Решение № 4443 от 09.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4443 гр. В., 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №

2022311010**** по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.341 ГПК и е във втората фаза – по извършването на допуснатия до делба имот.

С влязло в сила решение № ***/23.03.2023 г. по гр.д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд - град В. е допусната да бъде извърШ. съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ апартамент в гр. В., ул. „М.“ номер**, ет. **, построен върху държавно дворно място, съставляващо парцел 8-25, в кв. 722 на *** подрайон на гр. В., състоящ се от две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон, тоалет, с обща застроена площ от 79,64 кв.м. с ид. номер ****.****.***.*.* по КККР на гр. В., ведно с избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: - 160/320 ид.ч. за В. Н. В., ЕГН **********; 40/320 ид.ч. за Н. С. Г., ЕГН **********; - 40/320 ид.ч. за А. С. Г., ЕГН **********; - 16/320 ид.ч. за „К. И. К.“ ЕООД, ЕИК *******; - 64/320 ид.ч. за „Г. И.“ ЕООД, ЕИК *******.

В срока по чл. 346 ГПК между страните са предявени и приети за разглеждане искове по сметки.

Предявена е искова претенция /уточнена в първото по делото заседание във втора фаза на делбата/, с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, от страна на „К. И. К.“ ЕООД срещу В.

Н. В., с която се иска В. Н. В. да бъде осъден да заплати на „К. И. К.“ ЕООД сумата от 1920 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния съсобствен имот, дължима за периода от 28.10.2022 г. до 19.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.

Предявена е искова претенция /уточнена в първото по делото заседание във втора фаза на делбата/, с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, от страна на „Г. И. к.“ ЕООД срещу В.

Н. В., с която се иска В. Н. В. да бъде осъден да заплати на „Г. И.“ ЕООД сумата от 480 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния съсобствен имот, дължима за периода от 28.10.2022 г. до 19.10.2023 г. ведно със законната лихва от датата на 1 предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че имотът се ползва еднолично от страна на съделителя В. Н. В. и претендират обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената им идеална част от процесния имот, претендират обезщетение за лишаване от ползване по 200 лева месечно, разпределени както следва – 160 лева за „К. И. К.“ ЕООД и 40 лева за „Г. И. к.“ ЕООД.

Твърдят, че отговора на исковата молба в първа фаза по делбата, следва да се счита за покана за плащане на месечен наем и последната да се счита връчена с получаване на книжата от страна на В. Н. В..

В първото по делото заседание във втора фаза на делбата е приета възлагателна претенция от страна на В. Н. В., по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, с която иска да му бъде възложен делбеният имот.

Водим от горното съдът приема, следното от фактическа страна:

След постановяване на решението, в първа фаза на производството по делба, Н. С. Г. почИ., на 18.06.2023 г., като негови наследници са баща му С. В. Г. и брат му А. С. Г., видно от съдържащата се на л. 158 справка от НБД „Население“.

С. В. Г. се отказва от наследството на Н. С. Г. като последното е вписано в особената книга, водена при Районен съд – град В., под № ***/2023 г., видно от приетото като писмено доказателство удостовеР.е с изх. № *****/07.07.2023 г. по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град В..

Приета като писмено доказателство по делото е домова книга на гражданите, живущи на ул. „М.“ № ** в град В., от която е видно, че като живущи на адреса, на трети етаж, са регистрирани – Н. В. Н., М. ЙО. Н.а, З. Н.а В.а, В. Н. В., С. В. Г., В. Б. В.а и И. Б.а В.а.

От удостовеР.я за постоянен и настоящ адрес, издадени от Община В. от 31.10.2023 г., е видно, че постоянният адрес на В. Н. В. е в град В., ул. „М.“ № ** и е регистриран като такъв от 09.02.2001 г., а настоящият също са намира на горепосочения адрес.

Прието по делото е заключение по назначената съдебно техническа експертиза, от което се установява, че апартаментът се състои от две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон и тоалетна като е отразено, че същият е за ремонт. Няма техническа възможност за извършване на делба между съделителите съобразно дела и описаните квоти.

Определен е пазарната стойност на имота в размер на 210 000 лева, а средно месечния наем в размер на 12,78 лева на кв.м. Посочено е, че стойността на дяловете е както следва: на В.

Н. В. е 105 000 лева, на Н. С. Г. - 26 250 лева, на А. С. Г. - 26 250 лева, на „К. И. К.“ ЕООД – 10 500 лева и на „Г. И.“ ЕООД – 42 000 лева.

От приобщената справка към 03.11.2023 г., изготвена от Агенция по вписванията, се установява, че е учредена договорна ипотека по отношение на недвижим имот – жилище, находящо се в град В., ул. „Х. Д.“ № **, ет.**, ап.** като ипотекарни длъжници са С. К. С. и В. Н. В.. Видно е още, че по отношение на процесния делбен имот е налице учредено право на ползване от страна на В. Н. В. по отношение на притежаваната от него ½ идеална част в полза на И. В.ов В., на 01.02.2022 г. Горепосочените факти се установяват и от справката от Агенция по вписванията, за периода от 02.11.1923 г. до 02.11.2023 г. по отношение на В. Н.

В., както и по отношение на обстоятелството, че е налице извършено на разпоредителни сделки от страна на В. В. по отношение на имоти, в област Т.. Приети по делото са като писмени доказателства и предварителен договор от 01.12.2021 г. и приложение № 1 към него, без наличието на положени подписи, със страни В. Н. В. и „К. И. К.“ ЕООД.

Приети по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И. ЙО. В.а, съпруга на В. В.. Заявява, че го познава от 35 години и от тогава той е живеел на адреса: град В., ул. „М.“ № **. Уточнява, че той е роден на този адрес и заедно с родителите му и нея са живеели заедно на същия до тяхната кончина. Познава К. и посочва, че той ги потърсил в качеството си на собственик на съседния обект и желание за строителство, тъй 2 като тяхната къща е стара и подлежи на събаряне. Заявява, че откакто дружествата на К. са станали собственици, не е изразявано желание за ползване на процесния апартамент. Твърди, че К. не е искал от тях да му дадат ключ, не е пожелал. Посочва, че имотът така е разпределен, че не може да се ползва от друго лице. Уточнява, че е живеела с родителите на съпруга си и техният син, който е бил малолетен тогава. Последният живее под наем, в друго жилище.

Приета по делото е повторна съдебно техническа експертиза, от която се установява, че пазарната стойност на процесния имот е 240 400 лева като стойността на дяловете е както следва: на В. Н. В. е 120 200 лева, на Н. С. Г. – 30 050 лева, на А. С. Г. – 30 050 лева, на „К.

И. К.“ ЕООД – 12 020 лева и на „Г. И.“ ЕООД – 48 080 лева. При отчитане учреденото право на ползване на имота върху ½ идеална част – пазарната стойност е 141 791 лева, а стойностите на дяловете, както следва: на В. Н. В. е 70 896 лева, на Н. С. Г. – 17 724 лева, на А. С. Г. – 17 724 лева, на „К. И. К.“ ЕООД – 70 09 лева и на „Г. И.“ ЕООД – 28 358 лева. В съдебно заседание вещите лица посочват, че заключението им е изготвено на база реално сключени сделки, взети от Агенция по вписванията. При определяне цената на квадрат са се съобразили с обстоятелството, че апартаментът е тавански. Запазили са всички цени като не са махали най-високата и най-ниската, което принцип, защото това са реално сключени сделки. Учреденото право на ползване пречи на целия имот и намалява неговата стойност, поради което е отразено при определяне стойността на целия имот, а не на конкретен дял.

Правото на ползване е тежест върху целия имот. Посочват, че възрастен мъж и жена, са им отключили процесния имот.

С оглед гореизложената фактическа обстановки, съдът приема следното от правна страна, при съобразяване на действащата нормативна уредба:

Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие - чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан - чл. 348 ГПК.

Предвид настъпилата смърт на Н. С. Г., негов наследник е само А. С. Г., поради което производството по делото е продължило във втората фаза на делбата само с А. Г. в лично качество като наследник и като правоприемник на Н. Г., аргумент от чл. 227 ГПК.

По отношение начина на извършване на делбата:

Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване.

Предвид първоначалното заключение на СТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено, досежно поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата, съдът приема, че процесният недвижим имот е реално неподеляем, съобразно изискванията на действащите нормативи. Основният способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична продан.

По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В конкретния случай е налице претенция за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК от съделителката В. Н. В., която е заявена в законоустановения срок. Предпоставките на чл. 349, ал.2 от ГПК касаят хипотезите относно подялбата на имот, който е наследствен такъв и когато съсобствеността е възникнала в 3 резултат на наследяване – т.е. настъпила смърт на наследодателя.

С Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че комбинирана /смесена съсобственост/ е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт- напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. При наличие на такъв вид съсобственост имотът не се възлага, а се изнася на публична продан, за да може съсобствениците да получат най- справедливо парично възмездяване. В този смисъл е и действащата практика на ВКС, обективирана в решение № 18/27.02.2013 г. по гр. дело № 572/ 2012 г. на първо гражданско отделение на ВКС, решение № 239 от 6.08.2012 г. по гр.д.№ 81/ 2011 г. на І г.о., решение № 86/ от 9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/ 2011 г. на ІІ г.о., решение № 44 от 13.07.2017 по гр.д. 2894/2016 на Второ гр.о., решение № 64от 13.07.2022 година по гр. д.№ 4086 по описа за 2021 на Второ гр.о., решение № 239 от 6.08.2012 г. по гр.д.№ 81/ 2011 г. на І г.о., Решение № 18 от 27.02.2013г. по гр.д. № 572/2012г. на І г.о., решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1693/2016г. на ІІ г.о., Решение № 86 от 9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/2011г. на ІІ г.о., решение № 31 от 10.09.2021г. по гр.д. № 2607/2020г. на ІІ г.о. Комбинирана съсобственост, относно делбеният имот представлява съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. Последващата съдебна практика допълва разбирането за комбинираната съсобственост, като сочи случаи когато такава съсобственост не е налице. ТакИ. са хипотезите когато жилищният имот е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, както и когато сънаследниците извършат помежду си разпоредителни сделки. В последния случай сделката не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на един от наследниците. Съответно, смесена е съсобствеността, ако чрез правна сделка част от наследствения имот е придобита от лице, извън кръга на наследниците.