да провежда беседи с преминаващите граждани, относно основанието за пътуване, да извършва проверка на попълнените от пътуващите декларации, служебни бележки и други документи, удостоверяващи основанието за пътуване, като при необходимост извършва справки чрез Оперативен дежурен център-СДВР в информационните масиви на МВР.

С оглед по-бързото преминаване на автомобилите и недопускане образуването на големи колони в по-натоварените моменти, свидетелят И. помагал на униформените си колеги и паралелно с тях извършвал проверка и събирал представените от преминаващите граждани декларации.

Около 15:45 часа обвиняемият спрял управлявания от него лек автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с peг. №СВ 0880 РМ до свидетеля Й.И., тъй като 20-30 метра преди това друг униформен служител му показал с ръка да се насочи за извършване на проверка.

Щом автомобилът спрял, свидетелят И. поискал от Х. да представи декларация, даваща му право да навлезе на територията на гр. София.

Обвиняемият Х. извадил от портфейл с множество прегради неистинския официален документ - служебна карта на Главна дирекция „Гранична полиция“-Министерство на вътрешните работи №88181101 на името на В.Х. Г., ЕГН **********, на която бил придаден вид, че е издадена на 15.05.2018 г. от Лилия Бочева в качеството й на директор на Дирекция „Човешки ресурси“-МВР и се легитимирал, като я ползвал пред свидетеля. И. с думите: „Колега съм“.