Решение № 523 от 02.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. София, 30.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20211100603741 по описа за 2021 година

Производство е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от частния тъжител ЕМ.

Д. П., срещу разпореждане от 08.07.2021 г., постановено по НЧХД № 21932/18 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, с което на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК, е прекратено наказателното производство по цитираното НЧХД № 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, 8 състав.

С така депозираната срещу първоинстанционния съдебен акт въззивна частна жалба се твърди, че атакуваното разпореждане на СРС, е неоснователно и незаконосъобразно.

Акцентира се, че веднъж делото е било прекратявано от друг състав на СРС, което прекратяване е било отменено с решение на СГС от 16.05.2021 г., постановено по ВНЧД № 490/2021 г. по описа на СГС, НО, II-ри въззивен състав. Обосновава се, че престъплението по чл.144, ал.1 от НК се инициира по подадена от пострадалия до съответния съд тъжба.

Отделно от това се твърди, че дори и да се приеме, че настоящото производство и образуваното досъдебно такова по описа на СРП да са с идентичен предмет, то това за престъплението по чл.146, ал.1 от НК, което съгласно трайната съдебна практика винаги е от частен характер, следва да продължи. Излагат се подробни доводи по същество. Отправя се искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно, и за връщане на делото на СРС, за неговото разглеждане.

В подадената въззивна частна жалба, не се сочи на необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия, като не е необходимо събиране и на други гласни доказателства.

1

В съдебно заседание, повереникът на частния тъжител ЕМ. Д. П. – адв. ИВ. Н. – от САК, подържа така подадената въззивна жалба; моли съда да отмени атакуваното разпореждане на СРС за прекратяване на воденото наказателно производство, като неправилно, и да върне делото на СРС, за неговото продължаване. Излага съображения, че първостепенният състав не е изпълнил указанията на СГС, дадени в постановеното от него решение, с което е отменен преходният акт на Районния съд за прекратяване на наказателното производство по воденото НЧХД, като по неясни причини е постановил обжалваното разпореждане. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане на СРС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, като отбелязва, че към момента продължават да текат давностните срокове за преследване на инкриминираните деяния.

Частният тъжител ЕМ. Д. П. поддържа казаното от своя доверител и завява, че няма допълнителни съображения.

Упълномощеният защитник на подсъдимия ИЛК. ГР. ИЛ. – адв. А.Т. – от САК, моли съда да остави без уважение така подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното разпореждане и да потвърди същото, като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно СРС е прекратил наказателното производство по процесното НЧХД, тъй като, видно от доказателствата по делото, за едно и също деяние се води дело от общ и частен характер – обстоятелство, което приема за недопустимо, поради което моли въззивният съд да потвърди обжалваното разпореждане.

Подсъдимият ИЛК. ГР. ИЛ., редовно призован, не се явява и не ангажира доводи по фактите и обстоятелствата, от значение за предмета на доказване и по основателността на подадената въззивна жалба срещу атакуваното разпореждане на СРС.

ВЪЗЗИВИНЯТ СЪД, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното разпореждане, по реда на чл. 313 НПК, намери за установено следното:

Наказателното производство по НЧХД № 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, е образувано по повод депозирана частна тъжба (вх. № 1090051/27.12.2018 г. по описа на същия съд), от ЕМ. Д. П., срещу ИЛК. ГР. ИЛ., за престъпления по чл.144, ал.1 от НК и по чл.146, ал. 1 от НК.

С така подадената тъжба е повдигнато частно обвинение от П. срещу И. за това, че на 17.07.2018 г., около 22 – 23 часа, ИЛК. ГР. ИЛ., при разговор чрез мобилното приложение „WhatsApp”, заплашил тъжителя ЕМ. Д. П. с престъпление против личността и това заканване е възбудило у последния основателен страх от осъществяването му, като по време на разговора подсъдимият И. казал унизителни за честта и достойнството на частния тъжител думи, с които демонстрирал неуважение към тъжителя – престъпления по чл.144, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК. С така подадената от частният тъжител тъжба, се претендира предаденият на съд ИЛК. ГР. ИЛ. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения. С тъжбата срещу И. е предявен и граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3000 /три хиляди/ лева – за инкриминираното престъпление по чл.144, ал.1 от НК, и в размер на 2000 /две хиляди/ лева – за нанесените му обиди по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

С разпореждане от 19.02.2020 г., постановено по НЧХД № 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, 1–ви състав, съдията – докладчик е дал ход на тъжбата, квалифицирайки описаните в нея деяния по чл.144, ал.1 от НК и по чл.146, ал.1 от НК, и е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание, като в мотивната част на разпореждането е посочил конкретно относимите към всяко едно от престъпленията 2 инкриминирани изрази.

По делото са проведени няколко съдебни заседания, в които са събирани доказателства, свързани с неговия предмет, като с определение от 07.12.2020 г., постановено в открито съдебно заседание, СРС, НО, 1-ви състав, на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК, е прекратил наказателното производство по НЧХД № 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, образувано по тъжба с вх. № 1090051/27.12.2018 г. по описа на СРС, подадена от ЕМ. Д. П. срещу ИЛК. ГР. ИЛ., за извършени престъпления по чл.144, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК. За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, първостепенният съд е приел, че за описаните в тъжбата престъпления е налице образувано досъдебно производство със същия предмет, като този по образуваното срещу подсъдимия ИЛК. ГР.

ИЛ. наказателно производство от частен характер по подадената от частният тъжител ЕМ.

Д. П. тъжба. Приел е, че поставените въпроси, относно квалификацията на престъплението и доказаността на същото, са недопустими, тъй като са въпроси по съществото на делото, за които е необходимо да бъдат събрани съответните доказателства и по тази причин не следва да бъдат разглеждани към съответният момент на постановяване на определението за прекратяване на наказателното производство. Съдът е приел и, че инкриминираният телефонен разговор между частният тъжител и подсъдимият, в своята цялост представлява едно деяние и не може отделни реплики и фрази да бъдат разделяни една от друга, както и че репликите, различни от заплахите за убийство, имат единствено спомагателен и подсилващ ефект. В подкрепа на своите аргументи, СРС е изразил убеждение, че в случая е налице хипотезата Non bis in idem /не два пъти за едно и също нещо/, тъй като предмет на процесното наказателно производство и на досъдебното производство, е едно и също поведение на И.И., а законодателят не допуска успоредното провеждане на производство от общ характер и производство от частен характер, като отдава приоритет на онова, което се движи от публичното обвинение по общия ред.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба с вх. № 21066372/09.12.2020 г. по описа на СРС, от частния тъжител ЕМ. Д. П., в която същият твърди, че обжалваното протоколно определение е неоснователно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде изцяло отменено.

По делото е постъпило и възражение от адв. А.Т. – от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия ИЛК. ГР. ИЛ., с което моли исканията, изложени във въззивната жалба, да бъдат оставени без уважение, а определението по НЧХД № 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав – да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Въз основа на така подадената въззивна жалба от частния тъжител ЕМ. Д. П. срещу постановеното прекратително производството определение на СРС, било образувано ВНЧД № 490/2021 г. по описа на СГС, НО, II-ри въззивен с-в. Със свое решение № 260305 от 11.05.2021 г. по цитираното производство, въззивният съд е отменил обжалваното определение от 07.12.2020 г., постановено по НЧХД № 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав и е върнал делото на Районния съд за продължаване на съдопроизводството, със задължителни указания относно прилагането на закона, в насока липсата на пречка за образуване и водене на наказателно производство от частен характер при наличие на висящо досъдебно производство, както и за съблюдаване броя и вида на описаните деяния.

Поради направен самоотвод от председателя на 1-ви състав при СРС, НО, от разглеждане на НЧХД № 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, делото е било разпределено на 8-ми състав при СРС, НО.

Със свое разпореждане от 08.07.2021 г., постановено по НЧХД 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по цитираното НЧХД, без да отчита задължителните указания на СГС, НО, II -ри въззивен с-в, дадени в решение № 260305 от 11.05.2021, постановено по ВНЧД № 490/2021 г. по описа на СГС, НО. В обосновката си, изложена във въпросното разпореждане от 08.07.2021 г., постановено по НЧХД 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, съдията – докладчик изцяло е възприел направените от СРС, НО, 1-ви състав аргументи, съдържими в прежде 3 постановения прекратителен наказателното производство акт, в насока, че предметът на досъдебното производство, образувано от СРП, е напълно идентичен с предмета на развиващото се производство от частен характер, а законодателят не допуска успоредно провеждане на производство от общ и частен характер, като приоритет при развитие на производството има това, което се движи от държавното обвинение по общ ред. Лаконично е преповторил направените от предходния първоинстанционен съдебен състав изводи за пълна предметна и персонална идентичност на досъдебното производството, образувано от СРП и на настоящото производство, образувано по подадената от частният тъжител ЕМ. Д.

П. тъжба, доколкото се „касае за твърдение за осъществено престъпно посегателство на една и съща дата по телефон, изразяващо се в твърдение за осъществено едно и също поведение от И.И. спрямо Е.П.“. Преценил е, че е налице хипотезата Non bis in idem /He два пъти за едно и също нещо/, като приоритет има производството, преследвано по общ ред, с оглед на което е приел, че са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.6 НПК и е прекратил наказателното производство по делото на това основание.

Срещу така постановения съдебен акт е подаден и сезиращият настоящата инстанция документ – въззивна жалба с вх. № 21042359/02.08.2021 г. по описа на СРС, от тъжителя ЕМ. Д. П., която съдът намери за допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1 от НПК (ред., ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), съдът прекратява наказателното производство:

1. в случаите по чл.24, ал.1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл. 24, ал. 5;

2. когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно нарушение.

В конкретния по делото случай, СРС е приел наличието на прекратителното основание по чл.24, ал.1, т. 6 от НК, а именно – наличие на незавършено наказателно производство спрямо същото лице за същото престъпление.