Протокол № 419 от 23.02.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 419 гр. Пазарджик, 20.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220102992 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата К. Г. З. не се явява, редовно призована на посочения съдебен адрес. За нея се явява адв. Д., редовно упълномощен да я представлява, с пълномощно приложено по делото.

От ответниците се явява лично Й. Г. М., редовно призована на посочения съдебен адрес и с адв. Ш., редовно упълномощен да я представлява, с пълномощно приложено по делото.

Не се явява ответницата Г. М. М., редовно призована.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като неявилата се ответница е редовно призована. Затова и на основание чл.

142, ал. 1 от ГПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Д.: Поддържам подадената искова молба. Водя допуснатите ни свидетели, а именно С. Д. Б. и Г. Д. С.. Във връзка с писмения отговор, че ищцата не е посещавала процесния имот, тъй като нямала ключ за него, 1 представям Експертно решение № 2635/24.09.2010 г., от което се установява, че ищцата е освидетелствана с 61 % трайна намалена работоспособност с инсулино зависим захарен диабет. Също така представям и Епикриза от МБАЛ Пазарджик от 25.11.2010 г., от която се установява, че тя е постъпила за лечение с диагноза декомпенсиран захарен диабет. Тя е имала сериозно заболяване и това й е пречело да посещава процесните сгради.

АДВ. Ш.: Не възразявам да бъдат приети днес представените писмени доказателства. Поддържам подадения писмен отговор изцяло. Искам да възразя в днешното съдебно заседание по допускане оспорването на документ по чл. 193 от ГПК. Считам, че същото е недопустимо, тъй като там се оспорва истинност на документ, а виждам, че ищцата оспорва съдържанието и следва да се конкретизира кое точно оспорва в съдържанието. Възразявам да бъде допуснато такова производство. Нямам други искания. Водим двама свидетели Д. С.а К. и Й. З. Н..

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и претенция по чл.537 ал.2 от ГПК.

В подадената искова молба се твърди, че с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот установено по обстоятелствена проверка №119, том II, нот. дело 735/1991г. бащата на ищцата Г. Б. е признат за собственик на следния имот: дворно място представляващо имот пл.№732, за който са отредени парцели: ХП-732, в кв.85, по плана на с.Виноградец, обл.Пазарджик, състоящ се от 1264 кв.м., ведно е построената в него жилищна сграда върху 72 кв.м., лятна кухня върху 18 кв.м и плевня върху 84 кв.м. и парцел Ш-732, в кв.85 по същия план, състоящ се от 775 кв.м., при съседи на така описания имот: С. Д., В. Б., Ц. Б. и от двете страни улици.

Твърди се, че след смъртта на баща й Г. А. Б., починал на 05.02.2003г. ищцата К. З. и сестра й, първата ответница Й. М., станали наследници по закон на по ½ ид. части от правото на собственост на недвижим имот описан по-горе.

Твърди се, че с нотариален акт за продажба на имот №78, том II, рег.

№2925, нот. дело №205/2009г., ищцата - К. З. продала на сестра й, първата ответница Й. М. собствените й ½ ид. части от следните недвижими имоти:

2

УПИ III-732, в кв.85 по плана на с.Виноградец, обл.Пазарджик, с площ от 775 кв.м., незастроен, при съседи: УПИ II-730, УПИ IV-733, УПИ ХII-732 и улица и УПИ ХII-732, в кв.85, по плана на с.Виноградец, обл.Пазарджик, с площ от 1264 кв.м., при съседи: УПИ IV-733, УПИ XI-735, УПИ III-732, УПИ Х III731 и улица, без построените в него сгради.

Твърди се, че с нотариален акт за собственост придобит по давностно владение №10, том IV, рег.№6410, нот. дело№513/2017г. първата ответница Й. М. е призната за собственик по давностно владение върху следните сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., паянтова сграда със застроена площ от 18 кв.м и паянтова сграда със застроена площ от 84 кв.м., построени в УПИ ХП-732, в кв.85, по подробния устройствен план на с.Виноградец, общ.Септември, обл.Пазарджик, при съседи на имота: УПИ XI-735, УПИ IV-733, УПИ Ш-732, УПИ ХШ-731 и улица с о.т.247-256.

Твърди се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, том II, рег.№2608, дело № 216/2018 г., първата ответница Й. М. и М .И. М. даряват на дъщеря си, втората ответница Г. М. следните собствени недвижими имоти: УПИ ХП-732, с площ от 1264 кв.м., находящ се кв.85, по плана на с.Виноградец, общ.Септември, с административен адрес:с.Виноградец, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“******, при съседи:

УПИ XI-735, УПИ IV-733, УПИ III-732, УПИ ХIII-731 и улица с о.т. 247-256, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда върху 72 кв.м., паянтова сграда върху 18 кв.м и паянтова сграда върху 84 кв.м. и УПИ Х II732, с площ от 775 кв.м., находящ се в кв.85, по плана на с.Виноградец, общ.Септември, обл.Пазарджик, при съседи: УПИ II-730, УПИ ХII-732, УПИ IV-733 и улица с о.т.245-272.

Твърди се, че процесните сгради - двуетажна жилищна сграда върху 72 кв.м., паянтова сграда върху 18 кв.м и паянтова сграда върху 84 кв.м. придобити с нотариален акт №10, том IV, рег.№6410, нот. дело №217/2017г. от първата ответница - Й. М. и даряването им с нотариален акт №68, том II, рег.№2608, дело №216/2018г. на втората ответница Г. М. засяга правото на собственост на ищцата в размер на ½ ид.част от тях, тъй като първата ответница - Й. М. е придобила, а след това дарила повече права, от колкото притежава, което обуславя правния ми интерес от завеждане на настоящия иск.

3

Твърди се, че в годината, когато баща й Г. Б. починал – 2003 г., едната от дъщерите й М. С. заминала да работи в чужбина. Поела изцяло грижите за двете й момчета Д. и К. С., които бяха близнаци на 6 години. Била свикнала всяка седмица да посещава бащината си къща, но грижата за децата, а и работата с ненормирано работно време като архивар и хигиенист, възпрепятствала редовно да я посещава.

Твърди се, че с първата ответница Й. М. от 2003 г. ползвали процесните сгради, като ключовете за къщата стояли под една саксия за цветя пред входната врата на къщата и който отивал в имота можел да влезе в нея.

Редовно всяка година на Задушница, която е три пъти годишно пътувала с градския транспорт до гробищата на село Виноградец, за да почета паметта на баща й и майка й. Преди гробищата отивала до къщата да види състоянието й - да няма счупено стъкло, паднала мазилка, отворени прозорци и т.н. Ходила е също така да обработва и събира реколтата в дворното място, като при всяко ходене е проверявала състоянието на къщата и другите две сгради. Влизала е в къщата, като я е почиствала, проверявала за неизправности по електрическата мрежа и ВиК инсталацията. Когато сестра й не била в имота се налагало с роднините, с които е ходила да прескачат оградата на имота, за да отворят външната врата, която можела да се отвори отвътре. Многократно е искала ключа за външната врата на имота, за да има по-лесен достъп до къщата, но първата ответница й отговаряла, че й го е дала и няма само ключове да й дава, което не отговаряло на истината. Дъщерите на ищцата С. Б. и Г. С., които също посещавали къщата и многократно са искали ключа за външната врата, за да си направят дубликат, но тя им отказвала, като заявявала, че го била дала на ищцата К. З..

Твърди се, че през 2008г. първата ответница й казала, че трябва да направят ремонт на покрива на къщата, което било свързано с неговото претърсване. Съгласила се, като й отговорила, че след като ремонта бъде извършен ще даде половината пари.

Твърди се, че през същата година била диагностицирана с хипертония и диабет. Вследствие на тези заболявания зрението й рязко се влошило.

Лекарите й препоръчали операция, за да предотвратят пълна загуба на зрение.

Операцията била на стойност около 2000 лв., като й били необходими пари и за лекарства за хипертония и диабет, заплащането на които бяха непосилни за 4 ищцата. Процесната къща имала сантиментална стойност за нея — там се е родила, преминало е детството й, до 6 годишна възраст родителите й отглеждали дъщери й С. Б. и Г. С.. В същото време трябвало да се грижи за децата на другата й дъщеря М. С. и ако загубела зрението си, нямало кои да ги гледа. Взела трудното решение да продаде собствените си идеални части от дворните места, находящи се в село Виноградец, за да има пари за операцията. Къщата и сградите в имота никога не би продала, за каквато и да е сума. През 2009 г. се свързала с първата ответница и й предложила да закупи собствените й идеални части от дворните места за 5000 лева, на което тя се съгласила. Преди сделката, пред дъщеря й Г. С., първата ответница заявила: „ще дам на майка ти 2000 лв. за къщата и всичко ще стане мое“. На ищцата К. З. първата ответница не е предлагала да закупи идеалните й части от къщата, защото знаела, че никога няма да се съгласи. На сделката пред нотариус присъствала дъщеря й С. Б.. Първата ответница й заплати сумата от 4850 лв., като за останалите 150 лв. й казала, че са за ремонта на покрива, който общо струвал 300 лв.. След продажбата ищцата се подложила на операция, която заплатила с парите получени от продажбата на собствените й идеални части от дворните места.

Твърди се, че след продажбата, първата ответница прибрала всички ключове за имота. Дъщерята на ищцата С. Б., при едно от посещенията си в имот, заедно със синовете на М. С. - Д. С. и К. С. е помолила първата ответница да й даде ключа за къщата, за да влезнат. След пререкания, същата й е дала ключа, като при тръгването си С. го е оставила на обичайното място, след което ключа отново е бил взет от първата ответница.

Твърди се, че до 2017 г. включително ищцата е заплащала дължимите данъци за сградите в имота. Тъй като от 2019 г. не получавала известия за дължими данъци помолила през различни периоди от време някой от внуците й да провери каква е причината за това. От Община Септември им отговаряли, че сградите не са тяхна собственост и не могат да им предоставят информация. Това я принудило, въпреки че е трудноподвижна, през месец юли 2023 г. да помоли внуците й Д. и К. С. да я закарат до Община Септември. Служителката в Общината й съобщила, че през 2017 г. сградите са станали изцяло собственост на първата ответница, която през 2018 г. ги е дарила на втората ответница.

5

Искането към съда е да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на ответниците Й. Г. М., ЕГН ********** и Г. М.

М., ЕГН **********, и двете от гр.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.’******, че ищцата - К. Г. З., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.”******, е собственик по наследствено правоприемство на 1/2 идеална част от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда от 72 кв.м., паянтова сграда от 18 кв.м и паянтова сграда от 84 кв.м., построени в УПИ ХП-732, находящ се в кв.85, по плана на с.Виноградец, обл.Пазарджик и отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост придобит по давностно владение №10, том IV, рег.№6410, нот. дело №513/2017г., с който първата ответница Й. М. е призната за собственик на двуетажна жилищна сграда от 72 кв.м., паянтова сграда от 18 кв.м и паянтова сграда от 84 кв.м., построени в УПИ ХП-732, находящ се в кв.85, по плана на с.Виноградец, обл.Пазарджик до размера на А ид. части на така описаните сгради.

Претендират се разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от първия ответник Й. Г. М., чрез пълномощникът й, с който се оспорва изцяло предявеният от ищцата иск.

Заявява, че разгледана по съществото исковата претенция фактически и правно е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.