Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11458 от 27.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4209/2026
Вид
Определение № 11458
Подписан
27.05.2026
В сила
27.05.2026
Състав
Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11458 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20261100504209 по описа за 2026 година и за да се произнесе, установи следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. 287492/29.08.2025 г. от В. В. срещу решение № 15795/21.08.2025 г., постановено по гр. дело № 4848/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав. Ответник в производството, а сега и въззиваема страна, е Софийски градски съд.

Софийският градски съд, ІI- Г състав, като съобрази предмета на спора намира следното:

В чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ е предвидено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В изр. 2 е посочено, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Настоящият съдебен състав, като констатира, че Софийски градски съд е ответник по предявения иск, намира, че не може да разглежда въззивната жалба, доколкото с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6§1 от Европейската конвенция за правата на човека не е независим и безпристрастен съд (в този смисъл §97 от Решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Димитров и Хамънов срещу България“ от 10.05.2011 г., § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „Михалков срещу България“ от 10.04.2008 г).

Следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, като въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, постановено от Софийски районен съд, следва да бъде разгледано от най-близкия съд, а именно - Софийски окръжен съд. Независимо, че в посочената разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ не е предвидено изрично кой е компетентният съд, който да разгледа подадената въззивна жалба, в случаите когато 1 ответник е въззивният съд (Софийски градски съд), то при логическо и систематическо тълкуване на нормата, както и изследването на мотивите при приемането й, следва да се приеме, че настоящото дело следва да бъде прекратено и да бъде изпратено на най-близкия компетентен съд.

В мотивите на законопроекта вх. № 854-01- 47/08.06.2018 г., внесен в 44-то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ се предлагат промени в чл. 7, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Боян Господинов срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, т. 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд, в случая Окръжен съд в Стара Загора на изискването за обективна безпристрастност на същия. Въз основа на така очертаните мотиви, ясна е волята на законодателя - да предвиди гаранции за обективна безпристрастност на съда, който разглежда исковете по ЗОДОВ, какъвто е процесният, включително и пред въззивния съд, който е ответник по иска.

Този извод се налага и от второто изречение на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, който посочва, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд. Това означава, че единственото изключение, което се допуска от общото правило е, че когато ответник по иска е Върховен касационен съд или Върховен административен съд и не може да бъде намерен друг по-близък съд, който да е компетентен да разгледа исковете като последна инстанция. Не може да бъде споделено виждането, че с оглед липсата на изрично посочване на въззивния съд, който да разгледа предявения иск, следва да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК като всички съдии следва да се отстранят от разглеждане на делото. Прилагането на посочената норма е поставена в зависимост от преценката на отделния съдия дали е налице обективно основание, което да поражда основателно съмнение относно безпристрастността му.

В конкретния случай, обаче, и с оглед тълкуването, дадено от наднационален орган на разпоредбата на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии.

Отстраняването от разглеждане на дела, по които ответникът е съдът води до забавяне на разглеждането на делото по предявения иск и до възникване на ново основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ, каквато очевидно не е била волята на законодателя.

Ето защо, делото следва да бъде изпратено на най-близкия компетентен съд – Софийски Окръжен Съд. (аргументи в този смисъл се съдържат и в Определение № 107 от 21.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 78/2022 г., IV г. о., ГК, Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1319/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 145/09.04.2021 г., по ч. гр. д. № 568/2021 г., на ВКС, III ГО, Определение № 1002/09.05.2023 г. по гр.д. № 1675/2023 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 4857/12.10.2024 г. по ч.к.гр.д. № 3702/2024 г. на ВКС, IV ГО, 1 с-в, Определение № 979/28.02.2025 г. по ч.гр.д. № 588/2025 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 1171 от 14.05.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 798/2024 г., Определение № 2730 от 2.11.2022 г.

2 на САС по в. ч. гр. д. № 1737/2022 г., Определение № 2511 от 07.10.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2584/2024 г., Определение № 187 от 24.01.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 140/2025 г., Определение № 776 от 21.03.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 723/2025 г.).

Предвид на изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ производството по в. гр. д. № 10620/2025 г. по описа на СГС, ІI –Г състав.

ИЗПРАЩА въззивна жалба вх. № 287492/29.08.2025 г. , подадена от В. А. Виденов срещу решение № 15795/21.08.2025 г., постановено по гр. дело № 4848/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав., ведно с делото, на Софийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийския апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3